Виктор Лилов: Да бъде чут гласът на маргинала в позитивния смисъл на думата

Виктор Лилов е музикален продуцент на “Месечина мюзик”. Стои и зад издателство Black Flamingo Publishing. Бил е водещ в Radio France International. Арабист по образование. Представител на гражданската квота на Реформаторския блок, в листата на РБ за изборите за Европейски парламент през 2014. Въпросите зададе Светла Енчева.

Защо публикува на профила си във Facebook снимка, на която си с цвете зад ухото и държиш банан?

Смятам, че човек трябва открито да защити убежденията си и да подкрепи една общност, която вярва, че хората не се делят на черни и бели или гей и хетеро. А на такива, които защитават свободата на личността и се противопоставят на езика на омразата, и други, които смятат, че е в реда на нещата да лишават от права хора само защото не им допадат сексуалната ориентация или цветът на кожата им.

А не се ли притесни, че това може да отблъсне твои избиратели? В дългосрочен план, не се ли тревожиш, че с такива либерални възгледи няма да можеш да имаш успешна политическа кариера?

Няма как да отблъсна избиратели, които не вярват в горното. Един политик, на първо място, трябва да е честен и да отстоява възгледите си. В дългосрочен план ще се постарая да разкажа на тези, които не съм успял да убедя, че повече свобода дава повече на обществото. Мисля, че има много хора, които споделят моите възгледи, но не успяват да се идентифицират с публични личности.

Ти беше единственият кандидат за евродепутат от общо двама участници, който се включи в дискусията за кандидат-евродепутати по ЛГБТ теми, организирана от Ресурсен център „Билитис“ и БХК, за която писа сайтът GamaNews. Другият участник, Генади Кондарев от „Зелените“, не беше в листата им за ЕП. Организаторите бяха поканили представители на осем партии и коалиции. Защо никоя от останалите политически сили не излъчи свой представител – кандидат за депутат в Европейския парламент, според теб?

Политическите партии се страхуват от тази тема. Това издава техния ценностен дефицит. Все пак силно позитивно впечатление ми направи фактът, че председателят на младежката структура на ДПС – Илхан Кючюк, също е подписал декларацията на ILGA. Факт, който ми подсказва, че у нас има шанс да се появи съвсем нова политическа култура, базирана на ценности. Прогресивните медии трябва да подкрепят този процес така, както и общностите, чиито представители са обичайните жертви на дискриминационни практики.

Как мислиш, защо няма български политик, който открито да признава своята различна сексуална ориентация (поне аз не се сещам за такъв, който да е на избираемо място или на значима позиция в партийната йерархия)?

Защото, на първо място, не чувства опора от общността. Рискът да бъде бламиран в собствената си партия е огромен.

От общността от съпартийци ли имаш предвид, или от обществото?

От ЛГБТИ [1] общността. Те трябва да са по-активни политически. Ако политическа организация знае, че неин кандидат има подкрепа, много трудно ще могат да го бламират. В Реформаторския блок се води битка за всеки глас, например.

Значи смяташ, че е нужно първо да има подкрепя от ЛГБТ “общността”, за да има подкрепа и на политическо равнище? И, в този смисъл, самите ЛГБТ хора също са отговорни?

Двустранна е отговорността. Аз не се притеснявам да защитавам тази кауза, но имам нужда от много по-голяма подкрепа, за да убедя партията, че тази кауза си струва. В противен случай подобна непопулярна кауза може да донесе повече загуби в една предизборна кампания.

В авторската си рубрика за Marginalia тази седмица Юлиана Методиева написа, че ако „Реформаторският блок имаше адекватните реакции и тънкото чувство за права на малцинствата“, щеше да постигне по-добри резултати на изборите за Европейски парламент. Как ще коментираш тази теза?

Трудно ми е да преценя дали наистина би се реализирал такъв потенциал в рамките единствено и само на една предизборна кампания. Това е въпрос по-скоро на социологически анализ. Темата за малцинствата обаче не бива да се отбягва от политическите партии, това е голяма грешка. Всяка политическа сила с претенции да изработва визия, стратегии и политики за развитие на българското общество трябва да има ясна идея, базирана на ценностите, около които нейните привърженици са консолидирани, концепция за решаване на проблемите, свързани с малцинствата. Това, в дългосрочна перспектива, ще доведе до разграждане на модела на електорални гета във формата, в които те съществуват днес.

Ти се включи и в антирасистката акция с банана, въпреки че в България нямаше такава инициатива. Има ли расизъм в България, който трябва да бъде “борен”?

Има широко разпространен латентен расизъм, плод на неадекватно гражданско образование. Вкоренени стереотипи и предразсъдъци.

Само „латентен“ ли е расизмът у нас?

Разбира се, че не е. Ако латентният расизъм е резултат от неадекватно семейно възпитание и публично образование (сещам се за популярните у нас обяснения, че всъщност не влагаме нищо лошо в използването на думи като “негър” и “циганин”), то през последните 20 години у нас необезпокоявано се формира открито-агресивна и идеологически обоснована култура на омраза към другия, различния. Тази вече устойчива култура се самовъзпроизвежда и вече проявява претенции за политическо представителство.

Казвал си ми, че се занимаваш с антирасизъм и права на чужденците от много отдавна. Как и кога стана така, че се захвана с тези теми?

Още когато за пръв път преди повече от 20 години попаднах в общество с напълно различна култура (в случая Сирия) и, преодолявайки първоначалното отхвърляне на чуждото, на непонятното, бях обхванат от огромно “изследователско” любопитство. Това ми помогна бързо да науча арабски език и да разбера, в крайна сметка, че, въпреки разликите, всъщност хората се делят единствено на два вида – такива, с които ни е приятно да общуваме, които обогатяват социалния ни опит, и други, които по-скоро ни оставят безразлични. Така, увлечен от пъстротата на неевропейските култури и собствено си любопитство, започнах да се интересувам и активно да разширявам социалните си контакти.

Когато се върнах в България през 1992, вдъхновен от демократичните промени, за мен беше най-естествено да потърся онази мултикултурна среда, с която бях свикнал. Тогава установих – шокиран – на каква омраза са подложени моите сенегалски, нигерийски, ганайски и много други чернокожи приятели. Те бяха нападани от скинари с ножове по спирките, изнудвани от “представители на реда” заради нередовни документи, сочени с пръст – “виж, мамо – негър, негър!”. Аз се чувствах унизително и не можех да остана равнодушен.

Всъщност повече хора те знаят не като политик, а като музикален продуцент на „Месечина мюзик“. В лейбъла ти влизат музиканти като Ибряма и оркестър „Карандила“. Има ли работата ти като продуцент отношение към проблемите, свързани с расизма и ксенофобията?

Работата ми като мениджър ми помогна да опозная живота на един от най-дискриминираните етноси у нас и, може би, в цяла Източна Европа – ромите. Този опит затвърди убеждението ми, че тяхната маргинализация е резултат на целенасочена политика на изключване, плод на социалистическото социално инженерство. Лишени от качествено образование, откъснати от традиционния си начин на живот, сегрегирани в гета, на практика те бяха лишени от онзи равен шанс, от който етническите българи никога не са били лишавани (разбира се, ако не забравим деленето на комунисти, врагове на народа, и безпартийни – друга обширна тема). Когато започна “преходът”, първите му жертви бяха, разбира се, онези общности, най-неспособни да се приспособят към динамиката на промените. И така българските роми попаднаха в онази сенчеста зона, в която единственото правило беше правото на по-силния.

В България много хора смятат, че „ромите не искат да работят“. На базата на твоя професионален опит, какво би им казал?

Тук аз съм защитник на онази изключително непопулярна у нас теза, известна като affirmative action[2]. Или, с други думи, целенасочена политика, която компенсира дискриминирани общности, елиминира дискриминацията в областта на заетостта. Политика, която гарантира преодоляване на последиците от дискриминацията, насърчава икономическото развитие и професионалната реализация и така, на практика, подобрява конкурентноспособността на представители на дискриминираните малцинства. И, в крайна сметка, е от полза за обществото като цяло, повишавайки качеството на живот.

Освен че си музикален продуцент, от няколко години с Йордан Йорданов, с когото сте съдружници и в „Месечина мюзик“, имате и издателство – Black Flamingo Publishing. Профилът му е много особен – белетристика, драматургия, поезия, есеистика. Книгите ви са предимно преводи от немски език, но издавате и български автори, които са по-известни с амплоато си в друга творческа сфера. Как ви хрумна да направите точно такова издателство?

Част от визията за издателството беше да дадем шанс на режисьори и театрални продуценти да разнообразят репертоара на театрите си, но в дъното всъщност беше желанието да дадем шанс да бъде чут гласът на маргинала в позитивния смисъл на тази дума. Неслучайно издадохме Вернер Шваб, Райнер Вернер Фасбиндер, Васил Пармаков, Мила Искренова, Ален Клод Зулцер и много други. Маргинали може би са авторите или техните герои… всъщност много често творците са маргинализирани от обществото заради своята антисистемност и нонконформизъм. Чувствахме, че това е нашата мисия, и така се родиха множество издания, вече над 50.

Един от принципите ни е да поръчваме оформлението на книгите на млади непопулярни творци. И – още преди края на третата година от съществуването на издателството – бяхме отличени с наградата „Христо Г. Данов“ за художественото оформление на поредица от сборници с пиеси. Авторът на оформлението е един млад и страшно талантлив български фотограф и художник, предпочитащ да се изявява под псевдонима Aelia Laelia.

Голяма част от издадените от Black Flamingo Publishing книги са на теми, свързани с човешките права – за расизъм, нацизъм, а имате и ЛГБТ поредица със специален графичен знак. Защо се насочихте към такива теми?

Да, съвсем целенасочено започнахме да отделяме произведения, в които ЛГБТ тематиката е съществен елемент в изграждането на художественото произведение. Преценихме, че силата на художествената творба е в състояние да въздейства достатъчно мощно върху изградени негативни стереотипи и да обезсилва въздействието им.

Стартирането на Marginalia преди две седмици предизвика бурен интерес, който учуди дори нас, създаделите ѝ. Според теб, има ли нужда от медии, които да са фокусирани върху човешките права?

Никога няма да са в излишък медии с подобен ангажимент. Човешките права са непосредствено свързани с пълноценното реализиране на личността, а това е, може би, най-въздействащият, позитивно мотивиращ социален и икономически инструмент за обществено развитие, за повишаване стандарта на живот. Свободният човек е най-мощният фактор на промяна.

 

[1] ЛГБТИ – „лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални“. Това е по-съвременна абревиатура от ЛГБТ, защото включва и интерсексуалните хора.

[2] Терминът може да се преведе като „утвърждаващо действие“ или „положително действие“.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.