Да избягаш от лагера на смъртта: драматичната история на Шин Донг-хюк

Корейската народно-демократична република е най-затворената страна, управлявана от един от най-репресивните режими в света. Над 200 000 души остават в ужасяващите условия на държавните затворнически лагери, където са подложени на екстремни изтезания, робски труд, сексуално насилие и глад. Християните са сред най-потиснатите в страната, където няма свобода на словото и религиозна толерантност.

Знаете ли за лагерите за политически престъпници в Северна Корея? Те съществуват два пъти по-дълго от съветските ГУЛАГ и дванадесет пъти по-дълго от нацистките концентрационни лагери. Чисто севернокорейски специалитет са обаче търсенето на обща вина и повсеместните предателства. Всеки, който слуша чужди радиостанции, застрашава роднините си. В лагерите попадат цели семейства. Не са малко и онези, които изобщо не знаят за какво са арестувани. Девизът гласи, че децата трябва да “измият греховете на родителите си”. Всички остават в лагера до смъртта си. Никой от родените или израснали в тези лагери на смъртта не е успял да избяга. Освен Шин Донг-хюк. Той е осъден на тежък труд и ранна смърт, без семейство и любов. Научил се е да не се доверява никому, да доносничи за всеки и да бъде верен на пазачите в карцера. Когато е на 23, Шин успява да избегне охраната и да прескочи през оградата с високо напрежение, над мъртвото тяло на свой приятел. И се спасява. Бяга първо в Китай, а след това му е предоставено политическо убежище в Южна Корея и в САЩ. Това е история за забележителната одисея на един човек от диктатурата в Северна Корея към свободата на Западния свят.

Шин Донг-хюк трудно се доверява на хората, но това е обяснимо. Израства в лагера за политически престъпници №14 без представата за друг свят, различен от този на побоите, камшиците и мъченията. Още след раждането си няма връзка с баща си – за него той е просто непознат човек. Отношенията с майка му и брат му се градят на безмилостната борба за храна. Младият севернокореец няма понятие какво представлява животът отвъд стените на лагера и впоследствие се оказва невеж за любовта и привързаността в семейната единица. Когато е малко дете, охраната му казва, че неговите родители били непоправими врагове на държавата и затова сега цялото му семейство се намира тук. Шин им снася информация, а те го възнаграждават с малко храна. Дори заявява в интервю за американско списание, че е бил по-верен на пазачите, отколкото на собственото си семейство. Повече от две десетилетия живее в мухлясала килия и всяка сутрин се събужда с въпроса какво ще се случи, ако не изпълни работната си норма. Посещава училище, колкото да се научи да чете и пише, но още от 6-годишна възраст превива гръб от тежката работа на полето. „Политическите затворници в Северна Корея не се смятат за човешки същества, а за животни, които не заслужават никакво образование”, заявява севернокореецът пред Амнести Интернешънъл.

Шин става свидетел на жестоки побои на бременни жени и малки деца. Често боят с камшик приключвал със смърт. Дори учителят на Донг-хюк пребива до смърт негова съученичка, която тогава е едва на 6 години, защото открива в джобовете ѝ 5 царевични зърна. За пръв път чува разказ за външния свят от нов затворник, който по-късно става негов приятел. Донг-хюк е запленен от интересните неща, които Парк му разказва, и така двамата решават да избягат. Но Парк не успява да прескочи телената ограда. Преди това опит да избяга прави цялото семейство на Шин. Такива опити обаче се наказват със смърт. Майка му, баща му, брат му и той са заловени и са спуснати да висят с главите надолу над огън от горящи въглища. Младото момче е гневено не толкова на тези, които го измъчват, колкото на майка му и брат му, защото са се опитали да избягат. По някакво чудо обаче той и баща му успяват да се спасят и избягват смъртното наказание.  По-късно Шин смята, че е предал майка си и брат си. Те са екзекутирани публично. Това е брутално нарушаване на човешките права и севернокорейският активист призовава света чрез медиите да се вземат реални и крайни мерки, за да приключат подобни варварски изпълнения. За тази цел общественото мнение трябва да стане по-чувствително на тази тема и именно затова Шин решава да предизвика внимание чрез биографична книга под редакторството на журналиста Блейн Хардън, като се надява хората да не я купуват само заради информацията в нея, а и за да предприемат наистина нещо, за да предотвратят други подобни убийства в Северна Корея. Той призовава Амнести интернешънъл да предприеме активни действия за натиск върху севернокорейския режим.

След като успява да избяга от лагера, Шин Донг-хюк обикаля почти целия свят, изпитва много нови емоции, непознати до този момент, но все още се чувства дезориентиран в новия си живот. Защото в лагера приема за съвсем нормално да преминава всекидневно през всички тези мъчения, на които е подлаган. „След публикуването на книгата за моя живот се чувствам много по-зле, отколкото докато бях в лагера. Не вярвам, че някога ще мога да избягам от миналото си. Книгата пресъздава моето минало в лагера и аз го преживявам отново”, казва Донг-хюк.

С кацането си в една капиталистическа страна като Южна Корея или САЩ, за да започне нов живот, Шин разбира, че ужасяващите белези в съзнанието му трудно могат да бъдат заличени. Получава пристъпи на паника и това прави дните му тежки.  Преследват го кошмари от екзекуцията на семейството му, от смъртта на Парк, от бичуването на бременни жени и бебета като наказание за бягството му.

Наскоро сформираната във Великобритания група Ooberfuse записа песен, вдъхновена от живота на Хюн. Парчето започва с посланието на Донг-хюк, което гласи: „Не ни забравяйте!”. Източноазиатският лидер на Christian Solidarity Worldwide Бенедикт Роджърс споделя: “Надяваме се, че песента ще помогне да привлечем вниманието на обществеността към ужасяващата човешка криза и грубото нарушаване на правата в Северна Корея, като насърчи хората да продължат да се молят и да протестират, докато не видим, че свободата достига до своите граждани.”

Биографичната книга за живота на Шин Донг-хюк „Бягство от лагер 14” разкрива пред света на какво е способна политиката на семейство Ким, за да държат народа си подчинен и педантично предан на чучхе идеологията. В момента Шин Донг-хюк е борец за човешките права и свободи, посещаващ конференции по темата и разказващ открито историята и отношението си към севернокорейското правителство.

Потъпкването на човешките права в Северна Корея винаги е било обект на широка критика от страна на много международни правозащитни организации, но за съжаление все още малко може да се направи в тази посока, тъй като режимът в Пхенян отказва дипломатически преговори.

Avatar

Томи Бисеров

Томи Бисеров е студент по право в СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури. Основател е на младежката платформа Revolution of Love. Занимава се и с изпълнителски изкуства.