Да се преодолее изключване от правосъдието на малки обществени групи

На 15 юни 1215 година в замъка Уиндзър се сключва мирния договор, известен като Магна Харта за предотвратяване на кървавата гражданска война. Кралят дава военни права и свободи на своите поданици. Обявява драстични ограничения на собствената си власт.

Магна Харта не обява власт на народа, защото се е отнасяла само за свободните, които съставлявали около 10-20 процента от тогавашното английско население.

Хартата е семето, от което пониква английската демокрация и по-късно става крайъгълният ценностен камък на британската общност.

Конституцията на САЩ понякога бива наричана Голямата дъщеря на Магна Харта. Тя била превърната в духовно знаме на борбата за независимост.

За пръв път Хартата бе представена пред българските читатели с помощта на Фондация Америка за България. Компетентният превод е дело на проф. Александър Шурбанов, основан на английската версия на проф. Дейвид Карпентър (вж. блиц интервю с него по-долу), преподавател по средновековна история в Кингс Колидж – Лондон и изследовател на историята на Англия от XIII-ти век. Като водещ експерт по историята на Магна Харта, тази година проф. Карпентър публикува и обстоен коментар върху документа. Посещението му в България беше част от мащабната инициатива „Магна Харта”, която британското посолство провежда в България в чест на 800 години от отпечатването на документа.

По време на публичната лекция на проф. Карпентър в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ бяха представени и резултати от конкурса за научни разработки на млади юристи по темата “Историческото значение на Магна Харта”, организиран от Институт Отворено общество. В дискусията взеха участие докторанти, студенти и действащи прависти.

Т.Д.

Професор Карпентър, честваме годишнина от написването на Магна Харта, документът, който даде механизмите да се упражнява властта на Закона срещу произвола на властта. Превели сте Магна Харта от латински на съвременен английски. Имахте ли терминологични трудности – все пак, това е стар, класически език?

Със сигурност се срещат много трудности при превода на Магна Харта от латински на модерен английски. Много от термините, които се срещат в оригинала, нямат еквивалент в съвременния език. За да бъде еднозначно разбран текстът, е абсолютно необходимо да бъде съчетан с допълнителни коментари и бележки, така както съм направил и в своята книга.

Смятам, че всички събития, които тази година бяха организирани за честването на Магна Харта, доведоха до по-ясно разбиране, затова какво е означавала Магна Харта преди и какво означава сега. Изключително приятно ми беше да видя как важността на документа беше обективно оценена и в България.

Винаги съществуват обществени и политически кръгове, които предпочитат победата на оръжието пред победата на Закона. Магна Харта представлява мира чрез върховенството на Правото. Член 40 от Магна Харта е особено величествен – „На никого няма да предаваме, да отказваме, или да отлагаме право или правосъдие“. Кои са опасностите да се отнема това право на религиозните, етнически или сексуални групи?

Важно е да се отбележи, че Член 40, който Вие цитирате, казва, че правосъдие или право няма да бъде отказано “на никого”. Следователно, се различава от Член 39, който защитава единствено “свободния човек”. В ранния етап от историята на Магна Харта, обаче, към “свободният човек”, визиран в Член 39, се е смятало, че се причислява всеки. Една от ранните редакции на този член звучи така: “никой не бива да бъде наказан, освен този, когото съдът е осъдил”. Следователно, текстът на Член 39 е бил синхронизиран с текста на Член 40. Погрешното изключване на определени обществени групи от обещанието за правосъдие и върховенство на закона е било преодоляно.

Българското общество помни комунистическия режим, когато написаните Конституции не означаваха нищо. Не се спазваха човешките права, въпреки че бяха декларирани. Съществуваше на хартия правото на свобода на изразяване и свобода на вероизповедание, но те бяха на практика подтискани и нарушавани. По време на дискусията със студенти и докторанти чухте свободни млади учени. Имаше ли въпроси, които да ви изненадат с остротата си?

Със сигурност, по време на дебата бяха изразени интересни позиции. През първото столетие от съществуването на Магна Харта, много от нейните детайли са станали общоизвестни. Смятам, че е важно да се знаят и ценят правата, упоменати в една конституция. В противен случай, те не могат да бъдат наложени.

Как преценявате гостуването си в най-стария български университет „Св. Климент Охридски“? Успяхте ли да научите нещо повече за една страна, все още смятана за млада демокрация след 45 години комунистически режим?

За мен беше чест да изнеса лекция на тема “Магна Харта” в София. Бях приятно изненадан и окуражен от факта, че видях толкова много млади хора в публиката, от които някои са и носители на награда за есе по темата. Останах оптимистично настроен за бъдещето на демокрацията и върховенството на закона в България. Трябва да се има предвид обаче, че в никоя държава тези неща не трябва да бъдат възприемани като подарени. Необходима е непрекъсната защита на тези принципи.

Avatar

Томас Димитров

Томас Димитров е студент по международна политика в Кралския Колеж в Лондон (King’s College London). Научната му работа е свързана с анализ на международната политическа икономика и разбирането на основите в политическата теория. Има опит като автор на статии на модерните политически проблеми в Европа. Част е от екипа на списание Диалог издавано от лондонското политическо общество. Работи в Международния център за анализ на държавната сигурност към Кралския политически институт в Лондон. Основател е на KCL Balkan Governance Society, първият политически клуб в Англия, фокусиран върху проблемите на Балканите.