Даде ли знак Борисов към мюсюлманите в България и как беше разчетен

Обикновено Борисов говори много, често под влияние на засегнатото си его, нерядко необмислено. Но понякога „изтърваните“ му реплики са особено важни. Като тази, изречена преди дни в Кърджалийско, че гарантира поне 10 зам.-министерски поста на мюсюлманите, ако ГЕРБ получи пълно мнозинство в следващото Народно събрание. Реакциите на политици и анализатори не закъсняха. И Миков, и Сидеров разчетоха този знак от страна на Борисов като отворена врата за преговори с ДПС за бъдеща управленска коалиция. Подобен прочит направиха и някои анализатори. Което е смущаващо. Защото не всичко, особено в политиката, което изглежда прекалено ясно, е такова.

Някои обстоятелства, които не могат да бъдат подминати в правилното разчитане на посланието на Борисов към мюсюлманите от бастиона на Доган/Местан:

На първо място не бива да се забравя, че решенията на Борисов, особено геополитическите, са в пряка зависимост от Вашингтон/Брюксел. САЩ и Европа познават биографията и досието на Борисов и ги използват, когато е необходимо. Лидерът на ГЕРБ е проект на задкулисието, но бе осъществен не без санкцията на Белия дом и доминиращите в европейската политика държави. И доколкото етническият въпрос е част от темата за националната сигурност на България, той в голяма степен кореспондира и с геополитиката на региона. Особено, когато бъдещият премиер на съседна Турция ще се нарича Ахмет Давутоглу.

На второ място Бойко Борисов не би поел риска да състави кабинет заедно с ДПС, особено в държава като България, където липсва всякаква коалиционна култура и това показаха резултатите от управлението на две правителства, съставени по коалиционна формула.

Ако репликата на Борисов не е знак за подадена ръка към ДПС, тогава към кого бе насочена тя и как да бъде разчетена?

Борисов обеща участие на мюсюлманите в едно бъдещо управление на държавата в бастиона на Доган и неговия наследник Местан и то в селища с преобладаващо помашко население. Лидерът на ГЕРБ направи типично клиентелистко предложение към българите мюсюлмани, което в страни с развита демокрация е абсурдно. Борисов каза буквално следното: „Ще ви дам власт и без посредничеството на Доган. Не той, а аз ще разпределям порциите от баницата/пицата в държавата!“

Как е прозвучало подобно предложение в ушите на помашкия етнос е трудно да се каже. Защото това население е с различна, да не кажа драматична чувствителност по отношение на властта. По много причини, най-вече исторически и социално-психологически. Българите мюсюлмани гласуваха през годините на прехода за ДПС, но нямат никаква привързаност към партията и лидерите й, които свързват с тяхната принадлежност към ДС. Да не говорим, че преходът не ги извади от маргиналното им положение в българското общество, а тъкмо напротив – затвърди един патриархален и затворен модел на съществуване на общността.

Борисов предложи власт на българите мюсюлмани, но не каза и дума за проблемите на тази общност, която все повече се дистанцира от атеиста Ахмед Доган и все повече се отваря за религиозни влияния, в това число и за по-радикални. Години наред Сокола експлоатираше страховете на българските мюсюлмани от нов „възродителен процес” и използваше в пропагандата си религиозните им водачи. Но не предложи на общността друг модел на живот, освободен от стари травми, страхове и зависимости. И затова изгуби голяма част от влиянието, които имаше сред това население. В същото време политиката на Реджеп Ердоган към малцинствата с ислямско религиозно съзнание в съседните на Турция държави ставаше все по-настоятелна, да не кажа агресивна. А резултатите й са все по-видими. Този подход Ердоган ще продължи вече и като президент, а неговият доскорошен външен министър Ахмет Давутоглу, известен неоосманист, ще стане премиер. Тогава?

Ясно е, че на тези избори ГЕРБ ще се опита да отнеме от ДПС-вота в смесените региони, особено там, където преобладава помашкото население. Първият знак, че ДПС не е желан коалиционен партньор за ГЕРБ дойде от служебния кабинет, който смени областни управители на движението. Сред които са и хора като Муса Палев – символични за ДПС фигури.

Офертата на Борисов идва и в атмосферата на една нараснала активност на неправителствения сектор в съседна Турция, представляващ интересите на нашите изселници. А немалка част от тях не харесват българския етнически модел. В който една партия претендира да е негов автор и балансьор в отношенията на мюсюлманското малцинство с християнското мнозинство. Затова предложението на Борисов, колкото и цинично да звучи, и колкото откровено клиентелистко да е по своята същност, е опит да се разбие монопола на ДПС върху мюсюлманския вот в България. Преди девет години един друг политик – Иван Костов, се изправи срещу етническия вот като потърси доверието на българските турци-изселници. Президентът Росен Плевнелиев също направи стъпка в тази посока, но не събра достатъчно смелост да я афишира открито и сбърка. Във всички случаи е ясно, че предизборното заиграване с българските мюсюлмани в бъдеще няма да носи дивиденти на онези политици, които виждат в тяхно лице само маса от избиратели. И не им предлагат никаква визия за общия ни живот на тези географски ширини.

Avatar

Венелина Попова

Венелина Попова е журналист от БНР, кореспондент в Стара Загора. Носител е на наградата „Паница” за гражданска доблест.