Дамата от Пазарджик

Един британец на име Джулиан Бел издирил и описал 350 творби. През тях той се опитал да охарактеризира мащабите на художническото майсторство – занимание, което сам нарича „разходка по опънато въже“. В наскоро публикуваната у нас „Нова история на изкуството“, между описанието и интерпретирането на останалите артефакти, Бел съобщава за една  керамична фигурка от 4500 г. пр. Хр.  Глината е силно въздействаща и чувствена, както се вижда от снимката в книгата. Изваяните изящно корем и хълбоци  преливат като презрял плод и творбата в онези отдалечени хилядолетия несъмнено се е смятала за символ на женственост. През релефно моделирания пубис се вижда S-образна серпантина. „S“ означава преход от живота в отвъдния свят. Мощен знак. Не е изключено, казва историкът, да е била поставена до нечий гроб.

Фигурката е кръстена според находището й „Дамата от Пазарджик“. В няколко реда Джулиан Бел разказва, че е „направена в България, на територията на Балканския полуостров – технологично най-високоразвитата област в Европа по онова време“. Разположената на трон  „Дама“ е важна в перспективата на хилядолетното изкуство и за това, че мъжките фигурки са повече от оскъдни в праисторичното наследство на Запада.

Името на малкия град Пазарджик ме заинтригува. Ядосах са на повърхностните си знания, въпреки че освен с човешки права, години наред съм се занимавала и с история на изкуството. Не знаех за това керамично изделие и побързах да поразпитам къде може да се прочете още за него. Тук настъпи шокът ми. Никой не знаеше нищичко за „Дамата от Пазарджик“ и нейното силно присъствие в историята на западното изкуство. Посочиха ми информация в пътеводителски стил, където се споменава неолитната пластика „Богинята-майка“, намерена край града, и толкова. Няма разказ и интерпретация за следите на този артефакт. Анкетата ми включи писатели, художници, журналисти, учители, историци. Питах безрезултатно дори и един ядрен физик, поклонник като мен на импресионизма и правозащитничеството. Не беше чувал. Обадих се и на уредниците на галерията към Музея в Пазарджик да питам какво знаят за „Дамата“. Ама защо се обръщам към тях. Даже малко се обидиха от въпроса. Май се намирала в Природо-историческия музей във Виена.

Тази керамична статуетка е вдъхновила прочутата латиноамериканска художничка Ана Мендиета. Моето поколение е свързано солидно с контракултурата на 70-те. Харесвахме много голите й хепънинги, както и нейния радикален  феминизъм. Докато пишех този текст, си дадох сметка колко актуални са възгледите на Ана, свързани с изгнаниците.  Тя е прокудена от Куба от режима на Фидел Кастро, затова и отправя силно въздействащи послания за съпричастност към бежанската съдба. Оказа се, че „Дамата от Пазарджик“ е дала темата за  едно много популярно  антимачистко  произведение на Мендиета. Статуетката  „Островна“ е естетически римейк именно на глинестата чувствена плодовитост, въплътена в „Дамата от Пазарджик“, казва Джулиан Бел.

В книгата на британеца липсващите страници от българската история на изкуството са неприлично много. Работата обаче не е само в това. Питам се дали си даваме достатъчно сметка за монополистите в историографията ни. Години наред  художници, изкуствоведи, повечето от които са храненици още от времето на тангро-марксизма на Людмила Живкова, канонизират една фактология за сметка на друга. Панагюрското или Рогозенското съкровище, Владимир Димитров-Майстора или тракийското наследство се превърнаха в омръзнал на света пиар с национално капсулирани и дълбоко провинциални послания.

Аз лично се чувствам в значителна степен повече европейка след срещата с напълно неизвестната ми „Дама“, създадена през 4500 г. пр. Хр. Тази скулптура е дала на плуралистичната модерност повод за художествени цитати. Това се дължи на безспорните постижения на неизвестен автор, творил по българските земи, които са част от Източна Европа и са заемали водещо място в производството на керамика. Присъствието на „Дамата от Пазарджик“ в световната история на изкуството е доказателство за няколко неща. Първото е, че невнятното очарование на женската фигурка има свои естетически последователи като прочутата Ана Мендиета. В творбите й е заложено посланието за превъзходството на чувствеността над  мъжката арогантност, абсолютно актуално послание в днешния свят. През февруари 2014 г. Амнести Интернешънъл направи кампанията „One billion rising“ и хора от цял свят се противопоставихме на проявите на насилие  и дискриминация на жените.

Второ. Популярният британски учен Джулиан Бел ни показва, че няма маргинални култури, има комплекс за маргиналност. Комплексът се поддържа от онези, които не извеждат интегралното си чувстване на Европа като първостепенна цел на съществуването си. И трето, когато библиотеките и заглавията на книгите станат скучни, архаични, немодерни, винаги трябва да имаме едно наум. Статуквото може да се взриви от нова информация. Професорите от времето на комунизма, създали рубриката „Сите българи заедно“, могат спокойно да си отидат в заслужена пенсия. Националистическият репертоар на историческите и политическите елити не става за друго.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).