Даниел Ненчев за пътя към Шанз-Елизе до градината Тюйлери

В навечерието на Рождество ще говорим за вярата и за смъртта. В интервюто ти по телевизията със Ставри Калинов се насладих на  играта на думи, която той великолепно владее. Ти се включи с едно словесно проникновение: Раздели думата У-МИР-А и извлече нови смисли на думата МИР. Деконструираната дума образува сложна дихотомия. Светът тук долу и мирът между хората, които са в непрекъсната  война. Според Фройд и Хънтигнтън  мирът е илюзия, той е versus отвъдното, където е  покоят на нетленното, на духа – който-почива в мир? Можеш ли да развиеш мисълта си?

А трябва ли? По-добре да си пуснем Dead Can Dance. Или да отидем на „Пиеса за умиране” на Ани Васева и Боян Манчев! Лингвистичната игра, за която ме питаш, беше предизвикана от Ставри Калинов. Според мигновената санкция на изкуствоведите след нашия разговор Ставри е по-скоро добър езиковед, отколкото добър художник. Тази реакция доказва казаното от Фройд и Хънтингтън, но в полето на българската медийно-културна ситуация, за чието състояние вероятно имам вина или заслуга и аз. Струва си да обсъдим  и друго освен чисто морфологичния анализ. Ето, сещам се например за една-две тенденции и състояния на живота ни тук, които могат да бъдат дешифрирани чрез у-мир-а-нето. Например устойчиво в общественото пространство е заклинанието „Културата умира”! Никаква култура не умира. Културата е такава, каквато е. Тя е и следствие, а и причина за всичко останало. Или друго. За много от нас е постоянно валидна мантрата: „Искам да престана да съм българин – да „умра” като българин и да се родя като космополит чрез жеста на емиграцията. Да престана да живея тук, с другите българи в тяхната провинциална страна България, най-бедната в целия космос и изключителен пример за хаос . И да отида „у мира” – някъде там, на Запад, в цивилизацията, която ще ме умиротвори, ще ми даде покой, благодат, бъдеще и автоматичен личен прогрес – все неща, които аз, без съмнение, заслужавам”. Питал съм се неведнъж защо ти, бягащият от България, смяташ, че трябва да получиш наготово уредена страна? Уредената страна не е ли резултат от стотици години човешки общностни усилия? И второ – наистина ли смяташ, че можеш да избягаш от себе си? Иначе, разбира се, всеки има право на лично щастие, път, избор и свобода. Всичко останало са необорими финансови аргументи или егоцентрични настървености, от които ми е лошо тези дни.

daniel-_nenchev-bnt1-e1404202344695

Даниел Ненчев е журналист, водещ на предаването „Денят започва с култура“ по БНТ. Смята, че  артистът, променил света, е Роджър Уотърс. Харесва позицията на легендарния певец за образованието с квалифицирани преподаватели, с мислещи и общуващи деца. Образованието е едно от решенията по пътя ни към промяна, казва Дани. Запознал се е с работата и страшно харесва хората от “Заедно в час”, от “Националната мрежа за децата” и от Центъра за образователни инициативи.

Друг проблем са онези хиляди душевни умирания наоколо, които свеждат живота до ядене-работа-забава. Плюс-минус победа-на-всяка-цена. Някъде встрани от тези телесно-обусловени съставни единици на населението живеят и много вътрешни имигранти, които са безсилни и примирени. Зад тях се нареждат и тези, които просто оцеляват. Но все пак има и такива между всички нас, които съумяват да живеят на полуострови на нормалността и надеждата, както казва издателят Манол Пейков. Надявам се, все някога тези полуострови ще се съберат на един остров. Въпрос на способност за емпатия. Въпрос на вяра.

В едно интервю си попитал Миленита „Къде искаш да умреш“. Какво знаеш за смъртта, за Елисейските полета?

О, тогава Милена каза, че не иска да умира! Хората на изкуството са облагодетелствани в това отношение. Ако питаш Платон или апостол Павел – ще ти кажат, че смъртта е придобивка за човека, защото след нея душата му отива при Господ. А посланието на интервюто с Миленита беше, че трябва да има 11-а божа заповед „Кефи се”! Ще ми се да продължа разсъжденията си около емиграцията – елисейските полета днес са именно тези: Шанз-Елизе до градината Тюйлери, Хайд парк, Сентрал парк и т.н. Умираш, отказваш се от българското и отиваш в рая на Шанз-Елизе. С лоу-кост самолета. Понякога обаче самолетът закъснява, както заявиха наскоро чрез различни нервни декларации от сцената на “Сфумато” актьорите на Маргарита Младенова. От нас зависи какво да правим с времето между два полета.

След 45-годишния атеизъм защо родителите ни започнаха да празнуват Рождество? Слагат ли свещ и Евангелие на масата, четат ли „Отче наш, ти, който си на небето“.

Атеизмът обслужваше ореола на диктатора. В моето семейство Рождество винаги се е празнувало. Но не съм сигурен, че днес българинът е по-вярващ или по-религиозен от преди. Наскоро се видях случайно с един познат популярен актьор, който беше оцелял невредим след катастрофа. В разказа за оцеляването си по чудо вмъкна и доводите си за своя атеизъм. Стори ми се нахално. Съгласен съм, че днес животът от нашия ракурс тук, на кръстопътя между соца и демокрацията, между Европа и Евразия, между мира и войната изглежда едно тревожно усилие, водещо най-често до несправедлив резултат. Но ако рациото побеждава духа на всяка крачка – загубата след края на мача е гарантирана.

Видях в троянската църква „Света Петка“ трима бездомници. Те се грееха на печката и преживяваха в ледения ден с жито и пита, донесени за отслужване на молитва за  скъпите покойници. Бездомниците изглеждаха като извадени от картини на Гоя. Мислил ли си за окаяните и нисшите духом? Тяхно ли е Царството Небесно?

Така си ги видяла ти. Все пак бедността и окаяността не са синоними на праведност и благочестие. Но нека имаме едно на ум – всеки може да е в тяхното положение.

Коя музика искаш да слушаш в рождественските празници? Слушал ли си Veni, Veni Emmanuel от албума на Libera? Или предпочиташ метафизичните балади на Крис де Бърг?

Слушам каквото ми пуснат по Classic FM и по Jazz FM. А от Spotify най-често тези дни избирам Broken Bells, Future Islands и новозеландското дуо

Защо празнуваш Рождество? Вярваш ли във Витлеемската звезда?

Вярвам! Празнувам, защото обичам.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).