Деница Сачева: Инвестираме в интегрираните подходи, създадохме професията образователен медиатор

от -
2
Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева открива многофункционалния комплекс "Надежда" в Сливен,

Какво успяхте да научите по проблемите на правото на образование на пътуващите деца в Германия, госпожо зам.министър?

Деница Сачева:Срещнахме с представители на министерства на образование от няколко федерални провинции, тъй като пътуващите деца заедно със своите родители, специално в Германия, са предимно ромски. Този проблем не е изследван достатъчно.Искаме да разберем какво се случва с тях, за да можем да имаме конкретни мерки. На първо место трябва да знаем колко са! По колко време те прекарват в България, по колко –  в Германия.Пътуват ли изобщо със своите родители, какво се случва със социалните помощи, които те получават. По колко време те прекарват в България и по колко са в Германия. Пътуват ли изобщо със своите родители, какво се случва със социалните помощи, които те получават. В Германия има т.нар. kindergelt. Това са пари за деца, които се дават на родителите, дори когато децата им не се намират на територията на страната, където те пребивават. Това за нас е по някакъв начин проблем в работата ни по механизма за обхват да се връщат  децата обратно в образователната система[1]. Тъй като санкциите, които налагаме ако едно дете не ходи на училище са да бъдат спрени детските. Ако се спрат детските, те тука са в размер на 35 лв. съответно, от другата страна, когато едно ромско дете би могло да получи много по-голяма сума от друга държава и в този смисъл ,ние вместо да си помагаме и да си сътрудничим на държавно ниво, се оказва че на моменти имаме колизии между държавите. Това също обсъждахме в Германия. Нашият проект бе представен на ниво федерални провинции и очакваме  да получим обратна информация  коя от тях би работила с нас. И да се насърчава съответно ходенето на училище. В момента, по-скоро нашият механизъм.

Колко са пътуващите деца?

Деница Сачева: Нямаме данни  за цялата страна. За  миналата година  по Механизма за обхват  знаем че почти 50% от децата, които издирвахме миналата година, живеят в чужбина. Тогава говорихме за някъде около 100 хлд.деца, сега вече имаме малко по-добра информация. По последните данни става дума за около 70 хлд.деца, които трябва да бъдат върнати в училище, но за които имаме информация, че живеят в чужбина. Или пътуват с родителите си често в чужбина, което възпрепятства те да бъдат записани в една от държавите. Преди да заминем за Германия  в Столипиново 50 % от децата от предучилищна възраст са в Германия. А децата, които са във възрастова група от 1 до 8 клас, 75 % от тях са пребивавали в Германия. Затова и решихме да изберем тъкмо Германия.

Доколкото разбирам, това ще бъде пилотен проект.Още правите изследвания, търсите статистика, изработвате визията…

Деница Сачева: Имаме такава нагласа – да изследваме проблема за отпадането на децата от образователната система, за да разберем защо се случва. До момента имахме само обща статистика. За първи път обменяме информация с други страни. За пръв път обменяме информация с Агенцията за социално подпомагане в такъв мащаб – на 240 общини, както и колегите от МВР, чрез Детските педагогически стаи. Включили сме и Гранична полиция, за да разберем дали детето е на територията на страната, или не. Правим много по-обективна картина, какво се случва в страната.

Малко съм изненадана, че до този момент не сте разполагали с такива данни и за пръв път започвате по-интегрално да работите върху отпадналите деца!Социолози регистрираха още през 2005 година проблемната ситуация с образованието на децата, живеещи в други страни заради сезонната, или временна заетост на родителите им…

Деница Сачева: За първи път работим, да. Ние работим погрешно заради много предразсъдъци по тази тема. Например, когато говорихме за ранните бракове като причина номер едно едва ли не за отпадане на децата от ромски произход, това се оказа не така! Причина номер едно при тях е именно миграцията. Че те постоянно се движат. Ранните бракове са проблем, без съмнение, но той е по-малък процент отколкото навремето се представяше. И при тях настъпват определени промени. Преди години е било по-различно.

Говорим за отпадащите деца само като деца от ромски произход, или?

Деница Сачева: Говорим за деца от уязвими групи. Това са деца на родители емигранти, които имат добри професии, имат  добра работа в чужбина, но те например, от чувство на вина понякога, изпращат на децата си много пари. С тези пари децата им се чувстват много по-независими, много по-овластени,особено в периода когато са между 15-18 години. Те не съставляват традиционно уязвими групи.

Този масов предразсъдък , че  отпадащите деца от училище са само от ромски произход е много трудно да бъде преборен

Деница Сачева: Уязвими групи наричаме включително има деца, които отпадат от училище, от образователната система особено след 16 годишна възраст, защото започват да работят. Или такива , които трябва да се грижат за болните си родители. Или защото самите родители ги използват да се грижат за по-малките деца вкъщи. Изключително различни са причините. Разбира се, има една много малка група деца, които отпадат от образователната система защото тя „ не им е по мярка“, така да се каже. Те искат да речем да усвояват конкретни професии, конкретни умения, искат да тичат по бързи писти, да взимат понякога две години за една година, за да могат да се развиват по-бързо. В този смисъл, за първи път имаме много по-таргетиран и индивидуализиран подход върху конкретните проблеми на децата.

Несъмнено, това е закъснял във времето подход, но с висок потенциал!

Деница Сачева: Да, отчетохме също, че за колегите става все по-интересно, искат да се задълбочават в отделните казуси. Тези над 1100 екипа, които ще работят из цялата страна, ще работят напълно интегрирано. Далеч сме още от това, но вече имаме много добри резултати точно от тази добра стиковка на екипите. Там където има добро сътрудничество между социални работници, учители,здравни работници и т.н.се постигат  резултати. Сливен има много добри примери и резултати от този подход, включително и в детската градина, където се намираме! В Хасково например, имаме първия глобен лекар за издаване на фалшиви медицински бележки! Това се случи благодарение на този интегриран подход на екипите.

Защо България дава толкова висок процент функционално неграмотни деца?

Деница Сачева: Изследването на Пиза, което цитирате,  се провежда на всеки три години. Ако следим в един по-дълъг период от време. Те може да са под нивото на останалите държави, резултатите на България се подобряват. Те може наистина да са под нивото на останалите държави от Организацията за икономическо сътрудничество, но – бележи подобрение. Трябва да откроим подобрението в няколко области. Първо, в подкрепата на изоставащите деца – нещо, което правим в последно време. Фактът, че 20 процента от българските деца не говорят български! Влизайки в училище, без да могат да говорят български език, няма как да се интегрират и отпадат почти веднага[2].Проблемът с математиката. Ние инвестираме допълнително средства – миналата година приехме стандарта за изучаването на българския език като чужд език. Обучават се учители, които да могат да преподават български език като чужд. Допълнително са отделени средства за детските градини, които имат уязвими групи – 35 милиона лева повече! За да могат да работят повече с изоставащите деца точно за овладяване на българския език.[3] Започваме от догодина по програма Интелигентен растеж – единият е насочен само към детските градини, той е на стойност 72 милиона лева. Другият е насочен към училищата вече и от 1 до 12 клас е на стойност 130 млн. лева. Всичко това казвам, за да подчертая,че резултатите на Пиза не са особено добри, такива каквито искаме да видим. Втората причина е свързана с учебните програми, по които се учеше в България.През изминалите три години тези учебни програми са актуализирани. Ето, тази учебна година имаме нови програми за 3 клас и така нататък. И последното нещо е квалификацията на учителите. Учителят е центърът, ако искаме качество на образованието, трябва да започнем от квалификацията на учителите. И работата му с изоставащите деца. Национална програма за квалификация вече е стартирана. 52 хлд.,учители трябва да бъдат обучени. Няма възрастово ограничение, който учител желае, може да се квалифицира. Нашият приоритет обаче е учителят на възраст от 35 до 45-50 години. Към тях има най-бързи очаквания сега и веднага!

Дали ще променим обществените нагласи според които в българското училище не вървят нещата…

Деница Сачева: Очакванията са наистина твърде високи . Те не са само на терена на преподаването. А и на социалната работа, на медиацията, на здравното образование и на кариерното ориентиране, както и на всичко останало. Затова и инвестираме в интегрираните подходи. Затова и създадохме професията образователен медиатор. Финансирахме това. Има и длъжностна харакеристика, влезе в националния класификатор на длъжностите. З ада могат учителите да бъдат подкрепени от допълнителни специалисти. Имаме и увеличени брой на психолози, открихме нови работни места, които разбира се, са пак недостатъчни. Защото учителят трябва да бъде диригентът, но той трябва да има един оркестър от много други професии около себе си, за да може да свърши цялата образователна работа.

[1] За първи път от шест години насам делът на преждевременно напусналите обучение млади хора в България намалява от 13.8% на 12.7%. Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за образование и обучение за 2018 г.

 

[2] За последните години делът на ранно напусналите образователната система младежи (между 18 и 24 г.) у нас е бил най-нисък през 2011 г. – 11.8%. Оттогава досега този процент расте с всяка изминала година и достига през 2016 г. – 13.8%. Миналата година делът на преждевременно напусналите класните стаи се понижава до 12.7%. Резултатът безспорно е положителен, но все пак той е твърде далеч от заложената от страната ни цел – през 2020 г. да сведем броя на ранно отпадналите до 11%.

[3] Екипите успяха да върнат обратно в клас 9 100 ученици, основно на възраст между 9 и 15 години. От повторно отпадналите миналата година 2 100 деца, за 426 за направен пореден опит да бъдат интегрирани в училище.