Деница Сачева: България имаше шанс за сериозна политика с бежанците

от -
1 257

ДЕНИЦА САЧЕВА e председател на неправителствената организация Интелдей, носител на наградата „Човек на годината“ за 2011, както и на наградата за принос към гражданския дебат за 2014 г.

Журналисти, общественици и правозащитни групи подписахме петиция, с която искаме да се спре Законопроектът на Министерския съвет за поправките в Закона за убежище на бежанците. Това са дискриминационни поправки. Например предвижда се задържане на търсещите убежище, включително и деца в затворени центрове. Нарушава се Законът за закрила на детето, гарантиращ правото на децата-бежанци от Сирия или Ирак да имат достъп до образование. Какъв е вашият коментар?

Към този момент, от една страна, ситуацията с бежанците е овладяна от гледна точка на по-големия приток на хора, а, от друга страна, според мен, е в латентно кризисно състояние. Възможно е в скоро време да имаме нови проблеми, пред каквито досега не сме били изправени. По мои данни има около 2600 души, записани в Агенцията за бежанците, които ще бъдат върнати от Германия, Швеция и Холандия. Те са пътували за там, но е изтекъл 90-дневният им престой и предстои да бъдат върнати обратно в България. С тези хора проблемите ще бъдат много сериозни, защото няма да могат да отидат обратно в центровете за настаняване. В този смисъл ще бъдат изправени пред ситуацията спешно да бъдат интегрирани, без да има достатъчно средства за това и без да е проведена голямата комуникационна кампания, за която продължавам да настоявам – за намаляване на агресията, омразата и ксенофобията, които се дължат първо на невежество, а след това на някакви обективни факти, свързани по принцип с общата несигурност и нестабилност в света. Като цяло непознаването на въпросите, невежеството, липсата на информация и политическата злоупотреба, която се извършва от националистическите партии, е над 90%.
Доколкото ми е известно, сериозен проблем назрява в с. Баня, политически инсцениран. Очаква се да спрат електричеството и водата в Центъра. Предишният директор на Центъра е подал молба за увеличаване на капацитета и за построяването на допълнителни бунгала, в които да бъдат настанени семейства бежанци. Строежът е започнал, бунгалата имат Акт 15, всичко е почти завършено. По решение на настоящото ръководство на ДАБ там трябва да се настанят майки и деца, непридружени и непълнолетни, но тъй като директорът е сменен и не е контролирал процеса на построяването на къщичките, в момента има тежки драми с Общинския съвет в Нова Загора. Кметът на Нова Загора си позволява терминология „етнически градове и села”. Очаква се там да има много тежки сблъсъци между общинската власт и ръководството на Агенцията за бежанците. От това в крайна сметка ще страдат бежанците. По-голямата част от бежанците, основно от сирийската общност, са напуснали територията на страната. Останалите тук бежанци са с желание да се интегрират някъде другаде.

На 3 юли от друга страна, българското правителство оповести Национална стратегия за интеграция на бежанците. Предстои дебат по документа. В условията на устойчива ксенофобия и расизъм, предлага ли се реален инструмент за здравеопазване и социално подпомагане, гарантират ли се правата на търсещите убежище в България?

Стратегията беше доста трудно изработена. Трябваше да бъде готова още на 31 януари 2014 г. Смятах, че с нейното разработване е натоварен Цветлин Йовчев като вицепремиер. Впоследствие тя бе изготвена от екипа на Даниела Бобева. Стратегията е общ документ, който цели да привлече средства от Европейската комисия.
Огромен дефицит на стратегията, който осъзнават включително и авторите, е липсата на адекватна информация за състоянието на бежанците в България и какво предстои. Това е сериозен държавен проблем. Надявам се, че поне в службите някой нещо знае. Истината е, че в ДАБ има една информация, в Дирекция „Миграция” има друга информация, ние като активисти понякога подаваме различни данни за броя на бежанците и за всичко, което става. Затова в момента никой не може да каже за какви очаквания работим, колко бежанци биха дошли, какво би се случило, за колко души държавата би могла да осигури интеграция и т.н. Неофициално научих, че планът за действие ще предвижда интеграция на около 2000 души.
Трябва да си признаем, че и общините не са особено активни. Националното сдружение на общините беше канено няколко пъти, но като цяло те не проявяват активност. Все още съществува настроението, че бежанците могат да бъдат нещо опасно и на тях не се гледа нито човешки, нито икономически – като възможен икономически потенциал, за определени процеси в България. Ако се продължава на тях да се гледа основно като заплаха, в определен момент нещата ще имат много драстични аспекти. Определено в България има тлеещ расизъм.
Първоначално на проблема с бежанците, който възникна миналата година, се гледаше само като на проблем на националната сигурност. Целият южен фланг на Европейския съюз бе подложен на атаки от бежанци. Хуманитарните и външнополитическите аспекти (тъй като сме външна граница на Европейския съюз) не бяха поставени на преден план. Първоначално бе подходено популистки – казваше се, че хората се страхуват, хората са притеснени, затова дайте да покажем, че ние сме силната ръка, ще сложим ограда, ще кажем, че те ще бъдат блокирани. Разглеждането на този въпрос основно от аспектите на националната сигурност създава допълнително чувство за несигурност у хората. Властите се опитаха да направят така, че да разделят хората – едни, които нехаят за националната сигурност, а искат права, и други, които пазят с живота си националната сигурност. Проблемът с бежанците би трябвало да се разглежда далеч по-комплексно – в хуманитарен и икономически аспект и в аспекта на националната сигурност. Липсата на такъв балансиран подход според мен ще бъде голям проблем в бъдеще, защото ще подстрекава ненужни ексцесии и напрежение. За мен водещият аспект е хуманитарният. Нямам никакви колебания в това отношение. От Мароко до Украйна светът се тресе от конфликти. Същевременно има ужасно много международни интереси, в които България по една или друга причина постоянно е залог. Не е работа на гражданските организации да се занимават със спазване на националната сигурност, да следят дали в страната влизат терористи, дали страната е заплашена. Това е работа на службите. Наша работа е, когато на територията на страната има бежанци, да направим необходимото и към тези хора да се отнасяме с достойнство, да не се създават допълнителни вторични условия за радикализация. Много хора не си дават сметка, че бежанците в България от месец август 2013 г. до 15 февруари т.г. бяха хранени само с дарения. Особено критичен беше месец декември 2013 г. Ако бяхме заложили само на картата „национална сигурност – затворени хора”, какво щеше да стане в Харманли при 1800 души, оставени в кал и мизерия, без храна, без вода и т.н.?! Това щеше да бъде абсолютна бомба!

Бихте ли казали няколко думи за вашата фондация?

„Интелдей” съществува от 2008 г. Имам PR-агенция, която се занимава с бизнес. Всички в моята агенция са работили по различни хуманитарни каузи и проекти – за роми, за деца с увреждания, за приемни семейства и т.н. Всъщност фондацията е създадена, за да можем да правим такъв тип проекти, да можем да разделим нашата благотворителна дейност от бизнеса. Част от приходите на фирмата формират бюджета на фондацията. Когато можем, правим дребни крачки. До момента не сме инвестирали големи суми. По-голямата инвестиция е личният ни труд. За първи път през месец декември 2011 г. фондация „Интeлдей” се свърза със сирийската общност и започнахме да следим какво се случва в Сирия. Първите сигнали, че в България ще има бежанци, че трябва да се подготвим, включително и информационно и комуникационно, бяха подадени от нас през месец август 2012 г. Кризата се разгоря около година по-късно. Още оттогава сме писали писма, говорили сме, опитвали сме се да алармираме в медиите, но не се гледаше сериозно на това.

Тоест натрупахте опит и когато дойде „вълната”, нормално заехте водещи позиции…

Това е така най-вече поради близките ни контакти със сирийската общност, която в България е много разнородна – сред тях има хора, които са „за” и „против” Башар Асад и неговото управление, има и неутрални. Ние обаче се опитваме да се занимаваме основно с хуманитарните аспекти. В сферата на комуникациите подкрепяхме Асоциацията на свободна Сирия и продължаваме да я подкрепяме. Правим го с ясната убеденост, че исканията, които има тази асоциация (за демократична държава, светски режим, за конституция, която да им дава възможност да се развиват по демократичен начин), са справедливи. Работата ни с тази организация е показала, че те уважават религиозните различия, имат етническа толерантност. Те са едни от малкото, които, когато са дарявали, не са правили разлика дали даряват за сирийци, африканци, афганистанци или за иракчани. Когато са били доброволци с нас, също не е имало такова разделение. На други представители на сирийската общност, които са искали да направим така, че да се дарява само на сирийци, сме отказвали съдействие. Не е имало случай в нито една от дейностите ни да разделяме хората.

А какво бихте казали за други неправителствени организации?

В началото бях малко скептично настроена. Мислех, че немалка част от хората ще се включат заради това, че темата е модерна, интересна и медийно активна, но голяма част от тях продължават работата и до днес. Едни от инициаторите на „Приятели на бежанците” – Борислав Димитров, Мария Черешева, и сега носят в с. Баня дарения от хладилници и печки. Семейството на Петя и Исмаил Муаазен продължава да помага всекидневно. Лидия Стайкова и Иван Атанасов не спират с доброволчеството в Харманли и Пъстрогор. „Български дарителски форум” продължава да следи активно темата, макар че в момента се занимават с горещата тема за наводненията. В момента съществуват координационни групи в интернет и всеки ден там се публикува информация. Всеки ден се разказва какво се случва с около стотина семейства. Според мен онези около 50-ина души, които се запознахме и проявихме гражданска активност по тази тема, по един или друг начин продължаваме да сме активни и сега.

Споменахте вече за „тлеещия расизъм”. Случаят с желанието на жителите от с. Розово да изпъдят бежанците, за да имат „етнически чисто“ място за живеене е доказателство, че става дума за расизъм като базисна нагласа. Звучи грозно, но е така.

За мен ролята на Българската православна църква беше слаба, тя не помогна въобще на тези процеси. През месец юли миналата година новият Патриарх излезе с много силно слово за лидерството, което беше публикувано навсякъде, включително и на сайта на Православната църква. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит бе отличен с „Почетен знак за лидерство Стефан Стамболов” в категория „Личен лидерски принос към българската държавност през 2013 г.”. Назначи си PR. Имах усещането като християнка, че нещо ще се случи, че нашата Църква ще направи нещо. Когато говорим за омраза, расизъм и ксенофобия, лидерството на християнството е задължение. А какво стана? Няколко духовни лица, които говориха по медиите, дори си позволиха политически пристрастия. По бТВ един директно започна да говори за Башар Асад. Абсурд е такива хора да вземат страна в политически конфликти. Ние, активистите, говорихме за това, че Сирия е люлка на християнството, че там трябва да се пазят светините и т.н. Имаше бежанци християни, които искаха църква във Военна рампа, но никой не отиде при тях, никой не намали напрежението.
Аз не искам хората да си мислят, че ние сме безмозъчни романтици, които искат да правят добри неща. Напротив, ние сме изключително разумни и прагматични хора. Искаме да има адекватно разбиране за проблемите на тези хора.

„Маргиналия“ публикува данни от доклада на УНИЦЕФ, според който 1, 4 милиона деца са бежанци. Какви решения могат да предложат правителствата на отделните страни.членки на ЕС за тази ужасна хуманитарна криза с децата на Сирия?

Това е световен проблем. Сирия е древна страна. Тя е люлка на цивилизации, страна на 4 хиляди години. Светът трябва да я пази, трябва да запази това поколение. Трябва да си даваме сметка, че паметниците на културата трябва да се пазят, че поколенията трябва да се пазят. Децата ще бъдат огромно загубено поколение. Страшно много деца по света са загубени за съвремието.
Ние имаме голям проблем, че бежанците, които идват тук, не искат да останат тук. От една страна ние нямаме системата, която да ги приобщи и интегрира, а от друга страна е тяхното нежелание да останат тук, защото получиха ужасно много сигнали, че България е негостоприемна страна, че в нашата страна техните деца няма да се чувстват сигурни, че това е страна, която не може да им осигури спокойствие и сигурност. Това е сериозна драма, защото с тези хора, които биха били върнати в България по силата на Дъблинското споразумение, ще ни бъде много трудно. Те няма да искат да останат тук и пак ще предизвикват проблеми, дори ще се опитат да си тръгнат нелегално. В България влязоха хора, които не се регистрираха като бежанци и съумяха да излязат нелегално, защото искаха да бъдат регистрирани като бежанци на територията на други страни, а не тук. Ние забелязвахме това, забелязвахме пунктуацията в броя на хората, защото през месеците декември и януари бяхме всеки ден в лагерите. Виждахме как един ден оставаха 50 порции с храна, следващия ден – 100 порции и т.н. На това не беше отговорено достатъчно добре. Това се сериозни проблеми в бъдеще. Не трябва да смятаме, че е много добре, че бежанците идват и си тръгват. Илюзия е, че това е решение на проблема. Когато са получили статут, дори да са напуснали страната, реално могат да бъдат върнати всеки момент. Така проблемът е отнесен за по-късен етап.
България имаше шанс да има доста по-активна роля във формирането на общоевропейска политика, но не останах с впечатление, че някой гледаше сериозно на тези въпроси.

Допускате ли хипотезата българин да стане еврокомисар по миграцията и България да стане активен фактор по въпросите на бежанците и миграционните процеси?

Според мен не е реално. Първоначално тръгнахме с активно участие на МВР. Цветлин Йовчев участваше в срещи, но какво точно се случи, не можах да проследя и да разбера. След това президентът каза, че би инициирал среща между президентите на засегнатите страни от южната част на Европа (Италия, Малта, Гърция, Кипър), но и той се отдръпна от тази тема. По принцип българските политици в значителна степен са популисти. Мислят, че популизмът ги предпазва от омразата на избирателите към другите, към различните, към чужденците. Това е нелепо. Политиците трябва да вървят напред и да движат хората след себе си. Длъжни са да предвиждат проблемите. Темата за бежанците е абсолютно непопулярна, но знам, че тази тема няма да бъде замитана под килима, защото с нея трябва да се работи. По нея ще има страшно много проблеми и аспекти. Абсурдно е да решаваме тези проблеми с огради, да затваряме хората някъде и да смятаме, че проблемът не съществува. Той съществува.

Имаше голям скандал относно изнесените данни за работата на Гранична полиция и ДАБ за доклада на Хюман Райтс? Къде е истината относно изнесените факти за нечовешко отношение към хората търсещи убежище в нашата страна?

Докладът на Хюман Райтс отразяваше конкретна картина през зимните месеци, включително и декември на 2013 г. Била съм в Центъра в Харманли. Имам снимки на моята стена във Фейсбук. Гледките бяха покъртителни. В палатките дюшеците бяха сложени на земята, имаше деца, които се грееха отвън на огромни огньове. Помня опашката от близо 1000 души – майки, деца, бебета, които чакаха да им раздаваме хляб и храна. Сериозно впечатление ми направи, че след като стана тъмно в 18 часа, ние продължихме да раздаваме още час и половина храна, дрехи и обувки в абсолютен мрак. Светехме си с фаровете на колите. Не е имало никакви провокации. Нито един от тези хора, напълно непознати за нас, не са ни провокирали, не е имало никакъв проблем. Моето дълбоко убеждение е, че когато се отнасяш към другия като към човешко същество, получаваш същото. Има реципрочност. Най-голямото доказателство за тази реципрочност в отношенията е, че сирийски бежанци отидоха да помагат след наводнението в Аспарухово, абсолютно непровокирани от нито един от активистите. За нас дори беше изненада. Основно тези бежанци бяха от Харманли – 60 души, от които само 22 души бяха отведени до Варна, но от София също отидоха представители на сирийската общност. Имаше и от Военна рампа. Може би щяха да отидат повече, но от ДАБ имаха изискване тези, които отиват, да бъдат със статут, за да няма проблеми и спекулации, че са използвали доброволческата акция за нещо такова. От Харманли не бяха пуснати всичките 60 души, които искаха да тръгнат, защото много от тях бяха все още без статут.

Държавата трябва да бъде на мястото си, защото е страна членка на Европейския съюз, защото е поела ангажимент, ратифицирайки редица международни документи към хората търсещи убежище от страните, където се води война, има кръвопролитие, насилие. Медиите и неправителствените организации също имат огромна роля. Какво да добавим още?

Трябва да продължи много активно сътрудничеството си с неправителствени организации. Каквото обаче и да направи държавата, ние винаги ще бъдем много по-гъвкави, поне на този етап, защото държавата няма как внезапно да си имплантира чиновниците, та да са страшно обучени. В момента ние сме носителите на опита, носителите на знанието какво се прави в такива кризи. Поради тази причина активността й с нас трябва да бъде много по-голяма. Същевременно трябва да се осигуряват средства за грантови схеми за неправителствени организации. Категорично не трябва да се използва Законът за обществените поръчки, защото това би вкарало всички в частно-порочен кръг. Има неправителствени организации, които са декларирали, че не желаят да използват средства от държавата, но има много други, които са казали, че биха работили, но не могат да изпълняват всичко, което са правили до момента (образователни дейности, обучение по български език, децентрализация на тези услуги, защото бежанците не са само в София), на доброволчески принцип.

Каква отрицателна роля изиграха протестите срещу кабинета „Орешарски“ и управляващото мнозинство назначило Делян Пеевски за шеф на ДАНС, спрямо нагласите на българите за бежанците?

Протестите срещу правителството станаха факт и то реши да засили кризата с бежанците, за да може един вид да се каже: „Не ни искайте оставката в момента, не е подходящо, защото държавата е под голяма угроза, всеки момент може да стане страшно, да има война и т.н., затова трябва да сме тук”. По същия начин в момента ГЕРБ, ДПС и БСП надуха банкова криза.

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).