Неспасяването на българските евреи и националните предразсъдъци

от -
2 199
Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943

Точно преди година, на 26 юли 2013-та, бе представен двутомникът „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943. Документи от българските архиви”. Издаден с помощта на Български Хелзинкски комитет, под редакцията и с коментарите на Надя Данова и Румен Аврамов, сборникът целеше да внесе нотка отрезвяване сред оглушителните мажорни тонове на самовеличаещото честване на 70-годишнината от онова, което стана прието да се нарича „спасяване на българските евреи“. Да предложи фактологична балансираност в представянето на сложни и многопластови събития, които академични историци, културтрегери, политици и професионални патриотари продължават да четат и експлоатират просто и еднопланово .

През изтеклата година корпусът с документи не предизвика забележим граждански или научен публичен интерес, което само по себе си е симптоматика на обществото ни.  Днес представяме в marginalia.bg два фрагмента от книгата: едно от най-силните свидетелства в нея каквото са списъците по градове с имената на депортираните евреи; встъпителните аналитични текстове към документите, заедно с описа на тяхното съдържание.  Правейки ги достъпни във виртуалната среда, ние се надяваме да заинтригуваме нови читатели да се обърнат и към богатството на доброто старо книжно тяло. Убедени сме, че разтварянето на кориците на тази книга носи вълнения, размисли, въпроси и познание, от които мислещият човек излиза по-мъдър и по-непримирим към нетолерантността.

Румен Аврамов

Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г., том 1

Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г., том 2

 

Надя Данова: Сегашният исторически момент изисква повече от всякога нещата да бъдат назовавани с техните истински имена

 ND
Проф. д.и.н. Надя Данова е историк, специалист по история на балканските народи (ХV-ХІХ век). Автор е на множество изследвания и документални издания, между които „Националният въпрос в гръцките политически програми през ХІХ век” (1980), „Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през ХІХ век” (1994), „Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 1. Гръцка кореспонденция”, (2004) „Иван Добровски в перспективата на българския ХІХ век” (2008).

Точно преди една година в Националната художествена академия бе премиерата на „Документален сборник за депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. 1943 г.“, на който Вие сте съавтор. Тогава този уникален труд бе определен от либералните кръгове за събитие в националната ни историографията. Сборникът стана достояние на университетски библиотеки в България, Германия, Гърция, Израел, Македония, САЩ, Франция. Каква е причината книгата да получи скромен интерес от българските читатели?

Да, наистина, от премиерата на документалния сборник изтече година и през тази година на практика се потвърди необходимостта от издаването на такава книга. Потвърди се очакването ми, че темата за депортацията на евреите от т. н. „нови земи” ще продължава да бъде болезнена за нашето общество и че наистина ще са нужни още усилия, докато хората осъзнаят, че сегашният исторически момент изисква повече от всякога нещата да бъдат назовавани с техните истински имена, ако действително желаем съзряването си като общество. Неслучайно на премиерата споменах, че през 1992 г., когато с група колеги започнахме работа на темата „Представата за „другия” на Балканите”, много хора ни се разсърдиха, обвиниха ни, че говорим обидни за българите неща, показвайки, че и ние сме като другите и че ние сме податливи към национални предразсъдъци и негативно образотворчество. Трябваше да изтекат няколко години, докато темата за образа на „другия” спре да предизвиква съпротива сред колегията. Убедена съм, че и темата за „неспасените евреи” също постепенно ще загуби своята болезнена острота, но за това ще са нужни повече години и несъмнено по-голямо усилие от страна на хората, които съзнават, че е в интерес на обществото ни е то да има куража да прочете и мрачните страници от своето минало. Трудността идва от факта, че темата за съдбата на българските евреи до голяма степен е вградена в националния ни стереотип, поддържайки самочувствието ни на уникални в своята толерантност спасители. Поради това и опознаването на историческите реалности, доближаването до които цели това издание, беше прието от някои хора като посегателство върху добрия имидж на българите. Друг елемент от деликатността на тази проблематика, която до голяма степен стана причина за скромния интерес към нашето издание, е фактът, че темата за съдбата на българските евреи се преплита тясно с редица все още болезнени теми от най-новата ни история, в резултат на което през изтеклата една година ми се наложи да споря с редица мои близки приятели, които настояваха, че чрез това издание даваме храна на тези, обслужвали комунистическия режим в България. Възникналите спорове затвърдиха убеждението, че именно осмислянето на случилото се през март 1943 г. би ни помогнало не само да бъдем в състояние да се изправим спокойно с лице пред собствената си история, но и да разберем по-всестранно всичко, което сполетява страната ни след 1944 г. Позволявам си да мисля, че изтеклата година, през която вниманието на активната част от нашето общество беше приковано върху политическата ситуация в страната ни, показа за пореден път необходимостта от откритост и твърдост при отстояване на ценностите на демокрацията. И ако искрено искаме реална промяна в България, ако сме убедени, че така повече не може, каквото е искането на целогодишния ни протест, последвал 14 юни 2013 г., то ние трябва да имаме силите да прочетем и осмислим и тази страница от българската история. Напълно съм убедена, че именно сега нашето общество има интерес от това частта от българската история, затворена между кориците на това издание, да бъде максимално опозната и осъзната.

Защо избрахте тези откъси да бъдат публикувани в marginalia.bg? Разкажете ни накратко кой е пътят, през който общественото мнение ще се отвори към трагичните събития, свързани с евреите от Македония и Беломорска Тракия през Втората световна война?

Опознаването на историческите реалности, доближаването до които цели това издание, ще допринесе за формирането на самокритичност.
До голяма степен този избор бе определен от самата история на замисъла за правенето на тази книга. На практика първият тласък за съставянето на това издание дойде от сблъсъка ми през 2008 г. с документацията на еврейските общини в Егейска Тракия и Вардарска Македония. Когато за пръв път прочетох списъците с депортираните от българските власти евреи, сред които имаше деца на няколко месеца, дъхът ми спря. Същото преживявах всеки следващ път, когато четях тези списъци в процеса на обработката на документите. Вземането на решението тези материали да бъдат издадени беше последвано от продължително и внимателно запознаване със съществуващата библиография по темата, тъй като през целия си професионален живот бях се занимавала с балканска история от периода ХV-ХІХ в. Просто си помислих, че за читателите на книгата ще бъде добре сами да извървят пътя на запознаване с тази проблематика, за да могат самостоятелно да си изградят мнение. Поради това реших, че всеки трябва да опознае лъкатушния път, който изминава историографията ни, в усилието тази тема да бъде употребявана за една или друга цел.
На въпроса ви кой е пътят, през който общественото мнение ще се отвори към трагичните събития, свързани с евреите от Македония и Беломорска Тракия през Втората световна война, отговорът е съвсем кратък: Просвещение. Убедена съм, че това е постижимо. Ще си позволя отново да говоря за нашия протест, защото на него се срещнах с нови непознати хора. Знаете ли колко почитатели спечелих за тази книга. И то хора, облъхнати от национализма или монархизма. Спокойният и откровеният разговор, подкрепен с документи, дава резултат. Защото този разговор буди размисъл, помага на човек да съзрее, събужда размисли по въпроса за отговорността, тласка го към самовглеждане и по-голяма самокритичност, хората усещат колко тънка е границата между доброто и злото, дават си сметка, че териториалните придобивки не заслужават да бъдат заплащани с отказ от човещината, разбират колко уникално и ценно нещо е всеки човешки индивид. А и този разказ за доброто и злото ни казва, че, независимо от всички пречки, мобилизацията на гражданското общество би могла да допринесе за разпространението на доброто.

 Въпросите зададе Юлиана Методиева,
спомоществовател на книгата „Документален сборник за депортацията на евреите от Вардардска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. 1943“