Деян Василев: нашите идеи отиват много по-далеч от “историческия компромис”

Деян Василев е на 43 години, по професия и призвание е софтуерен предприемач. Завършил е Американския университет в Благоевград. През 2000 г. стартира фирма „Истисофт“, която разработва софтуерни решения за пазара в САЩ. Пет години по-късно прави сайта „Моите пари.бг“, който сравнява всички финансови и банкови продукти на българския пазар, а след това заедно с други хора установява подобни портали в Румъния и в Турция. В университета е президент на студентското управление и казва за себе си, че това малко или много предопределя характера и насоките на нещата, с които се занимава вън от бизнеса. Женен е, с едно дете. Един от основателите и активен участник в Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“

Вие сте финансист, г-н Василев, а Инициатива „Правосъдие за всеки“ (ИПВ) е граждански проект с юридическа насоченост. Какво прави един финансист в него?

ИПВ, според мен, има две допълващи се измерения. Едното е юридическо, експертно. Там аз действително нямам място. Но второто измерение може да се види от самото име на инициативата „Правосъдие за всеки“. Ние 3-4 месеца мислихме върху името. В тази формулировка е концентриран стремежът към справедливост – най-висшето социално благо, което държавата може да ни дари. Всеки е длъжен да я търси и да се бори за нея. Хората, които са социално активни, усещат крещящата нужда от справедливост у нас и това е моят мотив да съм по-действен, защото ИПВ е общност от експерти, които „гонят“ законодателната реформа, но и от граждани, които с ясен глас заявяват волята си и оказват обществен натиск за успеха на справедливостта.

Голямата цел на Инициативата е да се формира общност от граждани, която проявява нулева толерантност км корупцията. Между нас, освен юристи и финансисти, има и спортисти като Мануела Малеева, актьори като Ивайло Захариев и Владо Пенев, журналисти като Камен Алипиев и много други. Това са хора, за които думата „достоен човек“ означава нещо голямо. Целта ни е ние като гражданска общност да се разширяваме и да привличаме повече хора, за да може всички в един глас да искаме справедливост и достойните магистрати и политици да се чувстват овластени да действат по съвест, понеже сега това е много трудно – ако някой се опита сам да се бори срещу корумпиран прокурор или съдия, той бива подложен на неистов натиск.

У нас всички – и човекът от улицата, и специалистите, и политиците, са единодушни, че правосъдната ни система има множество недостатъци. Но кои са най-големите измежду тях, по мнението на ИПВ? Защото, ако хората не разберат с какво тази болна система ги засяга, те няма да откликнат на призива на Инициативата.

Един от най-големите ни недостатъци – и като общество, и като правосъдие, е толерантността ни към корупцията. Корупция има навсякъде – по високите етажи на властта, в съдебната система, в образованието – когато студент си купува изпита, получава „отличен“ за сметка на друг, който е по-умен от него, а после в живота напредва некадърникът. Корупция има в пътната полиция, когато срещу 50 лв. колата ти, макар и неизправна, минава на технически преглед. Да не говорим за бизнесите, които прогресират, понеже получават срещу подкуп държавни поръчки. И т.н., и т.н. Това е социална болест, нещо като социален рак, ако мога така да се изразя. И преди да адресираме какъв именно е проблемът в съдебната система, ние сме длъжни на висок глас да казваме, че проблемът всъщност е нашето отношение към корупцията. Радостно е, че се разширява гражданската общност на тези, които казват, че това повече не може да се търпи.

А що се отнася до пороците в съдебната система, то всяка от нашите седем идеи “удря” по някои от най-страшните. Ние сме убедени, че в управлението на системата е ключът към нейното излекуване, то сега е порочно и създава условия за безконтролност, произвол и корупция.

Процесът на избистряне на нашите идеи беше дълъг и е цяло чудо, че толкова много експерти юристи стигнаха до едно и също мнение (смее се). Тези седем идеи засягат области от мениджмънта на правосъдието, които сегашните усилия за промени в Конституцията (т.нар. „исторически компромис“) не ги и докосва, защото статуквото е много силно.

Ключова, според нас, е реформата в прокуратурата, това е същността на първата от седемте идеи. Прокуратурата е изцяло нереформирана система, тя и досега си е изградена по стар съветски модел – военизиран, при него Главният прокурор е като главнокомандуващ и всички по-долни трябва да му се подчиняват. Над него едва ли не е само Господ. Сега е като в казармата – не е важна справедливостта, а е важна заповедта на началника. При това най-често тези заповеди са устни. Но законът задължава магистратите да решават по съвест, а не според указанията на началника. Затова ние искаме да отпадне „методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на другите прокурори“ и всеки от тях да действа независимо. Това пречи да се почнат и да се довършват, ако все пак са почнали, ефективни разследвания срещу корумпираните. Това, което ни вдъхновява, е примерът на Румъния, където вече над сто политици и бизнесмени са осъдени за корупция или длъжностни престъпления.

Нашите идеи са фокусирани върху промени в Конституцията и отиват по-далеч от т.нар. „исторически компромис“, постигнат между партиите преди известно време. Целта ни е, нека пак повторя, около тези седем идеи да се обединят хиляди хора и окажат натиск върху политиците и да пробият оловния похлупак на мълчание и страх.

Моника Маковей, румънската топ прокурорка, която по наша покана беше в България на 25 май т.г., каза, че дори и чрез сегашната ни Конституция и закони, ако има воля, могат да бъдат съдени корумпираните. Въпросът опира и до законодателство, и до воля, и до структура, и до хора. Ние искаме да реформираме законодателството, да променим правилата, за да дадем път на честните и свестни магистрати, те не са малко, но сега са потиснати. Сегашната олигархическа класа, която е на върха на държавата, а също и на върха в правосъдието, няма интерес от отказ от сегашния сбъркан модел. Нейната съпротива може да бъде надмогната само с граждански натиск. Не е вярно, че „всички са маскари“. Ако, да речем, 10-15% са корумпирани в съдебната система (числата са съвсем условни!), то останалите 90 или 85% не са, нали? На тях ние искаме да дадем път. А сега имаме едно малцинство на върха, което е като паразит, то заплашва, и, така да се каже, тероризира свестните. А ние искаме да ги окуражим.

Но нима противниците ви няма да кажат: „А бе, остави ги тези. Те говорят за смяна на правилата, а всъщност искат чистка?“

Ами чистка би било, ако искаме да махнем едни, за да сложим други, т.е. нашите протежета, и те да почнат да се държат по същия корумпиран начин. Един вид „стани, за да седна“. Не е това идеята. Моника Маковей го е казала отлично преди 11 години. Нея я цитираме постоянно, защото и в България има хора като нея. Тя каза, че когато са я назначили, е започнала да действа де факто като министър на правосъдието и като е открила далавери, е „подгонила“ извършителите. Но започнали да я „навестяват“ министри от тогавашното правителство и да казват това да прави, а онова да не прави, този, който е „наш“, да не закача и т.н. „Но нали законът важи за всички?“, отговаряла тя. И в края на краищата в Румъния бива осъден дори братът на най-големия й поддръжник – президента Бъсеску. Та това показва, че нашата идея не е да заметем едни хора, за да дойдат пак същите, но други като лица. Идеята ни е да дойдат хора, които да могат да съдят и мен, и теб, и всеки, независимо от поста и парите му, ако е нарушил закона.

А при нас става така – когато бившата управляваща партия стане опозиция, прокуратурата погва някои от водачите й, както стана с Цветанов по времето на правителството на Орешарски. А когато тя се върне на власт, обвиненията се оттеглят или падат в съда…

Има критична маса от хора в България, които останаха с вдигната глава, които живеят честно и са с достойно поведение. Целта на ИПВ е тези хора да бъдат още по-фокусирани, още по-борбени. Може и между нас да има „черни овце“, но общността няма да пропадне. Всеки от нас се е доказал в своята си област и влага усилията си в ИПВ не за пари, не за слава или власт. Ние искаме идеите за некорумпираност, истинско правосъдие и справедливост да станат базов консенсус в нашето общество, те не са нито леви, нито десни, а общонационални.

Но нека се върнем на седемте идеи. Опишете ги накратко, моля.

Те служат, да го кажа още веднъж, да предизвикат дебата и да го насочат в правилната посока. За „методическото ръководство на Главния прокурор“ вече стана дума. Това значи, че Главният прокурор и въобще горестоящите прокурори да не могат да влияят на съвестта и убежденията на по-долни прокурори, когато те решават как да постъпят с дадено разследване или обвинение. При системата на „методическо ръководство“ началниците по всякакъв начин могат да влияят. А за тези прокурори, които не се подчиняват, има начини да им се стъжни животът. И както вече казах, всичко става с устни указания – хем е нареждане, хем не оставя следи…

Но идеята за „методическото ръководство“ не е само в Конституцията. Тя е прокарана и в Закона за съдебната власт, и в Наказателно-процесуалния кодекс и т.н. Ако това положение бъде премахнато от Конституцията, ще се наложи да се променят и тези, а и други закони.

Втората идея е да се намалят мандатите на Главния прокурор и на Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега първият е седем години, ние искаме да станат пет, като след третата Главният  прокурор е длъжен да се отчита  и ако се окаже неподходящ, да може да бъде сменян. Вторият мандат е пет години, ние искаме да станат три. При това, и то е много важно, членовете на ВСС да нямат право на преизбиране. Членовете на ВСС са магистрати, те не бива толкова дълго да се откъсват от магистратската си работа, пет години е много дълъг срок. При това членовете на ВСС сега са безотчетни и силно политизирани – Народното събрание (НС) избира 11 от 25 члена на ВСС, а още трима, т.нар. „трима големи“, т.е. председателите на Върховния административен и на Върховния касационен съд, както и Главния прокурор, се избират от ВСС, но се назначават от президента. А в Румъния така са направили, че съдийската квота в техния ВСС се избира не от делегати на съдилищата, както е у нас, което значи, че избиратели най-често са началниците, а от всички съдии. Така трябва да стане и тук и така много ще се ограничат възможностите за лобиране и за централизирано влияние в полза на отделни личности.

Третата идея е за въвеждане на явно гласуване във ВСС по всички кадрови въпроси. Така ще станат невъзможни парадокси като този с Нели Куцкова, когато тя кандидатстваше за поста председател на Софийския окръжен съд и в откритото заседание всички се надпреварваха да я хвалят, а после в тайното гласуване я провалиха. Това го имаше в първоначалния проект за промени в Конституцията, но при „исторически компромис“ то отпадна. Тайното гласуване е път за прокарване на задкулисни интереси. То трябва да отпадне.

Четвъртата идея е за намаляване на парламентарната квота във ВСС от 11 на 7 души. Сега 11 от членовете на ВСС ги избира НС, т.е. партиите. Това не може да продължава така. Ние, заедно с Беларус, която не е член на ЕС и не е демократична страна, имаме най-политизирания ВСС в Европа. В Румъния например има двама представители, избрани от парламента, 9 съдии и 5 прокурора. Там членовете, избирани от парламента им, са 1/8 от състава. Ние не сме чак толкова радикални и искаме квотата на НС да намалее от 11 на 7 души. Защото избраните от политическите сили са политически зависими и те не бива да имат преобладаващо влияние в управлението на съдебната власт.

Петата идея е за това да се учреди нова длъжност – Заместник-главен прокурор за борба с корупцията. Той трябва да действа самостоятелно и без възлагане от Главния прокурор. На практика това ще е втори Главен прокурор, занимаващ се само с корупцията. Пак в Румъния има такава длъжност и тя е много ефикасна. Той ще разследва и вкарва в затвора – след съд, разбира се – всякакви корумпирани управленци. У нас със сигурност има хора, които ще издържат теста за интегритет и за валидиране, на който в други страни подлагат кандидатите за такава длъжност. Но длъжността я няма.

Шестата идея е единствената, която има движение в това Народно събрание. Това е идеята за разделяне на ВСС на две колегии – на съдийска и на прокурорска/следователска. Сега има голям спор – напр. партия АБВ иска, понеже защитава статуквото, така да нагоди квотите в тези колегии, че по същество нищо да не се измени – парламентарната квота да е по-голяма в съдийската колегия и в прокурорската, така че пак политическите избраници да управляват. Това, ако стане, ще е мимикрия на реформа.

Защо трябва да бъде разделян ВСС? Какво му е лошото на сегашното положение?

Ами най-общо казано, недопустимо е прокурорите, които са страна в процеса, да участват в назначаването и кариерното издигане на съдиите, които трябва да отсъждат дали в едно дело прокурорът, който обвинява, или адвокатът, който защитава, е правият. Сегашното положение е един от проводниците на нерегламентирано влияние в съдебните назначения. А сегашният ВСС е печална гледка. От изтеклите записи от разговорите между бившите съдийки Ченалова и Янева се вижда колко много тъмни влияния има във ВСС. Той, с изключение на председателя на ВКС Лозан Панов и на Калин Калпакчиев, един известен съдебен „дисидент“, изобщо не реагира на този скандал, което е още по-скандално и възмутително. Чакат „бурята да утихне“.

Седмата идея е за това всички без изключение административни актове да могат да бъдат обжалвани във Върховния административен съд (ВАС). Сега в Конституцията пише: „административните актове могат да се обжалват с изключение на случаите, когато това не може да се прави според закон“. Много станаха такива изключения, депутатите опитват да извадят все нови и нови области на административните решения от съдебния контрол, напр. административни актове в областта на „националната сигурност“. Ние искаме това да престане чрез конституционна забрана. Тази идея беше предложена от известния правозащитник адв. Михаил Екимджиев.

Предстои второ четене на промените в Конституцията. Те бяха и без това орязани в резултат на „историческия компромис“, а сега има нови предложения, напр. на партия АБВ, които на практика ги обезмислят. Какво мисли ИПВ за всичко това?

Според нас, за съжаление, сегашната политическа класа и мнозинството от депутати нямат интерес от истинска съдебна реформа. Върху тях има натиск да няма съдебна реформа и да се размива постигнатото. Мисля, че „историческият компромис“ е на път да бъде разбит. Но, слава Богу, шест от нашите идеи са внесени в НС чрез депутати – Радан Кънев, Атанас Атанасов, Иван Иванов, Гроздан Караджов и Валентин Павлов, всичките са от РБ. Има парадокс. В неформални разговори много депутати от БСП и от ГЕРБ подкрепят нашите идеи. Но не и в пленарна зала. Много искахме нашите предложения да бъдат внесени от депутати от различни партии, но не се получи сега.

Жалко, защото това не е политически, а общонационален въпрос.

За нас тези идеи са въпрос на базов политически консенсус. И ние искаме достойни личности от всяка партия да ги подкрепят, да излязат от „окопа“, да изхвърлят политическия „похлупак“ и да действат като представители на общонационалния интерес. Но дори при неблагоприятен резултат сега, ние, общността от хора, наречена ИПВ, няма да се откажем. Ако този парламент „отсвири“ тези идеи, ние по-скоро ще вървим към ескалиране на мирния граждански натиск. Ние имаме растяща подкрепа, напр. напоследък много природозащитни организации ни подкрепят. Все повече хора от цяла България разбират, че това – битката за съдебната система – е най-голямата битка. Моника Маковей ни каза: „Изчистете съдебната система, тя ще изчисти всичко друго“. Тези идеи ние сме ги „захапали“ образно казано, като питбул и няма да ги изпуснем.

ИПВ използва, според мен за първи път у нас, една възможност, съществуваща в Закона за референдумите: гражданите могат да излязат с инициатива, да съберат подписи в нейна подкрепа, да ги внесат в НС, а то в тримесечен срок трябва да се произнесе по инициативата. Това е уникален опит и той трябва да се изучава и използва.

Ние поканихме на 25 май Моника Маковей и до 6-ти септември бяхме просто група граждани. Но решихме да ползваме тази потенциала на Закона за пряко участие на гражданите в управлението, това ни даде възможност да си отворим банкова сметка, да имаме дарители, защото по разпространението на тези идеи има и разходи, нали? Срокът на такива инициативи по този закон е три месеца – до 6-ти декември. На 2-ри декември ще внесем подписката в НС, а парламентът  трябва след нови три месеца да се произнесе, при това няма долен праг за броя на подписите в подкрепа. Ние ще внесем около 4000 подписа. Така може да се предизвикват важни за обществото обсъждания и тази възможност трябва да се ползва.  Ние не сме зависими и не сме получавали подкрепа от никакви фондации и от никакви НПО-та. Това трябва ясно да се каже. Искаме естествено, да вкараме тези идеи за обсъждане сега, докато са на дневен ред промените в Конституцията. Това е много по-достъпна възможност от референдума, защото за да се предизвика такъв, са нужни 400 000 подписа, което е непосилно число. Рискът НС да „отсвири“ нашите предложения е голям, но това наше „бръмчене“, това наше „жужене“ няма да остане без резултат. То е влог в бъдещето.

Въпросите зададе:

Емил Коен

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.