„Другият биологичен вид“, или как нашенският фашизъм се сдоби с „манифест“

В края на март у нас се случи нещо важно. Нашенският, досега битов, фашизъм, се сдоби с идеология и така застана на прага на политиката в – така да се каже – оригинален, неподправен и немодернизиран вид.

Това стана чрез две програмни изказвания на „видни“ интелектуалци.

Първото беше направено на 25 март от проф. Михаил Константинов, председател на УС на „Информационно обслужване“, сиреч висш държавен чиновник, който заяви пред камерата на една национална телевизия по повод „бежанската криза“, обхванала Европа: „Срещу нас имаме хора от друг биологичен вид“. Кратко и ясно. С други думи – човекоподобни, защото щом толкова много приличат на „нормалните хора“, а са „друг биологичен вид“, то значи са някакъв специален сорт маймуни, но – за по-голяма прилика с „нормалните хора“ – без опашки…

Второто го видяхме и чухме на 29 март в предаване на същата голяма национална телевизия от устата на „видния историк“, директор на Националния исторически музей и кой знае защо титулуван като „професор“, Божидар Димитров: „Ислямът не е религия, ислямът е политическа доктрина, той се стреми към власт в целия свят – именно стремежът към светска власт го изключва от списъка на религиите“. И още: „Изключваме исляма от списъка на религиите и започваме да го пердашим по динковски начин, и то в общоевропейски мащаб.“ „Да го пердашим по динковски“ ще рече ние, европейците, да предприемем „в общоевропейски мащаб“ етническо прочистване, т.е. да изгоним – как точно и по какъв начин, не се казва – пет милиона мюсюлмани от Франция, почти толкова от Германия и т.н., тоест общо поне 20 милиона души. Ако към това число се прибавят и турските гастарбайтери, числото на подлежащите на прочистване ще стане много по-голямо[1].

Досега имаше роптаене, жалби срещу Меркел и „Гейропа“-та, клетви срещу бежанците и мигрантите, дежурно свързване на идващите от Близкия и Средния изток хора с „Ислямска държава“ и с атентатите. Досега нашенските истински и псевдофашисти фашисти се упражняваха в реторика на омразата и от време на време – като в Катуница през есента 2011 г. и в село Гърмен през пролетта на миналата година – с опити за истинско „етническо прочистване“ на нашенските „вътрешни представители на друг биологичен вид“ – ромите. Досега политическата им реторика – в лицето на Патриотичния фронт и на „Атака“ – се свеждаше до предложението ромите да бъдат изолирани в селища, пазени от жандармерия със строг контрол върху влизането и излизането, т.е. в нещо като концентрационни лагери.

Днес нещата са издигнати на „принципна висота“, достигнали са до обобщението си, станали са доктрина.

Не мога да не се въздържа и да цитирам малко от това, което написах на 28 май 2015 г. пак тук, в „Маргиналия“, в текст под заглавие „А съгласен ли си да те оперира проф. Чирков?!“: „Общият знаменател на тази омраза е мисленето на мразените хора като нечовеци. В най-добрия случай – като някакви полухора, достойни да обитават единствено предлаганите от Валери Симеонов „резервати”, което е евфемизъм на концлагери. Идеята е, че някои човешки същества са антропологично увредени, непълноценни, всъщност човекоподобни.“

Преди година това беше написано по повод мнението на нашите мракобеси за „вътрешния антропологичен враг“, ромите. Но тогава т.нар. „бежанска криза“ още не беше в центъра на вниманието на европейската общественост. А и атентатите в Париж и в Брюксел не бяха се случили.

Днес обобщението ми се оказа буквално вярно. Да твърдиш за милиони хора, всъщност за милиард и 600 милиона[2], че са „друг биологичен вид“, е същото като да ги мислиш за полухора или за нехора. Това, което казах, изхождайки от страшен исторически опит и в плана на сарказъм към безумствата на българските патриотари, беше изречено – без уговорки и смекчавания – от „интелектуалеца“ Михаил Константинов пред цяла България. Засега той не ни казва как именно да се справим с „другия биологичен вид“, който очевидно е заплаха за Европа и България. Той все още предлага огради, връщане на бежанци и мигранти, проникнали „нелегално“ в България; само все още не сме чули да призове към стрелба по тези „животни“. Защото „другите биологични видове“ или се избиват, ако са хищни (изглежда, че случаят е такъв!), или се опитомяват и като кравите, конете, свинете и овцете биват принуждавани да служат на висшия биологичен вид, сиреч на тези, които проф. Константинов благоволи да признае за принадлежащи към него. Ще наблюдаваме с интерес еволюцията на мислите му по въпроса как да се справим с „другия биологичен вид“.

Колегата му, „интелектуалецът“ Божидар Димитров, е по-скромен. За него мюсюлманите изглежда са хора. Защото само хора могат да имат религия, нали? Той просто призовава ислямът – ни повече, ни по-малко – да се забрани, защото не бил религия, а „политическа доктрина“. Как ще забраниш на милиони хора – предполагам, все пак в Европа, защото не ми се вярва господин историкът дотам да си е загубил ума, че да призовава към това на милиард и 600 милиона души да бъде забранено да изповядват религията си – без да ги изгониш вън от пределите на „крепостта Европа“ той не ни обяснява, само подсказва, че въпросът „трябва да се реши по динковски“, т.е. с нелегитимно насилие.

И двете изказвания би могло да бъдат причислени към „безумията в ефир“. Малко ли глупости се говорят в сутрешните блокове и дали там изобщо се говори смислено? Но мисля, че това няма да е правилно. Защото става дума за мнения на уважавани публични говорители, на висши държавни чиновници, най-после – на достатъчно възрастни и отговорни (поне по идея) хора.

Точно поради това оценявам изказванията на двамата „интелектуалци“ като най-значимата заявка за програма на новия български фашизъм. Програма компактна, но както подобава на всеки фашизъм, ясна, твърдо сочеща врага и призоваваща към мобилизация.

Смятам да си спестя защо считам изявленията на двамата за фашизъм или още по-добре – за нацизъм[3]. Да се опитвам да разяснявам това значи да обидя интелигентните читатели – фашизмът с неговия главен постулат – разделянето на хората на „пълноценни“ и „полухора“ (най-вече евреи, а след тях руснаци и други „непълноценни“ населения) и от двете изказвания струи като буен поток.

Няколко неща ми се струват важни за отбелязване в тази ситуация.

Първото е, че официалните власти отминаха с пълно мълчание твърденията на двамата ми герои. Премиер, правителство, парламент (там впрочем се чуват съвсем безнаказано почти същите твърдения, и не отсега), прокуратура се правят, че не са и чували за съществуването на чл. 108, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс, който за приказки, подобни на тези, за които иде реч, предвижда „лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева“[4]. Това не е ново – по същия начин никой не реагира на профашистките изказвания на Сидеров, на водачите на Патриотичния фронт и на Петър Москов и на много други, не тъй видни, обществени фигури.

На всички тях трябва да повторим отново – без, впрочем да си правим илюзията, че ще бъдем чути – че „фашизмът не е мнение, а престъпление“.

Второто е, че у нас непрекъснато бълбукат фашистки, ако мога да се изразя така, ручейчета. Става дума за „случки“ като изгонването на дечица бежанци от училище, като своеобразното „етническо прочистване“ (на роми, разбира се!), като гражданските патрули на Боян Расате, „бдящи“ за реда в квартали с мигранти и бежанци, като „подвизите“ на самотния „спасител“ на страната от „бежанската напаст“ Динко от Ямболско и много, много други аналогични прояви. Такива неща стават почти всекидневно, а Динко и подобните му – например полицаят, който застреля бежанец – стават ТВ звезди и никой за нищо не им търси отговорност.

Имаме си и неофашистки политически организации, най-известните от които – „Атака“ и коалицията „Патриотичен фронт“ – са в Народното събрание. Но те досега някак бяха лишени от завършена идеология. Те сеят омраза срещу роми и турци и хоризонтът им стига най-много до твърдата подкрепа на оградите по границата с Турция. Ала водачите им – може би поради интелектуална немощ – още не се бяха издигнали до висотата на обобщенията на Константинов и Димитров. Е, сега двете формации, които враждуват помежду си, могат да се „сбият“ на коя от тях херолдите на новия фашизъм да станат членове.

Третото е, че всеки фашизъм (както впрочем и комунизмът) е – в очите на масовите му последователи – решение на наболял проблем. Сега проблемът е „мюсюлманската инвазия“ в Европа, т.е. вълната от бежанци и мигранти и усещането им е, че европейските елити не могат да се справят с него. Към това, естествено, се прибавя и страхът от наистина ужасните атентати, последните от които бяха в Париж и в Брюксел.

Хората имат право да се страхуват, да се твърди обратното е глупост. Страх ги е от „Чуждия“, страх ги е най-вече от насилника, от атентатора.

Какво би трябвало да е поведението на отговорните държавни мъже в тази ситуация? Понеже те са олицетворяващите властта, сиреч сигурността, спокойствието и порядъка, те би трябвало да кажат на народа, че неотменим човешки дълг на Европа е да приеме бягащите от война и смърт (правото да се бяга от истинската война, която се води в Сирия, се признава, а на бегълците от раздираните от не по-малко страшни, но по-малко зрелищни граждански конфликти в Ирак и Афганистан общественото мнение не признава правото да са бегълци).

Освен това те би трябвало да кажат, че за да утоли нуждата си от неквалифицирана работна ръка, през последната третина на миналия век Европа допусна милиони мюсюлмани, които се трудят на хиляди места, изпълнявайки най-често работата, която европейците не искат да вършат. И че сега такава икономическа нужда няма, поради което следва – спокойно и без паника – да бъдат връщани по родните им места.

А най-вече те трябва да направят ясното и категорично разграничение между исляма, който е религия, изповядвана от стотици милиони по света, и ислямизма, който е политическо течение, стъпило върху превратни тълкувания на посланията на исляма. Ислямизмът, който вдъхновява бойците на „Ислямска държава“ и атентаторите, следва да бъде безусловно осъден, а тези, които призовават към и вършат насилия, трябва да бъдат вкарвани в затвора. Докато религията ислям трябва да се уважава и с нея следва да има диалог, защото е немислимо да враждуваш с духовна сила, обединяваща толкова много хора. Да сте чули подобни послания от премиера, от висшите политици от неговата партия и от коалиционните му партньори, от опозицията (с изключение на ДПС)? Не сте и няма и да чуете. Защото е толкова възбуждащо и даващо допълнителен властови импулс да „се танцува“ върху страховете и предразсъдъците на електората! Който го прави майсторски – като Бойко Борисов например – печели…

Четвъртото е, че след като получиха „теоретична платформа“ и се отърваха от евфемизмите и полудумите, сега следва да очакваме – подобно на ситуацията от най-скоро време в Гърция и в Германия – засилване на партиите на нашенския фашизъм. Така де, докога ще „изоставаме“ от „напредничавите европейски държави“?

По-нататъшното развитие е познато, случвало се е в историята – участие във властта, издигането до „незаобиколим“ фактор в политиката и в парламента, диктуване на условия на евентуалните партньори във властта, фашизиране на обществения живот чрез морален и материален терор върху инакомислещите. Логиката на разгръщането на популизма, изповядван от сегашните (и не само от тях!) управляващи, води точно до това.

Ще намери ли българската политическа класа сили да се измъкне от капана на фашизирането?

Можем само да се надяваме.

 

[1] По занижени оценки, към 2010 г. в ЕС има повече от 20 милиона мюсюлмани, без да се броят турските гастарбайтери в някои страни (все пак от около 5 милиона мюсюлмани в Германия мнозинството са турски гастарбайтери и потомците им, вече трето поколение). Данните са от изследване на известния американски изследователски център „Pew Research Center“, което може да бъде намерено на следната връзка.

[2] По данни на същия „Pew Research Center“, цитирани в статия на англоезичната „Уикипедия“, която може да бъде намерена на тази връзка.

[3] Все пак под общата шапка „фашизъм“ се крият най-малко две главни явления – германският националсоциализъм и италианският фашизъм. Свирепият расизъм е отличителната черта на първия.

[4] Точният текст е: „Чл. 108. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.“

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.