Дубравка Угрешич: най-голямото предизвикателство беше да намеря подходящите думи за войната и бежанците

Дубравка Угрешич е носителката за 2016 г. на наградата „Американски Нобел“, както наричат Международната награда „Нойщадт за литература“[1]. Родена и израсла в бивша Югославия, Угрешич беше изтъкнат критик на войната в Югославия, както и на националистическите антисръбски политически чувства, които бяха популярни в родната й Хърватия. Нейните натоварени с политика творби в края на краищата доведоха до това, че тя трябваше да стане изгнаник в Холандия през 1993 г., където продължава да живее и пише и досега. Нейните белетристични творби, както и есетата й често се съсредоточават върху темите за войната и бежанците, анализирайки както травмата, така и чувството за свобода, изпитвани от тези, които бяха изгонени. Нейният представителен текст, за който тя получава „наградата Нойщадт“, а именно „Музеят на безусловната капитулация“, е размишление върху разбития живот на човека в изгнание. Сега Угрешич живее в Амстердам.

Благодаря ви много, че се съгласихте да говорите с нас и приемете поздравления за награждаването ви с Международната награда за литература „Нойщадт“ за 2016 г. Как се почувствахте, когато научихте новината за награждаването ви?

Благодаря ви. За да съм честна, трябва да ви кажа, че преживяването да си финалист за голяма литературна награда е твърде сложно. Писателите не се гордеят, че допускат да се види тяхната ранимост в подобни ситуации, защото често изпитват срам от детинщината на скритите си надежди. Ето защо, като научих, че съм в списъка на претендентите, изключих телефона си и не влизах в интернет. Исках да избегна „лошите новини“, когато се говореше, че няма да спечеля. По такъв начин, когато чух решението на журито, аз бях радостно смутена.

Бихте ли казали нещо за миналото и средата си, най-вече за времето на войната в бивша Югославия? От сегашна гледна точка как гледате на начина, по който се отнесоха към вас, когато публично се обявихте против войната? По какъв начин този опит може да се приложи към днешния свят?

Това време ме промени основно. То беше уникален опит, който разби моите стари политически и морални възгледи, вярвания и отношения и сегашната ми гледна точка към тези събития си остава същата, каквато беше тогава.

Някои от бившите ми съвременници си остават посветени фашисти, а други са само фашисти до известна степен, толкова, колкото им е удобно сега. Оказа се, че национализмът облагодетелства по един отличен начин някои хора и това, мисля, ни позволява да вникнем в част от политическата реторика, която виждаме, че отново е във възход. Ето защо не ще променя и дума в книгата си с есета „Културата на лъжата“, която публикувах преди двайсет години и в която става дума за разрушаването на Югославия, национализма и войната. Сегашната действителност просто доказва, че тогава съм била права. Почти нищо не се е променило.

Какво е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте, описвайки онова време?

На-голямото ми предизвикателство като писател е да намеря подходящите думи, за да достигна  не само тези, с които споделяме едни и същи преживявания, но и до онези, които не се отъждествяват с моята работа.

Струва ми се, че грижите ми често са „естетически“: как да пиша за такива тъмни времена, докато избягвам капаните на журналистическата „памфлетизация“ – фалшив морализъм и фалшиви емоции – както и опростяването. Искам читателите ми да разберат какво им говоря по един истински начин, с всичките сложности на въпроса – за добро и за зло.

Историите, които вие разказвате за бежанците, сега са съвсем навременни. Какви мисли за хората, които са изтръгнати от корените си и живеят в изгнание, ви идват в главата?

Разказът за бежанците е основополагащият разказ за човешката ситуация. Това е най-старата приказка на човечеството. Тя постоянно се повтаря в историята, безброй пъти е разказвана и преразказвана. В света, структуриран от християнството, най-първият разказ е за Адам и Ева –за първото изгнаничество на човека.

Човечеството непрекъснато е в движение, пътувайки надлъж и нашир все по-далеч и по-далеч в търсене на по-сигурно убежище и по-добър живот. Говори се, че да бъдеш изтръгнат от корените е изключително състояние, но смея да твърдя противното. От историческа гледна точка, да бъдеш „вкоренен“ е всъщност изключителното състояние. Тъжното е, че сега много европейци, връхлетени от „бежанската криза“, не са в състояние да приемат този факт. И поради това историите се повтарят.

Надявате ли се, че читателите, които за пръв път възприемат вашите творби, ще „отнесат“ нещо със себе си, след като ви прочетат? Какво би било това?

Паметта. Надявам се читателите да ме помнят защото аз написах нещо мощно, но също така и приятно и това ме свързва с читателя.

Всъщност това е тайната амбиция на всеки писател. Писателите, които помня, са моето „семейство“. Те отиват там, където отивам и аз, и винаги са с мен. Да си спомнят за теб, да бъдеш част от личния „духовен багаж“ на читателя, да си част от нейното/неговото литературно „семейство“, е най-голямото постижение на един писател.

Кои от книгите, които четете или сте чели наскоро, имат връзка с вас?

Наскоро четох японския писател Юничиро Танизаки, когото открих поради нещо, което правя за себе си в момента. Неговите творби изследват културната идентичност и конфликта между традиционната култура и модерната, която променя Япония. Това е разтърсващо литературно откритие за мен. Наслаждавам се на трите книги, които е публикувал досега.

Предполагам, че изследването на културната идентичност е нещо, което силно ви интересува, като имаме пред вид какво означава да си в изгнание или беглец в нова страна.

О, да, и идеята може да бъде изследвана по много начини. Например очаквам да посетя Оклахома, за да бъда почетен гост на литературния фестивал „Нойщадт“ тази година.

Във въображението ми „Оклахома“ представлява къс от „Американа“, този огромен американски културен  разказ, конструиран от медиите, литературата, филмите и телевизиите. Ще ми е интересно, както винаги е било, да сравня действителността с този предварително формиран „културен текст“.

Като говорим за наградата “Нойщадт“, трябва да кажем, че вие сте първата европейска жена, която я е спечелила. Дали фактът, че сте жена, печелеща тази награда, както и че печелите американска награда без английският да ви е роден език, заслужава специално внимание?

Мисля, че наградата “Нойщадт“ има един невероятен рекорд: 23 лауреати, обхващащи по-голямата част от света, които не са американци, са я получили през последните 45 години. Където писатели номинират за награда други писатели, процесът на предлагане на кандидати е много добър. Резултатът е, че лауреатите са винаги са измежду най-влиятелните и уважавани писатели на своето време.

Тази година беше забележителна, защото мнозинството от финалистите бяха писателки от различни части на света (Хърватия/Холандия, Канада, Китай, Мексико, Шотландия/Сиера Леоне, Великобритания, САЩ). Бих искала да отбележа, че има една приятна добавка към всичко това: писателките, членки на журито номинираха други писателки, а това не се случва често. Приятно ми е да видя това и вярвам, че това си заслужава празнуването.

И ние мислим така. Благодаря ви за това, че говорихте с нас днес.

Удоволствието беше за мен.

Интервюто е взето от сайта „Световната литература днес“ (World Literature Today) и е публикувано в сайта UTNE на 25 май 2016 г. Заглавието е на редакцията.

[1] Международната литературна награда “Нойщадт“ е основана от университета в американския щат Олахома и се присъжда веднъж на две години. Тя е много престижна и неслучайно я наричат „американската Нобелова награда за литература“, защото мнозина от наградените с нея са били след това награждавани и с Нобелова награда.

Превод: Емил Коен

Avatar

Дубравка Угрешич

Дубравка Угрешич е световноизвестна хърватска писателка, яростен критик на войните в бивша Югославия. Поради позицията си срещу войната и национализма, през 1993 г. доброволно емигрира в Холандия. Световна слава й донася есеистичната книга "Култура на лъжата" (1995 г.), преведена и на български. Лауреат е на множество награди, последната е "Международната литературна награда "Нойщадт", наричана още "Американската Нобелова награда за литература".