Една година Marginalia

В началото на март миналата година Юлиана Методиева ми писа, че иска да се видим. Много се надявах да ми предложи да се включа в екип на онлайн медия за човешките права. Така и стана. Юлиана за отрицателно време събра екип. Когато обсъждахме варианти за име, в главата ми се въртеше нещо, свързано с граница. Почти случайно попаднах на marginalia в речника и си казах „това е“. Екипът прие предложението. Около слогана “правата на човека са решението” се обединихме отведнъж. MazeLabs изработиха чудесния сайт, а Лъчезар Георгиев ни подари прекрасното лого.

Точно преди една година – на 15 май 2014 – беше официалният старт на Marginalia. Бяхме публикували това-онова в сайта и преди – и за „сухи тренировки“, и за архив, защото не искахме да почваме на „голо поле“. Но за премиерата си бяхме избрали датата 15 май.

Редакцията възложи на мен да отговарям за деня на откриването, защото имам известен опит с онлайн медиите (поддържам блог, което ми помагаше да се ориентирам в администрацията на сайта) и може би съм изглеждала най-храбра. Когато настъпи денят обаче, не можех да си намеря място от вълнение и притеснение. Направо физически не се побирах в тялото си. В последния момент изпаднах в паника, че нямаме актуална новина. Тогава дойде предложението: „ами новината за Янко Бръснаря никой не я знае, тя ще е актуална, когато и да се публикува“. Тази новина беше първият ми опит в жанра. Написах я за домашно, когато Татяна Ваксберг ни учеше как се пишат новини. Като нямаше друга на линия, ѝ промених датата на 15 май. Тогава не можех да предположа колко четени и актуални ще се окажат перипетиите на поморийския рокаджия, който се опитва да свири на „Витошка“ – ехото от новината отекваше повече от половин година след публикуването ѝ. Не можех да предположа и че писането на новини толкова ще ми се услади, че ще моля да го правя по-често.

И така – Marginalia тръгна, та до днес, когато пак се падам “дежурна” по Marginalia. По една новина и един текст от друг жанр всеки работен ден, а по изключение – и в неработни дни. С броя на новините и другите текстове също допускаме изключения, ако има много важен повод. С течение на времето като че има все по-малко изключения. Рутината си има и добри страни.

Едва ли щяхме да издържим една година да поддържаме Marginalia на доброволни начала и всекидневно, ако не беше каузата, която ни събира, а именно – потребността от онлайн медия за човешките права. И каузата нямаше да е достатъчна, ако нямахме достатъчно читатели, които да вярват в нея. Както и автори, които да са съгласни да пишат за Marginalia, знаейки, че няма да получат хонорар. Един от възможните рискове беше с течение на времето кръгът от тези автори да се изчерпа и дори да започне да намалява. В последно време обаче наблюдаваме обратното – все повече хора сами ни търсят с молба да публикуват при нас – било собствени статии, било преводи на текстове, които смятат, че трябва да видят бял свят на български език. Това означава, че все повече са онези, които разпознават Marginalia като платформа за човешки права, и се идентифицират с нея. Как да не сме щастливи?

Проблематиката на миграцията е тази, която мотивира най-много читатели да ни сътрудничат с авторски текстове и преводи. Имаме и други устойчиви теми – расизъм и ксенофобия, антисемитизъм и холокост, правата на малцинствата и ЛГБТ хората, правата на хората с увреждания, човешките права в медиите – това са само част от тях. Публикуваме и текстове, които представят по-академични погледи върху човешките права; такива са например голяма част от статиите в рубриката „Фокус“. Изкушаваме се и от теми не съвсем в, но около човешките права – свързани с култура, изкуство, история и политика например, без обаче да ги оставяме да погълнат спецификата ни. Знаем, че по-важен от темата е погледът към нея. Можем да видим човешки права и в архитектурата.

Приятелите ни са с различни политически убеждения – сред тях има множество разновидности и на десни, и на леви, и на либерални. Разнообразни са и в други отношения – някои са религиозни, други са атеисти или агностици, едни са хетеросексуални, други – не, едни са етнически българи, други – представители на етнически и религиозни малцинства, мигранти…

Цялото това разнообразие логично води и до критики. Някои читатели се разочароват от нас, в единични случаи – дори заплашват. Наясно сме, че не може да се харесаме на всички. Не си го и поставяме за цел. Предпочитаме да търсим съмишленици и сродни души. Вече сме свикнали хора с десни убеждения да ни обвиняват в „комунизъм“, а с леви – да смятат, че сме „неолиберални“. Като че тези, които ни наричат комунисти, са повече. Какво да се прави – за нас човешките права стоят над политическата принадлежност. Ако политик, когото сме смятали за обещаващ, прави расистки изявления, или ако уж демократична партия настоява да се коалира с неонацисти, няма вариант да премълчим това. Често пъти критиките са ни били от полза – несъгласието с преводна статия за исляма и човешките права например стана повод за прелюбопитна дискусия по темата. Благодарни сме на критиците си, дори когато не сме съгласни с тях. Критиката обогатява, помага да развиваш сетивата си и да прецизираш тезите си. Харесва ни да предоставяме поле за дискусия, затова си имаме и Клуб „Маргиналия“.

Критика обаче не означава хейт. Продължаваме да смятаме, че липсата на възможност за коментари в сайта на Marginalia е правилно решение. Човешките права са тема, способна да генерира огромна – и по количество, и по интензитет – омраза. Виждаме го в коментарите, когато наши публикации се препечатват в други медии. Читателите ни имат думата за обратна връзка – и в страницата ни във Facebook, и в Twitter, и чрез формата за контакт или по електронна поща. Но Marginalia няма да бъде трибуна на слово на омразата, макар да знаем, че иначе щеше да генерира много повече трафик. За нас смисълът и уважението към човека са по-важни от трафика.

Ще продължаваме ли да запълваме белите полета в обговарянето на човешките права? Ще продължаваме ли да правим Marginalia? Да, със сигурност – дотогава, докогато можем. Засега нищо не ни спира. Ще продължаваме, защото знаем, че човешките права могат да бъдат не само проблем, а и решение. Защото не определяме темите си според наличието, липсата или приоритетите на донори и финансиране, а си поставяме за цел да бъдем автентична медийна платформа за човешки права. Защото знаем, че в публичното ни пространство има нужда от такава платформа.

Защото ни четете. Защото участвате. Защото Marginalia сте и вие.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.