Епидемията от Ебола и неравенството

Джоузеф Стиглиц е Нобелов лауреат по икономика и професор в Колумбийския университет в САЩ. Той е председател на Борда на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, а също е служил като старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е автор на много книги по икономика на развитието, които са бестселъри, последната му книга, написана в съавторство с Брюс Грийнвилд се казва „Създаване на обществото на знанието: нов подход към растежа, развитието и социалния прогрес.

Кризата с епидемията от Ебола още веднъж ни напомня за обратната страна на глобализацията. Не само добрите неща като принципите на социалната справедливост и равенството между половете пресичат границите по-лесно отколкото когато и да било преди, но същото правят и неща, които упражняват злокачествени влияния върху живота на хората, като например проблемите със замърсяването на околното среда и болестите. Кризата също така ни напомня за важността на държавата и на гражданското общество. Ние не се обръщаме към частния сектор за упражняване на контрол върху разпространяването на болести като Ебола, а по-скоро апелираме към институциите като например Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, към Световната здравна организация и към организацията „Лекари без граници” (Médecins Sans Frontières), която е една забележителна група от лекари и сестри, които рискуват живота си за да спасят този на други хора, живеещи в бедните страни на света.

Дори фанатичните десничари, които искат да разрушат държавните институции, се обръщат към споменатите по-горе организации, когато се сблъскат с криза подобна на тази, която е причинена от епидемията от Ебола. Правителствата може и да не вършат по най-добрия начин работата си за справяне с такива кризи, но една от причините те да не изпълняват задълженията си толкова добре, колкото бихме желали, е, че съответните агенции – национални и международни – са недофинансирани.

Епизодът с Ебола-та ни дава и допълнителни уроци. Една от причините за толкова стремителното разпространение на болестта в Сиера Леоне и Либерия е, че и двете държави са опустошени от войни, в тях голяма част от населението страда от системно недохранване и системата на здравеопазването бе опустошена. Освен това, там където частният сектор играе съществена роля, както е например с разработката на ваксини; той има слаби стимули да посвети ресурси за лекарства срещу болестите, които измъчват бедните хора или бедните държави. Само когато напредналите страни са заплашени, се появяват достатъчно стимули за инвестиране на пари в разработка на ваксини, които да се противопоставят на болести като Ебола.

Това не е толкова критика на частния сектор, в края на краищата компаниите за производство на лекарства не са в този бизнес поради добросърдечието си, а за да извлекат печалби и поради това няма пари за предпазване от лекуване на болестите на бедните. Всъщност това, което кризата от епидемията Ебола поставя под въпрос, е нашето упование, че частният сектор върши нещата, които правителството прави всъщност най-добре. Действително, изглежда че с по-голямо финансиране, ваксината за Ебола можеше да бъде разработена още преди години[1].

Провалите на САЩ в това отношение привлякоха особено внимание – толкова голямо, че в някои африкански държави се отнасят към посетителите от САЩ с особена предпазливост. Но това е само ехо, само отражение на един по-основен проблем: американската – най-вече частна – система за здравни грижи се проваля. Истина е, разбира се, че САЩ имат някои от водещите в света клиники, изследователски университети и напреднали медицински центрове. Но, макар че САЩ изразходва на глава от населението и като дял от своя брутен вътрешен продукт за медицински грижи повече от всяка друга държава[2], нейните резултати в областта на здравеопазването са наистина разочароващи.

Очакваната продължителност на живота за мъжете в САЩ след раждането е най-лошата или по-скоро, най-късата измежду 17 държави с високо ниво на доход[3] и тя е с почти четири години по-къса от тази в Швейцария, Австралия или Япония[4]. А същият показател за жените е вторият най-лош сред тези страни и с повече от пет години по-къс от този в Япония.

Други измерители на здравното състояние на нацията са също толкова разочароващи и показват данни за влошаващо се състояние на американците през целия им живот. Освен това, най-малко през последните три десетилетия нещата стават все по-лоши.

Много са факторите, които допринасят за изоставането на САЩ в областта на здравеопазването и за това ни говорят също така и уроците, които се отнасят до други държави. Първо, става дума за достъпа до здравеопазване. САЩ са измежду няколкото други напреднали държави, които не признават, че достъпът до здравеопазване е основно право на човека. Освен това САЩ повече от другите се уповава на услугите на частния сектор и затова не е изненада, че много американци не разполагат с лекарствата, от които се нуждаят. Макар че Законът за предпазване на пациентите и за допустимата грижа[5], т.е. здравната реформа на Обама (Obamacare) подобри положението, медицинското застраховане остава слабо и почти половината от 50-те американски щати отказват да разширят достъпа до Medicaid, програмата, която финансира достъпа до здравеопазване за бедните в САЩ. Освен това, САЩ имат едно от най-високите нива на детска бедност сред напредналите държави (което беше особено вярно преди политиките на строги икономии, които драматично увеличиха бедността в няколко европейски страни), а липсата на храна и на здравни грижи в детството има ефекти, които продължават през целия живот. От друга страна, законите за притежаване на оръжие в САЩ допринасят за най-високото измежду напредналите държави разпространение на насилствена смърт, а зависимостта им от автомобилите допринася за високия дял на смъртоносни инциденти по пътищата.

Прекалено голямото неравенство в САЩ[6] също е критично важен фактор за изоставането й в областта на здравеопазването, особено ако се комбинира с факторите, споменати по-горе. При наличието на повече бедност, повече детска бедност, на много хора без достъп до здравни грижи, прилично жилище и образование, а също на много хора, сблъскващи се с отсъствие на продоволствена сигурност (често консумиращи евтини храни, които допринасят за свръхтегло) не е изненада, че резултатите в областта на здравеопазването са лоши.

Но те са също така по-лоши в САЩ, отколкото където и да е в държавите с високи доходи на глава от населението и със здравно застраховане. Може би това също е свързано с по-голямото, отколкото в другите развити страни, неравенство. Здравето, както знаем, е свързано със стреса. Тези, които се борят да се изкачат по стълбата на успеха, знаят за последствията от евентуален провал. В САЩ стъпалата на тази стълба са много по-раздалечени едно от друго отколкото в други страни и разстоянието между върха и началото е по-голямо, отколкото в тях. Това означава повече тревоги, които се превръщат в по-лошо здраве. Доброто здраве е благодат. Но начинът, по който държавите структурират системите си за здравеопазване и в края на краищата обществата си, причинява много големи различия в резултатите. САЩ, както и целият свят, плащат висока цена за извънмерното упование на пазарните сили и за недостатъчното внимание към по-широките ценности, включващи равенството и социалната справедливост.

 

Текстът е публикуван в сайта „Project Syndicate” на 12 ноември.

Превод: Емил Коен

[1] Вж. http://www.nytimes.com/2014/10/24/health/without-lucrative-market-potential-ebola-vaccine-was-shelved-for-years.html?module=Search&mabReward=relbias%3Ar%2C%7B”1″%3A”RI%3A6″%7D Връзката води към статия от в-к „Ню Йорк Таймс” от 23 октомври под заглавие: „Ваксина за Ебола, готова за изпитване, лежи на полицата”.

[2] Доклад на Организацията за икономическо развитие, намиращ се на следната връзка: http://www.oecd.org/els/health-systems/Health-at-a-Glance-2013.pdf#page=156

[3] Таблица за очакваната средна продължителност на живота, намираща се на следната връзка: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK154489/table/ch1.t3/?report=objectonly

[4] Доклад на Световната банка за очакваната продължителност на живота, намиращ се на следната връзка: http://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.LE00.FE.IN/countries

[5] Текстът  на този закон е поместен на следната връзка: http://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.LE00.FE.IN/countries

[6] Статия от същия автор, под заглавие „Ерата на крехкостта”, намираща се на следната връзка: http://www.project-syndicate.org/commentary/economic-failure-individual-insecurity-by-joseph-e–stiglitz-2014-10

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Джоузеф Стиглиц

Джоузеф Стиглиц е Нобелов лауреат по икономика и професор в Колумбийския университет в САЩ. Той е председател на Борда на икономическите съветници на президента Бил Клинтън, а също е служил като старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Той е автор на много книги по икономика на развитието, които са бестселъри, последната му книга, написана в съавторство с Брюс Грийнвилд се казва „Създаване на обществото на знанието: нов подход към растежа, развитието и социалния прогрес.