Еврейските сюжети на Петринел Гочев

PG

Петринел Гочев е художник, скулптор, театрален режисьор и сценограф. Завършил е средното училище за приложни изкуства и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Бил е директор на Благоевградския театър. Има повече от 10 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и много частни колекции.

Картините в една от последните ти изложби бяха вдъхновени от старозаветни сюжети. Откъде е този интерес?

Отдавна е. Аз съм православен християнин, а в изобразителното изкуство бързо разбираш, че сюжетите на Европейското изкуство са стъпили на Библейски теми. Те изискват от твореца да се зарови, да разбере какви са тези народи, какви са тези цивилизации.

И какви са тези цивилизации?

Те са различни от Китай или Египет например. Огромна е разликата. Основната тема в Стария Завет е, че животът за един народ – еврейския, е подчинен на общуването с извънмерно мощно Същество. Той, Бог, им казва, че те са Неговият народ. Историята на Библията е преодоляването на конфликти, на вътрешно разрушителните сили, на не-подчиняването Му. На завръщането обратно в Завета помежду им. Има история на бунт, има истории на вярност. На верния човек и наградата за верността му.

В друг твой живописен цикъл – „Евангелски сюжети“, по много особен начин интерпретираш петела, който предупреждава евангелския Петър какво предстои да се случи. Предстои той, Петър, най-верният на Исус, да го предаде. Какъв потенциал за изкуство е тази история?

Много силно ме занимава тази история. Петелът е впечатляващ, той издава грозен звук – звукът на Пробуждането. Петър не осъзнава още, че е извършил предателството, но Петелът знае. Занимава ме тази наша същност – съчетанието на любов и безпаметно предателство. Как обичаме човека и в следващия момент го предаваме. В работата си непрекъснато се вглеждам в тази способност на човека да стане предател, както и живата намеса на Бог в живота ни. Разбира се, ако искаме да видим знаците Му. Нали знаеш, ако искаш – виждаш важното, ако не – няма, живееш гол и сам в пустинята.

За презентацията е нужен JavaScript.

Ще те питам за друго, макар че има връзка с досегашния ни разговор. Интересът ти към еврейския случай в европейската история ли те доведе преди месеци в една много разгорещена дискусия за изкуството и паметта ни за Холокост [1]? И защо така ярко, жестово по време на разискванията, свързани с темата за българското участие в депортациите на евреите през Втората световна война, поиска думата и излезе на сцената.

Това е моя лична драма. Тя изискваше разрешаването й в мен самия. През петнайсет години живеех със знанието за това,че българите сме спасили евреите си. По време на правителството на Иван Костов, после на царя, звучаха такива гласове. Изненадах се от себе си какво мисля – а мислех, че ето, аз съм този, който е извършил това! Гордо се чувствах. И после… преди няколко години започнаха да се разнасят други гласове. Не ми стана приятно. Не исках да ми взимат „спасението“!

Странно лично интерпретираш темата…

Когато бях в казармата, бях дежурен (дневален) точно на рождения ми ден. Ядосвах се, че ще прекарам по този начин, но нямаше какво да се направи. През нощта, точно в 12 часа, дойде да ме смени Роберт. Искаше да говорим. Каза ми „честит рожден ден“! И ми подари една поничка! Това е велик подарък за един войник! Нощ, казарма, далеч си от всичко, което обичаш, но идва един човек и в същата минута, когато настъпва рожденият ти ден, ти казва“честито“, опитва да ти направи подарък! Никога няма да го забравя. После така се случваше, много приятели евреи имах. Когато започна това „всенародно“ отбелязване на „Спасяването“, те ми дадоха документи… Казаха ми – „прочети!“. Зачетох. Изпитах отвращение към себе си. Знаеш ли какво се оказва? Спасението е хубав акт, аз съм го извършил. Но предаването на евреите от Македония и Гърция, от „новите предели“ на тогавашна България на смърт са го извършили „те“! Те, други са предатели, аз съм от „спасителите“…

Узнал си фактите за сторено зло, което старателно укриват от нас години наред с лъжата, че в „новите земи“ не сме имали юрисдикция, нищо не е зависело от нас!

Четях документите, в които виждах как в тези земи е действала една безупречна организация. Участвала е цялата държавна машина на царство България. Натоварвали сме евреите във влаковете… Не германците, а ние… Най-много ме смаяха телеграмите, изпращани от кметове, началник полицейско управление, от разни гари и гарички от Серес, от Кавала… Бяха на чист български език… В тях се казва: „Господин Филов, господин Белев, благодарим ви, че най-накрая успяхме да се изчистим от тази напаст“!… Никой не беше ги карал да пишат това, никакви есесовски части, никой – съвършено спонтанно са изписвали думите на благодарност. Авторите на телеграмите са били най-съвършените изпълнители на държавната поръчка да се депортират над хиляда и триста евреи…

Но защо поемаш вината за злото върху себе си? Никога не съм виждала такова нещо – ти си толкова млад, толкова отдалечен от тези събития?

Беше ми противно. Аз четях тези телеграми на собствения ми език. По инерция на ума си казах, ами, да, ако съм живял тогава, и аз щях да направя такива неща… Баща съм на четири деца, щял съм да си мисля, че трябва да ги изхранвам… Човек винаги се тревожи и е отговорен за прехраната на децата си, тя винаги става негово оправдание! Беше много съкрушително за мен да узная всичко това. Мразех тези, които ме накараха да ги прочета. Казвах си какви хора сте, защо искате това от мен…

Ти цитираш телеграмите от март 1943–та, аз също бях много потресена от изразения антисемитизъм в тях. Какво мислиш всъщност за антисемитизма?

От мои близки, много близки и порядъчни хора, съм чувал, казвали са ми „остави този чифутин“. Не мога да проумея откъде идва подобно мислене. Опитвам се да разбера защо се гледа така на еврейството – този народ на Завета. Та Исус е потомък на Давид- еврейски цар! Питах се защо се е появил Холокост. През средновековието в Западна Европа може да е съществувало обвинение на религиозна основа за Кръстната му смърт и са търсели причините у еврейския народ за това страшно деяние като забравяли, че самият Исус е евреин. Но днес светът е все по-малко религиозен, а антисемитизъм има. Холокост не е резултат на религиозен фанатизъм! Такова изтребление на милиони хора… Холокост не е бойно поле, не е битка, това е безумие! Гледах много снимков материал от концентрационните лагери, от Освиенцим… Ако си художник тези изображения те завладяват… Не мога да ги забравя тези тела, нахвърлени – потресаващи купища смърт… Когато американските войници влизат в концлагера, виждат сандъци, пълни с венчални халки. Халки. Разбираш ли!

После? Какво стана след узнаването?

След четенето на документите се разболях. Вторачването в тези тема, в това зло разби мен. Трябваше да погледна на нещата от страната на… извършителите, на всички тези български стражари, учители, които са вършели работата си… Започнах да уча иврит в НАТФИЗ. Учителка ми беше геверет /госпожа на иврит/Михайлова. Тя отново ми разказва какво се е случвало по това време в София. Докато в новите земи са натоварвали вагоните с еврейски деца, тук, в градовете българите са им помагали. Геверет ни е благодарна…

Спасяването на 8 хиляди евреи от  старите граници на царство България е факт…

„Спасяване“ е голяма дума. Не мисля, че е адекватна. Проявявали са човещина. Нещо е разстроило, объркало е тогавашната политическата система, министри, изпълнители на високо ниво… Отделни хора, съседи, влиятелни личности са се противопоставили, така е станала невъзможна депортацията… Но целокупният български народ да си приписва извършеното като цел и организация на граждани, не е сериозно.

И продължи да рисуваш старозаветни герои…

И новозаветни … Това е предизвикано от моята вяра. Срещам се с фигурите на Давид или Исайя, пророците, това е важно за мен. Не е самоцелно вторачване. Повтарям го и на себе си – ние и сега сме потенциални извършители на такова зло. Във фейсбук има групи, които непрекъснато изригват със свастики, с омраза – ако не са циганите, ще са евреите! Излязох от една такава православна група. Нямам общо с тях, защото се обвързват с най-отвратителните конспиративни теории на света. Все за евреите говорят, за това че са виновни. За какво? Ако се взреш внимателно в историята на Европа, ще видиш, че това е непрекъсната червена лента. Можеш да я откриеш в най-далечни времена, можеш да я откриеш и днес във формата на един медальон, който представлява бяло кръгче и вътре свастика!

[1] http://www.youtube.com/embed/vVn07OQ8Nzs

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).