Европа и хиените

Тежки времена очакват Европа. Тази теза може да се прочете почти навсякъде в последно време – от политологични и медийни анализи до уж неутрални новини. И наистина, ситуацията изглежда критична – Америка и Русия дават заявки, че нямат нищо против да се съюзят срещу Европа, Великобритания напуска Европейския съюз, в който има и други центробежни тенденции. Източна Европа не иска бежанци, а мнозина на Запад не искат евтина работна ръка от чужбина, включително от Източна Европа. Наблюдава се възход на популистки движения, повечето от тях – крайнодесни (но не липсват и леви).

Проблемът има още по-дълбоки измерения. Както отбелязва и Евгений Дайнов, ценностните устои и рамките на международното право, върху които е построена съвременна Европа от руините на Втората световна война, в голяма степен се дължат на Великобритания и САЩ. Това прави усещането за загуба и криза още по-силно.

Сега Европа се гледа под лупа, защото отговорността ѝ е още по-голяма – не само да съхрани собствената си цялост, но и да се опита да продължи да гарантира онези принципи и ценности, направили възможно съществуването ѝ вече повече от 70 години. Това са ценности на мира, либералната демокрация, правата на човека, солидарността, зачитането на другия.

В немалка част от материалите по темата за настоящите трудности на Европейския съюз има някакво къде скрито, къде откровено злорадство. Онези, които преди са разправяли, че Европа ще се сгромоляса „под натиска на бежанското бреме“, заради популистките партии и движения, заради социалните си протекции, заради разширяването си и т.н., сега вече пишат некролога ѝ. И като изгладнели хиени нямат търпение да дойде моментът, в който ще заявят – „ето, ние предупреждавахме“ и ще се нахвърлят върху плячката.

Ако си представим, че те са прави и в близко бъдеще предстои краят на проекта за обединена Европа, какво можем да очакваме?

При подобно развитие на събитията е логично да има възход на недемократични режими и тенденции. И извън Европа – защото контролът върху спазването на базисните принципи на демокрацията и човешките права ще е силно отслабен. И вътре в Европа, особено в страни от бившия Източен блок, защото ще се засилят националистическите тенденции, ще бъдат дискриминирани малцинства, ще се появи напрежение между отделни държави.

И докато горните проблеми са по-обозрими, има и перспектива, за която по-малко се говори. Ще я нарека условно „американизация“ на социалния живот. Под „американизация“ имам предвид само една страна на начина на живот и ценностите в САЩ, с ясното съзнание, че те не изчерпват американското. Конкретно, имам предвид по-дясната страна на битието в САЩ, според която на първо място стои „икономическата свобода“, защото тя има немалко поддръжници в Европа, включително и в България. И защото, след като Обама вече не е на власт, този вид „американизация“ печели – едно от първите неща, които направи Тръмп, когато встъпи на власт, е да отмени здравната реформа на Обама, която предвиждаше достъп на повече хора до здравно осигуряване.

Ако трябва да опиша това разбиране, то включва предпоставките, че човек е изцяло сам отговорен за живота си и че ако работи здраво, ще успее, че бедните са такива, защото са мързеливи и затова няма нужда от социални помощи, че държавата е зло (за разлика от нацията), а данъците само ограбват трудолюбивите и бизнеса. В него влиза и убеждението, че частната собственост е неприкосновена и че е редно тя да бъде защитавана с пушка. И изобщо, че няма нищо лошо в това да имаш лично оръжие, за да се защитаваш от лошите.

Според много хора „нещата в Европа не вървят“, защото в нея не се спазват тези принципи. Струва си да се замислим обаче – как щеше да изглежда тя, ако беше изградена върху тях?

Обикновено онези, които смятат, че системата на социална солидарност ограбва работещите, са против харченето на публични средства за социално слаби, маргинализирани малцинства, хора с увреждания и пр. Ала в повечето страни от обединена Европа има редица придобивки, плод на общата солидарност, които се смятат за напълно естествени и се ползват от всички.

Такава придобивка е например инфраструктурата на публичния транспорт. Докато в САЩ е в реда на нещата на много места човек да не може да оцелее без лека кола, в Европа почти навсякъде можеш да стигнеш с обществен транспорт. Е, освен в някои български села например, но то не е поради Европата, а си е поради нас. Развит обществен транспорт означава – по-малко средства за лични автомобили и поддръжката им, по-малко задръствания, по-ефективно придвижване, по-чист въздух.

В Европейския съюз като цяло работното време е по-кратко, отколкото в САЩ. Работният ден е по-къс, а в някои страни прогресивно намалява, отпуските са в пъти по-дълги (а не е рядкост в САЩ изобщо и да ги няма). В това отношение „американистите“ смятат европейците за мързеливи. Но вече и в САЩ има сериозни изследвания, според които човек свършва повече работа не ако работи повече като време, а ако има мотивация и – не на последно място – ако има възможност да си почива. По-малко работа като време не означава по-неефективна работа.

По-важното обаче е друго – че в Европа в наши дни е естествено да се мисли, че работещият човек не е само „винтче в системата“ и че човекът не е човек само тогава, когато и докато работи. Човекът е пълноценен тогава, когато има личен живот, свои интереси и време за тях, когато може да се образова, обогатява и да се радва на живота, докато е жив.

Това са само две от многото придобивки, които смятаме за даденост. Не че много хора, особено в страни като България, не предпочитат личния си автомобил пред публичния транспорт и не че много частни фирми у нас не работят „по американски“ – с почивка само за сън, с минимални или без никакви отпуски. Но е важно, че го има и другото (а в западноевропейските страни социалните защити срещу експлоатация са много по-силни, отколкото тук).

Европа, освен това, засега успява да се справя, въпреки всички прокоби за края ѝ и въпреки тромавата и невинаги смислена европейска бюрокрация. Германия, която прие най-много бежанци, продължава да бележи икономически растеж.

Но фактът, че Европа се справя, не е даденост. За да продължи да се справя, тя има нужда от подкрепа – ако не отвън, то поне отвътре. Има нужда да утвърждава основите си отново и отново.

Изправени пред перспективите да живеем в недемократичен свят, в който омразата доминира, а защитата на човешкия живот и спазването на човешките права не са приоритет и/или в свят, в който човекът е само винтче от икономическия механизъм и е ценен докато не се „счупи“, е добре да преоценим какво всъщност е Европа и с какво тя е нужна на нас и на света.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.