Европа във война

Като нападна Украйна през 2014 г., Русия на президента Путин отправи фундаментално предизвикателство към ценностите и принципите, на базата на които бе основан Европейският съюз (ЕС). Нападението е предизвикателство също и към системата на придържане към правила, която запази мира в Европа след 1945 г. Но нито водачите на Европа, нито гражданите на континента съзнават в пълна степен обхвата на това предизвикателство, а още по-малко са наясно как да се борят с него.

Режимът на Путин се основава на господството чрез сила, манифестирана в репресии у дома и агресия в чужбина. Но точно поради това той е способен да спечели тактическо предимство, най-малкото в краткосрочен план, пред ЕС и САЩ, които са решени да избягват прекия военен сблъсък.

Нарушавайки договорните си задължения, Русия анексира Крим и установи сепаратистки анклави в източния украински район Донбас. Когато миналото лято стана ясно, че правителството на Украйна може да спечели войната там, Путин заповяда в отцепилите се райони да влязат въоръжени отряди на редовната руска армия. Подготовката за втора вълна от военни действия започна през ноември, когато Путин обезпечи на сепаратистите нов приток от колони бронирани машини и хора.

Достойно за съжаление е, че Западът предоставя на воюваща Украйна само фасадна подкрепа. Също толкова разочароващо е продължаващото нежелание на международните лидери да отпуснат на Украйна нови кредитни линии, въпреки че натискът върху  резервите й в чужда валута се увеличава и въпреки надвисващата опасност от пълномащабен финансов банкрут. В резултат дори само заплахата от военна акция може да е достатъчна, за да предизвика колапс на икономиката в Украйна.

Изглежда Путин се надява, че има перспектива за голяма сделка чрез помощта, която Русия би могла да окаже в борбата срещу „Ислямска държава”. Това може да стане чрез неизпращането на ракети С-300 на Сирия (по този начин се запазва господството на авиацията на САЩ във въздуха).  В замяна той иска САЩ да позволят на Русия да има контрол над това, което тя нарича „близка чужбина”. Ако президентът Обама приеме такава сделка, цялата структура на международните отношения опасно би се преобърнала в полза на употребата на сила. Това би било трагична грешка, с далеч отиващи геополитически следствия.

Колапсът на Украйна би бил ужасна загуба за НАТО и непряко за ЕС и за САЩ. Победилата Русия би представлявала мощна заплаха за балтийските държави с техните големи малцинства от етнически руснаци. Вместо да подкрепя Украйна, НАТО ще трябва да защитава себе си на собствената си територия, излагайки ЕС и САЩ на опасността, която те страстно искат да избегнат: пряко военно стълкновение с Русия.

Опасността за политическото сцепление вътре в ЕС е дори по-голяма, отколкото е тази от военен риск. Кризата на еврото преобразува някога тясно сплотения съюз от равноправни суверенни държави, доброволно принесли в жертва част от независимостта си в името на общото благо в сдружение на страни кредитори и страни длъжници, в което длъжниците се борят, за да се вместят в условията на кредиторите.

Този нов Европейски съюз не е нито сдружение на равни страни, нито е доброволен. В действителност на  много млади хора в страните длъжници, ЕС им се струва като чуждестранен потисник. И около 30% от неотдавна избраните депутати от Европейския парламент станаха членове на парламентарни групи, които се основават на антиевропейски платформи.

Тази вътрешна слабост позволява на Русия на Путин, която от своя страна съвсем не е привлекателен пример, да се очертае като мощен конкурент на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан стигна толкова далеч, че започна да се позовава на Путин като на модел за подражание и това вече не се счита за отклонение от нормата.

Нито лидерите на Европа, нито гражданите на страните от ЕС признават, че атаката на Русия върху Украйна непряко е покушение върху ЕС и върху принципите му на управление. Би трябвало до е ясно, че не е подходящо за една страна, или за съдружество от страни, които са във война, да преследват установяването на режим на строги икономии, както правят страните от ЕС. Всички налични ресурси следва да бъдат пуснати в действие, за да подпомогнат военните усилия, дори с риска това да изисква повишаване на бюджетните дефицити.

Европа е щастлива, че канцлерът на Германия Ангела Меркел се държи като истински европеец по отношение на заплахата, която представлява Русия. Тя, която е най-изтъкнатият застъпник за санкции, не е склонна да се поддава на натиска на общественото мнение в страната си и на исканията на бизнеса повече от всеки друг. Но Германия е също така и главният застъпник за строги бюджетни икономии; и поради това Меркел трябва да разбере противоречието между тези две позиции, т.е. между необходимостта да се влагат ресурси, когато Европа е във война, и изискването за бюджетни съкращения.

Санкциите към Русия са необходими, но те не са без отзвук. Европейските икономики, включително тази на Германия, страдат заради тяхното депресивно влияние, което усилва влиянието на силите на рецесията и на дефлацията, които вече са в действие. Но помощта на Украйна да се защити срещу агресията на Русия би имало стимулиращ ефект както за Украйна, така и за Европа.

Страните от Европейския съюз са във война и е необходимо да почнат да действат в съгласие с това обстоятелство. Това означава да се промени тяхната привързаност към строгите бюджетни ограничения и да се признае, че те биха били по-богати, ако помогнат на Украйна да се защити, отколкото ако се надяват, че няма да им се наложи да защитават самия Европейски съюз.

Украйна има нужда незабавно да получи „инжекция” от, да кажем, 20 милиарда долара, с обещание да получи още, когато потрябва, за да предотврати финансовия си колапс. Международния валутен фонд може да й предостави тези пари, както го е правил и преди, а ЕС може да обещае да й даде същото количество пари, както и МВФ. Текущите разходи би трябвало да бъдат под контрола на МВФ и към тях да се приложат широкообхватни структурни реформи.

В Украйна има допълнителен фактор, който работи в полза на ЕС: новото ръководство на страната е решено да премахне корупцията, лошото управление и злоупотребите на предишните правителства. Разбира се, то вече е изготвило подробна стратегия за ограничаване на битовата консумация на газ (внасян от Русия) с повече от 50%, и в нея фигурира целта за разрушаване на корумпирания газов монопол на държавната компания „Нафтогаз” и за слагане на край на енергийната зависимост на Украйна от Русия.

„Новата Украйна” е твърдо проевропейска и защитавайки себе си, е готова да защити и Европа. Но враговете й – не само Русия на Путин, но също собствената й бюрокрация и финансова олигархия – са много мъчни за побеждаване и тя не би могла да им нанесе поражение сама.

Подкрепата на нова Украйна през 2015 г. и по-нататък е с оглед на възможните разходи най-ефективното капиталовложение, което ЕС може да направи. То дори може да помогне на ЕС да си възвърне духа на единство и споделено благоденствие, който доведе до неговото създаване. Накратко, като спасява Украйна, ЕС може също да спаси и себе си.

 

Статията на Джордж Сорос е публикувана в онлайн изданието “Project Syndicate” на 12 януари.

Превод: Емил Коен

 

Avatar

Джордж Сорос

Джордж Сорос е американски финансист и филантроп. Основател на "Отворено общество".