Европейска държава ли?

Потоп след потоп, десетки градове и села, потънали в кал и тиня, реки, влачещи трупове на животни, немощни възрастни хора, плачещи пред рухналите си къщи от кирпич. Такива кадри ни заливат от тв екрани повече от година. Подобни апокалиптични сцени видях и при репортерската си обиколка в залетите от вода старозагорски села. На първата ми спирка в село Бъдеще се разприказвах с неколцина роми, които чакаха автобус за града. Единият от тях споделя: „Добре, че беше едно наше момче от селото, работи във ВиК, че извика техника да разчисти дерето, иначе цялата махала сега щеше да е стрината със земята. Ама и ние сме си виновни, защото, като няма наблизо контейнери, всичкият боклук хвърляме там.“ И добавят, че за тях се сещат само по време на избори. Още не са ги наобикаляли, но знаят, че ще дойдат. Знаят и какво ще им предложат. Ама дали и какво ще вземат, не щат да кажат. Подсмиват се хитро и викат: „Сега ще замълчим“. Не казват и дали ще гласуват, циганска им работа…

За презентацията е нужен JavaScript.

В следващото село Петрово първо спирам пред Дома за деца с умствена изостаналост. Чакам пред заключената порта на двора, после идва млада жена – директорката. Не ме допуска да вляза в сградата, отказва ми и да я запиша. Иначе словоохотливо ми разказва, че децата дори не усетили в съня си стихията, която започна в петък срещу събота през нощта. Може, защо не. По думите на директорката всичките 25 обитатели на държавния приют се чувствали добре, нищо че бяха останали на тъмно. Добре, ама не мога да го видя това  с очите си, защо? Защо държавата не желае да допуска журналисти зад стените на подобни заведения? Сигурно, защото е много хубаво? Иначе хората от село Петрово бяха запретнали ръкави и се спасяваха от водата и калта сами. Отишли, купили си помпи и действаха. Питам ги защо не чакат държавата, а те от своя страна ми задават въпрос има ли държава? От вчера, казват, никой не е дошъл да ни види – ни кмет, ни поп, ни пожарникар, никой. А ще гласуват ли, интересувам се аз. „Да, при това с удоволствие, доволен съм много от нашите политици“, шегува се възрастен мъж. Предния ден, в събота в едно от първите залети села – Еленино, хората, гневни, че 35 години след подобно голямо наводнение през 1979 чакат някой да им обърне внимание на жалбите срещу нескопосано построените бентове на реката още от времето на соц-а, ми заявиха, че не искат политици да стъпват в селото им. Иначе, горко им, заканиха се хората, стояли цяла нощ безсилни пред стихията, предизвикана от безхаберието на държавата.  Кметът на Гълъбовското село Обручище пък, което всяка година при проливни и поройни дъждове остава под вода десетки дни, защото ТЕЦ-овете и мините в комлекса „Марица изток“ задръстват с промишлени отпадъци реката, а рядко я чистят, ми заяви категорично, че ще направят общо събрание на селото и ще решат нито един от жителите му да не гласува на 5 октомври. А аз нямам време да го увещавам, че така ще направят хаир на големите партии. Интересувам се дали с държавната помощ от 365 лева хората ще могат да си платят поне помпите? Не стигат, оказва се. Мъж от село Априлово – най-тежко пострадало от потопа, където отидох по-късно, ми каза, че с тези пари може да си направи само ремонт на колата. А ще ти останат ли за едно напиване от мъка? – питам го. Оказа се, че той пък не пиел. Не се помайваше пред срутената му бащина къща. Действаше. Изнесъл от пълната с вода стая на ръце старата си баба, тежаща близо 100 кг и повикал колегите си от ТЕЦ-а, в който работи. Не пропусна да се похвали, че има корпоративна солидарност в чуждата фирма, където е наемник. „Колегите ще дойдат с фадромата, ще сринем къщата и толкоз“. Не се вайкаше, не псуваше, беше приел стоически ситуацията. Ама той си знае какво е изпитвал.

Мога да разкажа още не една такава история. Но и тия стигат за илюстрация на абсурдното положение, в което се намират стотици, а може би вече и хиляди хора в нещастната ни страна. Затова като чуя новинарското клише, че някъде ситуацията след наводнения започвала да се нормализира, се изчервявам от срам. И гняв. Какво нормално има във всичко това, което разказвам и което виждаме в телевизионните репортажи след всеки потоп, който залива България?

И всичко това се случва в европейска държава. Моля? Представяте ли си това  в Холандия (в превод ниска земя) например, където вали непрестанно през по-голямата част от годината? Или в някоя друга страна на стария континент? Аз – не. А защо това се случва в България? И то не веднъж. Ами много просто –  защото държавата се е оттеглила от свои основни ангажименти към гражданите, които плащат данъци. За да се движат по нормални пътища, да имат сигурност, че язовирите са под контрол, а речните корита са почистени. И не само. Обаче държавата се хвали, че строи магистрали, при това лошо, защото краде собствените ни пари и тези на европейците (и гърците откраднаха немалко, но поне изградиха добра и сигурна пътна инфраструктура). Но на същата тази държава не й пука за междуселските пътища, за задръстените с отпадъци и обраслите с храсти дерета и отводнителни канали, където изобщо все още са останали. Все й е едно и за препълнените речни корита или за язовирите, които не могат да поемат една по-голяма вълна, защото са с компрометирана и остаряла инфраструктура. Или с немарливи арендатори, които мислят само за рибата и печалбата си. Нехайна е държавата нито за срутените къщи, нито за мъката на хората. А селските кметове в подобни ситуация могат само да се почесват по главите и да се чудят откъде да я подхванат. Не могат да свършат кой знае какво и кметовете на малките общини с бюджетите, които имат. Защото сами, без държавна подкрепа, не могат и една дига да изградят.

В подобни ситуации наблюдавам стоицизма на българина и се дивя на безграничното му търпение. И се питам докога? Напълно ни обезправиха. Остана ни само едното право да гласуваме, а ние и от него доброволно се отказваме. Като си мислим, че ги наказваме. А те се радват. И ни чакат на пусията отново…

Затова се каня пак да гласувам. Както през всичките тези 24 години на прехода. Ще гласувам затова да има държава, която да предотвратява бедствия, а не да вади от калните мътилки трупове.

Avatar

Венелина Попова

Венелина Попова е журналист от БНР, кореспондент в Стара Загора. Носител е на наградата „Паница” за гражданска доблест.