Фалшивото обещание на дигиталната демокрация

от -
1 136

Повечето хора са свикнали да мислят за интернет като за сила на доброто. Очакваше се той не само да ни позволи да пазаруваме, да сме във връзка с бившите си съученици и да се ориентираме къде се намира новият суши ресторант, но също така да ни даде нови политически шансове, като позволи на хората, лишени от възможността да изразят волята си, да направят гласовете си чуваеми, а освен това и да помогне на активистите в мобилизацията на поддръжниците си и да позволи на обикновените хора да публикуват данни за корупцията на разни официални лица или за бруталността на полицията.

Но напоследък ни обземат съмнения – и то не само от момента, в който се появиха разкрития за това, как правителствени служби употребяват интернет, за да ни шпионират, както и за да се шпионираме взаимно. Въздействието на Интернет върху политиката е противоречиво. Това противоречие ще изчезне само ако и докато Мрежата е пространство, в което правилата и правата се прилагат по същия начин, както в реалния свят.

Ранните ентусиасти си въобразяваха, че самият достъп до интернет би помогнал за разпространението на демокрацията. Но това не се случи. В края на 90-те години на миналия век само 4% от населението на света използваше Интернет, а сега почти 40% го правят, както говорят данните от последното изследване на Международния телекомуникационен съюз, които могат да бъдат намерени тук. Но делът на страните, определени като „несвободни“ или като „частично свободни“ от организацията, наблюдател за спазването на правата на човека и демокрацията Freedom House, силно се измени през същия този период, както може да се види от доклада им тук. В борбата между мрежите и йерархиите, йерархиите изглежда много по-често са победители, отколкото мрежите.

Measuring the Information Society

Freedom House: Freedom in the World – Country ratings

 

 

 

Една от причините за това е, че правителствата стават толкова вещи в употребата на интернет и на модерните информационни технологии, колкото и активистите. Автократичните правителства го използват, за да проследяват и да хващат водачите на протестите и опозиционерите, както виждаме тези дни да става в Украйна. Те наемат армии от хора, които да преглеждат и да изопачават разговорите, които се водят онлайн. Някои дори доказват, че Интернет действа като политически освобождаващ клапан, който помага на диктаторите да стоят на власт.

Но дори най-решителният автократ не може да контролира изцяло политическата активност онлайн. Технически грамотните млади хора могат да надхитрят опитите за налагане на официална цензура. Но никак не е сигурно, че Интернет активистите ще успеят да надделеят над правителствата.

Вдъхновените от интернет движенията обикновено имат дълготрайно въздействие само ако генерират традиционна политическа активност, като например улични протести или създаване на политически партии. За да постигнат това, те се нуждаят от лидерство, което мрежовите активисти са склонни да отхвърлят, защото схващат себе си като чисти движения на обикновените хора, които не са създадени и ръководени от някакви елити. При отсъствието на жизнеспособни стратегии и ясна посока на действие повечето от подбудените чрез интернет бунтове бързо се разсипват.

Така се оказа, че в борбата срещу тиранията Мрежата не е толкова мощна, колкото се очакваше. А влиянието й върху установените демокрации съвсем не е така категорично, както мислихме преди. Докато демокрациите стават все по-жизнени, политиците им, напротив, стават все по-нестабилни.

Да разгледаме медиите. Сега само 16% от американците на 40-годишна възраст четат печатан на хартия вестник, а измежду 20-годишните делът на четящите хартиени вестници е 6%, както показва едно изследване на PewResearchCentreforthePeopleandthePress, което може да бъде видяно тук . Дигиталните медии предлагат по-голямо разнообразие, лесен достъп до съдържанието и възможност за коментиране. Но те окуражават хората да получават само такава информация и коментарии, които съответстват на техните възгледи. Докато традиционните медии могат да представят на читателите си уравновесено отразяване на темата, дигиталните медии могат да „помпат гориво“ в една политически поляризирана битка на интерпретации.

Още повече че политическите подстрекатели, популистите и радикалите, от италианеца Бепе Грило, лидер на партията Пет звезди, до членовете на Чаеното парти в САЩ употребяват социалните медии и блогосферата, за да призовават пряко възможните си поддръжници. Мрежата позволява на много политически еднодневки да съберат много бързо голям брой последователи само за да ги загубят и да изчезнат пак толкова бързо. Но отливът и приливът могат да разбъркат плановете и на утвърдените политици – например когато центристки партии се придвижват надясно с цел да примамят електорат от по-крайните партии.

В същото време младите хора изглежда са склонни да мислят, че са изчерпили гражданските си задължения, като пускат постинги в Туитър и в блоговете си. Средната възраст на членовете на партии в Германия надвишава 50 години. Във Великобритания пенсионерите над 60-годишната възраст са по-склонни да членуват в профсъюзи, отколкото един  работник на възраст под 30 години. Без организации на гражданското общество политиката става по-фрагментарна и по-малко свързваща хората и поради това намирането на вършещи работа компромиси става по-трудно.

Разкриването на подслушването, извършвано от американската Агенция за национална сигурност (NSA), ще ускори даването на една по-реалистична оценка на ефектите, които интернет предизвиква върху политиката, осигурявайки една възможност да се обмисли какво е грешно и как би могло да се направи по правилния начин.

Поредица от малки стъпки биха могли да помогнат –предоставяне на продемократичните движения на технологии, от които те имат нужда, за да се изплъзнат от хватката на автократите, представяне на дигиталните медии по по-уравновесен начин и принуждаване на политическите партии да станат по-отговорни към членовете си. Но основополагащото предизвикателство е да изпълним интернет със същите правила, права и ценности, с които са просмукани нашите демокрации.

Свободата не може да е абсолютна, независимо дали е във или извън Мрежата. Правата на човека – не само правото на личен живот – следва да бъдат уважавани в киберпространството. Поради това, че нито отделни хора, нито правителствата установяват правилата, важащи за целия интернет, всеки дигитален кодекс на поведение би следвало да възникне от спонтанно възникнали групи хора. Макар че по този начин всеки кодекс би бил несъвършен. Случаят с Агенцията за национална сигурност на САЩ  дава повод за началото на дискусия: макар че ние може би не знаем какви правила искаме, сега можем да придобием една много по-добра идея за това, какви правила не искаме да има.

Авторката е Директор на отдела за политически комуникации на германската фирма Allianz SE.

За “Маргиналия” преведе Емил Коен.