Филип Димитров: Излъгани остават хората, които са искали да вярват на лъжи

philip_dimitrov

Юристът Филип Димитров не се нуждае от представяне. Макар че от дълги години работи вън от България (посланик в САЩ, посланик на ЕС в Грузия) личността  на председателя на СДС и първи премиер на антитоталитарната коалиция СДС продължава – с мненията, оценките и коментарите си –  да има своето ясно забележимо присъствие в българския политически и обществен живот. На 26 януари на първото заседание на „Софийския дискусионен форум” той произнесе слово на тема „Представителната демокрация: очаквания и разочарования след падането на Стената”. 

Ако процесът на преодоляване на комунистическия манталитет не е завършен, което е, струва ми се очевидно, на какво се дължи това? Ако клишето “преход” въобще има смисъл, как ще разберем, че той е свършил?

Марксистките клишета отразяват умонастроения, които ни съпътстват в последните няколко хиляди години. Но най-страшното в комунистическия начин на мислене е придаването на наукообразен характер на стари предразсъдъци.

Що се отнася до т.нар. „преход” – нашите академични приятели наложиха този термин, за да избягнат по-плашещия „революция”. Положителното в него беше, че показваше, че знаем откъде идваме и къде отиваме. Отхвърляхме комунизма, колкото и някои с мъркания да се опитваха да го представят за не толкова лош, и отивахме в Европа и НАТО.

Това, че не сме най-прекрасните и в двата съюза е факт. Но, за да си там, трябва да си постигнал нещо, което нормалните хора ценят – затова Европа  (за разлика от комунистическите държави) има проблем не с тези, които искат да я напуснат, а с тези множества, които се тълпят да влязат в нея.

Защо в демократичното общество е ценна именно представителната демокрация? С какво тя превъзхожда например т.н. “пряка демокрация”?

Представителната демокрация изхожда от идеята, че трябва да се успокоиш, да погледнеш за момент отстрани, т.е. да проявиш мъдрост, преди да вземеш много важно решение. И че това решение трябва – поне в дългосрочен план – да е приемливо за най-много хора. Затова избирам такива, на които мога да се доверя, че решението им няма да е прибързано и ще вземе предвид не само моята, а и други гледни точки. ( Ако е само моята, накрая може да завършим с неразрешим конфликт).

Пряката демокрация е по дефиниция по емоционална – било калифорнийския референдум за данъците (в законодателството),  било съдът на Линч (в правораздаването).

Успяха ли у нас, в България, нормите на закона да превърнат в истински правила за поведението на политиците? Защо е толкова разпространено политиканстването, празните обещания, политическата демагогия, лъгането на избирателите?

Много малко са хората, които са били излъгани, ако не са искали да повярват именно на тези лъжи.

Появи ли се у нас лелеяният “информиран избирател”, действащ в съответствие с интересите си и поради това избиращ партията, която да подкрепи? Ако този типаж не е масов, на какво, според Вас, се дължи това?

Този типаж не е масов никъде, поне според изследванията. Но хората могат да проявяват повече или по-малко мъдрост, когато се доверяват.

Тук останките от комунистическо мислене могат много да навредят. Лошите богаташи, (или: евреи, политици, мюсюлмани, американци или цигани), обещанията за равенство чрез отнемане от имащите, липсващата държава, която, ако я имаше (и ни яхнеше здраво), би се погрижила за всеобщото щастие – всичко това влияе зле на разумния избор  на кого да се довериш.

След четвърт век как преценявате силните и слабите страни на движението за демокрация, на който бяхте един от водачите в най-важната част от пътя към тази демокрация?

Това става за тема на книга. Не искам да давам евтини оценки набързо.

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.