Георги Стойчев: Училищното образование задълбочава различията

В словото си при връчване на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“  Екатерина Йосифова  каза колко много съжалява за внуците си, отпътували за чужбина да учат висше образование. Това станало,  защото в България нямало материална база за техните интереси. Голямата ни поетеса каза също, че СУ е нейният „УНИВЕРСИТЕТ“. Какъв е краткият ви коментар, ще тръгнат ли и учениците от випуск 2015  да учат висше образование в Кеймбридж, Харвард  или в някой норвежки  университет?

1966860_731604360205379_1433618215_n

Георги Стойчев има над 20 години професионален опит в медиите и неправителствения сектор. От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ – София. Преди това е работил като директор и редактор в Българския отдел на Радио „Свободна Европа“ в Прага. Неговата професионална кариера започва през 1992 г. като редактор и водещ в новините на Българската национална телевизия. Георги Стойчев е магистър по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. насам работи активно по създаването и поддържането на Рейтинговата система на висшите училища в България. 

Има три групи ученици: 1.) такива, които могат да си позволят да тръгнат и ще тръгнат; 2.) такива, които могат да си позволят да тръгнат, но ще изберат да останат; и 3.) такива, които не могат да си позволят да тръгнат и по необходимост ще разчитат на българските висши училища. Третата група безспорно е най-голяма. Допускам, че втората е най-малка. Струва ми се, че успехът на едно общество се мери с дела на хората именно във втората група – на тази, които имат достатъчно възможности да получат образованието си в чужбина, но намират достатъчно аргументи да изберат да останат и да го получат в страната си.

В новото ви изследване рейтингите на ВУЗ показаха поредно първо място СУ “Св. Климент Охридски“. Медицина, фармация, стоматология, военно дело, информатика и математика са специалностите , които дават на студентите  много добро образование. В обществото обаче е разпространена нагласата, че Американският университет пази първата позиция. Обидени бяха и Химикотехнологичният и металургичен университет,Техническият университет. Бихте ли ни представили с няколко думи критериите  за рейтинговата система за българските университети?

Тук има няколко подвъпроса и ще се опитам да отговоря на всеки един от тях. Ще започна с въпроса за Американския университет в Благоевград. Той предлага обучение в 7 от общо 52 професионални направления в българското висше образование, като участва в класациите само по 5 направления, защото в останалите има прекалено малък брой студенти или завършили, което не позволява данните за тях да бъдат обработвани статистически. В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2014 година АУБ е класиран на първо място в две направления – Администрация и управления и Обществени комуникации и информационни науки, в което дели първото място заедно със СУ. В направление Икономика в различните години си разменя първото място със Софийския университет с на практика почти неразличими крайни резултати. Другите две направления, по които АУБ участва в класации, са Информатика и компютърни науки и Политически науки, в които попада в челната тройка заедно със СУ и НБУ. В рамките на изброените направления по правило (с едно изключение) Американският университет има най-добри данни по индикаторите, които измерват реализацията на завършилите, включително нивото на безработица, приложението на придобитото висше образование и осигурителния доход на завършилите. В общия случай в него влизат кандидат-студентите с най-висок успех от дипломата за средно образование, което е показателно за високия му престиж. Наблюдаваме и най-високи нива на удовлетвореност на студентите от процеса на обучение и материалните условия. Индикаторите, по които Американският университет отстъпва на преките си конкуренти в съответните класации, макар и с малко, са свързани главно с оценката на Националната агенция по оценяване и акредитация по отношение на програмната и институционалната акредитация. В повечето от направленията наблюдаваме и малко по-нисък индекс на цитируемост на научните публикации в сравнение със СУ. По отношение на ХТМУ, не ми е известно да са обидени, както споменавате във въпроса си. В стандартизираните класации на рейтинговата система за 2014 година ХТМУ се класира на първо място в три от петте професионални направления, по които предлага обучение. Данните в системата показват, че ХТМУ е и сред трите висши училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. Мисля, че казаното дотук дава представа и за основните индикатори, които се използват за оценка в рейтинговата система. Общо индикаторите в стандартизираните класации са 58 и са разпределени в 6 групи, свързани с учебния процес, учебната среда, научните изследвания, социално-битовите и административните услуги, престижа и реализацията на завършилите.

Как ще убедите директорите на Националната Финансово-стопанска гимназия , на Софийската математическа  гимназия, на елитните езикови училища или на  Националната гимназия за древни езици и култури да мотивират дванайсетокласниците си да не мислят за чужбина?

Мисля, че не е работа на директорите на споменатите гимназии да мотивират дванайсетокласниците дали да учат в чужбина или в България. Работа на висшите училища е да им предложат достатъчно добра алтернатива, за да останат в България. Мисля, че по определени професионални направления част от висшите училища в България не са лишени от конкурентни предимства. Очевидно е, че част от дванайсетокласниците, които имат възможност да учат в чужбина, получават достатъчно аргументи от Американския университет в Благоевград, за да останат в България. Българските висши училища в сферата на медицината, стоматологията и фармацията са конкурентни не само на българския, но и на европейския пазар. Над една трета от студентите по тези направления са чужденци и то не само от съседни на България държави. Допускам, че човек завършил информатика в СУ би имал не по-лоши шансове за професионална реализация в България и по света от такъв, завършил бизнес администрация или психология в някой университет в Западна Европа. Трябва обаче да се има предвид, че мнозина решават да учат в чужбина не само заради качеството на университетите там и тук, а и заради цялостното качество на живота там и тук. Преодоляването на този тип различия е задача, която не може да бъде решена само от висшите училища.

Познавам родители, които продават апартаментите си само за да могат да издържат децата им да заминат  да се учат в държави, където стандартът на живот е непосилно висок за техните джобове. Дайте вашите аргументи в полза на това да останат в България и да запишат медицина или математика.

Аргументите не трябва да ги давам аз. Те трябва да дойдат от висшите училища. Първо, по отношение на постигнатите резултати и второ – чрез по-активна комуникация на тези резултати с бъдещите кандидат-студенти. Вече споменах, че част от българските висши училища в направления като медицина, фармация, стоматология, информатика, математика, комуникационна и компютърна техника и други дават достатъчно добра основа за професионална реализация и то не само в България. При завършилите медицина например, без значение от конкретния университет, на практика наблюдаваме почти пълна реализация. Безработицата сред тази група завършили клони към нула, реализацията по специалността е над 90 процента, а осигурителният доход е сред най-високите в страната. Подобна картина наблюдаваме и в направления като математика, информатика и други, свързани с високите технологии, но само по отношение на завършилите в топ университетите в България. В същото време, завършилите същите направления в други университети – в общия случай извън София, но не задължително – са изложени на по-висок риск от безработица, както и на риск за реализация на позиция и при доходи, които не съответстват на хора с висше образование. Рейтинговата система показва къде има подобни различия. Тя обаче е само една от предпоставките за информиран избор, но автономните решения са в ръцете на кандидат-студентите и техните родители. Те най-добре могат да преценят какво е най-добре за тях с оглед на личните им житейски и професионални планове.

Децата ви са малки още и все пак – какъв е вашият семеен хоризонт? Ще ги посъветвате ли да станат студенти по информатика със заплата след завършване само около 2000 лева?

Пазарът на труда е динамична величина. Това, което е търсено днес, може и да не е толкова търсено след 5 или 10 години. Новите поколения трябва да са подготвени, че в рамките на професионалния си път може да им се наложи повече от веднъж да сменят професията си. Това означава учене през целия живот и формиране на базова нагласа непрекъснато да се усвояват нови знания и да се придобиват нови умения и квалификации. Това е предизвикателство както пред бъдещите студенти, така и пред висшите училища, които постепенно вероятно ще са изправени пред възможността и необходимостта да се отворят към един изцяло нов тип студенти – тези, които не в началото, а по средата на своя професионален път ще искат да получат ново образование и нова квалификация. На фона на демографските тенденции в България оцеляването на част от висшите училища може в крайна сметка да зависи именно от способността им да посрещнат този различен тип нужди и да създадат условия за този нов тип студенти. Отвъд тези общи разсъждения бих се въздържал да давам конкретни съвети на който и да било относно това какво и къде да учи. Това е автономен и сложен избор, който зависи от множество фактори и данните, в която и да било рейтингова система, могат да бъдат само една от възможните отправни точки, но не могат и не трябва да бъдат заместител на този избор. Що се отнася до заплатите по информатика след завършване, то те често достигат и далеч над 2000 лева.

Задава ли се ново разделяне  на  младите хора по „класа“, според  трайно установен бюджетен контекст на  родителите? Колко процента от завършващите днес средно образование имат достъп до висше образование не само в чужбина, но и у нас?

Различни анализи на наличните данни показват корелация между образованието на родителите и реализацията на завършилите висше образование в страната. Препоръчвам статия на моя колега Боян Захариев „Семейна среда, образование и пазар на труда“ от 2012 г. в електронното издание „Политики“ (http://politiki.bg/?cy=243&lang=1&a0i=223925&a0m=readInternal&a0p_id=965). Във всеки случай, ние наблюдаваме различия в реализацията на завършилите, които са корелирани с образованието и социалния статус на родителите. В този смисъл, разделение има, но то започва не във висшето образование, а много по-рано  – на прага на средното образование, когато тези, които могат да си позволят по-големи частни инвестиции в образованието започват да получават предимство пред онези, които не могат. Това е основен дефект на училищното образование, което не успява да изравни различията, а по-скоро ги задълбочава. Това разделение само продължава във висшето образование, но не се генерира основно от него. Дори може да се каже, че поради широко отворените си врати на входа висшето образование в някои аспекти изравнява шансовете. Ние забелязваме, че безработицата сред завършилите български висши училища през последните 5 години е доста ниска – около 3.7%, като при по-голям престой на пазара на труда тя намалява допълнително, достигайки до около 3% за тези, които са завършили преди 5 години. Това означава, че независимо от социалната и семейната си среда, огромното мнозинство от висшистите успяват да избегнат риска от безработица и изглежда, че придобиването на висше образование има принос за това.

 

За интервюто са използвани данни от четвърто издание на Рейтинговата система на висшите училища в България/ rsvu.mon.bg/ – 1.12.2014, изготвена  от Институт Отворено общество съвместно с МОН и консорциум МБМД-Сирма.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).