Градинката на доброто и „добрата“община

В една късна есенна вечер – преди няколко месеца, крачейки към дома – реших да бъда съвестен гражданин. Минавайки пред една прекрасна новооткрита градинка в квартала, видях, че чешмичката пръска неконтролируемо вода и кранът й е развален. Пред мен имаше две възможности – да се опитам да съм водопроводчик и да спра водата, или да се обадя на общината и те да се погрижат.

За доброто на себе си и на градинката, реших да звънна. Обадих се и обясних проблема:

–        Това е новата градинка – между зоната и Сердика. В нея тече неконтролируемо вода. Трябва да направите нещо – почти истерично обяснявах аз.

Жената от другата страна не се впечатли и каза – Дайте ми точен адрес! Така не може!

Наложи се да я сложа на изчакване, да отворя картата и да диктувам – между улиците Гюешево и Одрин, там където завиват, ама в долната част. Има два блока…

–        Това да не е Градинката на доброто – прекъсна ме жената.

–        Сигурно. Добро впечатление ми прави – отвърнах аз.

–        Благодаря за сигнала, ние ще се погрижим – отвърна ми тя.

И наистина се бяха погрижили. На другата сутрин вода не течеше, кранът беше махнат и явно занесен за поправка или подмяна. В мен цареше неописуема гордост, как собственоръчно с едно просто обаждане спасих „Градинката на доброто“.

И нарочно – макар тя да ми е малко не по път – от тогава гледах всеки ден да минавам поне веднъж покрай нея. Защото това е моята градинка. Аз я спасих от наводнение и е специална.

От общината също оцениха моя героизъм. Точно 30 дни след подадения сигнал, получих на пощата отговор от съответния завеждащ ресор за отстранената повреда и че сигналът ми е препратен и до още няколко дирекции, от които след месец получих още отговори, че благодарение на сигнала ми, Градинката и доброто са спасени. Представях си как по коридорите дискутират сигнала ми и моето име и може би, дори си казват – Ех, ако този Максим беше ни станал кмет…

Но за зла участ преди няколко седмици, минавайки през моята си градинка, дочух двама души да си говорят:

–        Само да разбера кой е тоя хулиган, заради който нямаме вече чешмичка, такъв бой ще яде….

–        Ами да – колко хубава беше и през есента внезапно изчезнаха.

Докато те цъкаха с език, аз бързо отминах уплашен. Та не бях ли аз този нехранимайко, който се обади на общината, подаде сигнал и остави толкова посетители в Градинката на доброто без питейна вода!Сега е зима, студено е, но какво ли ще си казват хората през лятото, когато ще са жадни и ще си казват – „а, имахме тук една чешмичка“. Кой ли е виновен? И съм сигурен, че някой от тях ще направи разследване и ще стигне до мен и никога повече нямаше да мога да минавам през Градинката на доброто.

И така от спасителя на градинката щях завинаги да остана в историята като неин разрушител. Мислех да се обадя на общината и да ги питам, но си представих реакцията на всички мои фенове и приятели във всяка дирекция и отдел, които досега са се възхищавали на моята жертвоготовност да подам сигнал, а сега трябваше да ги разочаровам с думите: Провалихме се.

Отиде ми и кметската кариера.

Прибрах се вкъщи и помислих малко. И имам решение на моя проблем. Ще сменя подхода си към света. Влязох в един сайт и си поръчах най-малкия възможен френски ключ, който намерих. Смятам, като пристигне, да го сложа в раницата си и да е там – за всеки случай.

Не успях да съм героя на Градинката на доброто, но мога да поправя следващата развалена чешма в парка. Този път сам. Без чужда помощ. Да я поправя или да стана вир вода. Едно от двете.

Шабат шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика