Гражданин и/или патриот

Порастването ни като личности започва в училище. Именно оттам трябва да тръгне развиването на правозащитно мислене. Проявите на нетолерантност, ксенофобия или национализъм, които така зачестиха сред възрастните, са могли да бъдат възпрени още в училище, с помощта на учителите и тяхната житейска и гражданска зрелост. Проблемът обаче е, че понякога учителите имат нужда от помощ и подкрепа в това начинание. Добре е те да станат активни и инициативни участници в правозащитния дебат – за да споделят своето знание, но и да почерпят от опита на всички, за които човешките права са върховна ценност.

marginalia.bg започва поредица от интервюта с преподаватели от различни училища за националното и гражданското, за националните герои и словото на омразата.

Първите интервюта са с двама учители по история в НГДЕК – д-р Веселина Вачкова и Антоан Тонев.

 

Д-р Веселина Вачкова: Амбициите за власт раждат слово на омразата

Като преподавател по история, как съвместявате националното, от една страна, и гражданското, от друга?

Това противопоставяне е съвременна интуиция, характерна за общества, в които идеята за гражданското по една или друга причина (например дълго управление на тоталитарен режим) е недоразвита. В основата си двете понятия са непротиворечиви, просто са израз на идентичност и солидарност на различни равнища.

Вярно ли е, според Вас, твърдението „безславното не е исторично“?

„Славно“ и „безславно“ са литературни, а не исторически характеристики на събитията. Историята, от времето на Херодот, борави с понятия като „достойно за помнене“ и респективно – „незаслужаващо отбелязване“. Разбира се, че има неща, които не са достойни за отбелязване, иначе историята щеше да прилича на телефонен указател.

Как дефинирате понятието „народ“?

„Народ“ в единствено число е несъществуваща историческа категория. „Народът“ става видим в момента, в който една социално-политическа общност се сравни с друга по определени критерии (език, вяра, обичаи, бит, в т.ч. кухня и чувство за хумор). Това са исторически развили се специфики, които създават видими разлики между „народите“. За да се убедим в това е достатъчно да сравним един класически български виц например със сръбски.

Според Вас какво означава да си гражданин?

Човек, който споделя основните граждански ценности: свобода, солидарност, толерантност.

Кое е най-важното, на което искате да научите учениците за периода на „турското робство“ или „османското присъствие“ (в зависимост от това как наричате този исторически период“)?

Най-важното е, че ако толкова много искаме да говорим за „турско робство“ на Балканите, трябва да въведем термин „българско робство“ в същия регион за периода от 681 до 1396 г. До 19 в. идеята за постоянна граница е достояние на много малко политически формации и динамиката на империите изобщо не се е схващала като налагане на нечие „робство“.

Кое, според Вас, е по-важно за един съвременен 16-годишен човек – да уважава героите в националната ни история или да е адекватен на глобалния свят, в който живее?

За да е адекватен на глобалния свят, всеки, в т.ч. 16-годишният, трябва да познава и националните герои. В епохи на глобализация въпросите за идентичността се изострят особено силно и всички общности акцентират на емблематичните локални фигури. Проблемът е не дали трябва да се познават националните герои, а кои от забележителните исторически фигури се обявяват за герои и защо.

Има ли гета във Вашия град? Ходили ли сте там? Знаете ли какво учат/не учат ромските деца в „ромските“ училища?

В сравнение с гетата в САЩ или дори в някои европейски мегаполиси, в моя град – София, гета няма. Има, обаче, както във всеки постсоц голям град жк-райони, които по замисъл не са били точно градски структури и са имали стриктно определен социален състав (т.е. има един вид гетовизирани квартали). Живея в такъв и тук българите, ромите, а напоследък и някои други местни общности, са еднакво ощетявани (вкл. чрез нивото на кварталното училище) от спецификите на урбанистичния феномен жк.

Откъде се ражда словото на омраза според Вас?

На първо място от амбициите за власт. На второ място от отказа различността да се разбира като естествено състояние на нещата, а не като необходимо зло, реликт от миналото, който с времето трябва да се елиминира.

Кои исторически личности са еталон за Вашите ученици?

Съвременните деца, в т.ч. моите ученици, от една страна споделят общите еталони – Левски, Симеон и т.н. Запитани: И защо така? – те се затрудняват с отговора, както се затруднява и всеки българин. Проблемът не е в отговарящите, а в характера на процеса на еталонизиране на личности и събития, който по определение е сходен със сакрализацията, а вярата затова е вяра, а не наука, понеже няма нужда от аргументи.

А Вие кои исторически личности бихте желали да бъдат еталон за учениците Ви?

„Еталон“ е изкуствено създаден образец и предлагането на еталони не е изобщо цел на работата ми.

Ако трябва да избирате – Ботев или Каравелов?

Зависи за какво трябва да правя избор между двамата. Ботев със сигурност би бил по-добра компания за едно бохемско прекарване „между патоса и иронията“ с лек привкус на интелектуален скептицизъм и мизантропия. Но ако трябва да обсъждам политически и социални концепции, изборът категорично е Каравелов.

Въпросите зададе Марта Методиева

 

Антоан Тонев: Говоренето срещу имигрантите има политически мотиви

Как модерният преподавател по история съвместява националното, от една страна, и гражданското, от друга?

Не мисля, че модерният преподавател по история формира противоречива идентичност, а по-скоро активни граждани. Всъщност това е целта на обучението по история сега в българските училища – да оформя личности с ясна гражданска позиция, които могат да аргументират своите постъпки и които във всеки момент би трябвало да бъдат в услуга, освен на самите себе си, и на цялото общество. Не смятам, че има някакво противоречие между гражданските добродетели, родолюбието и националното чувство, тъй като те винаги вървят ръка за ръка. Първата голяма макроструктура в човешките общества като цяло е именно националната държава. Днес почти всички държави в света са национални и поради тази причина преподавателите по история се стремят в национален контекст да накарат учениците, подрастващите, да станат активни граждани. В определени случаи, естествено, различната гледна точка на една нация към това какво означава гражданин рефлектира върху преподаването, но това е съобразено с традициите и възможностите на всяка държава.

Вярно ли е твърдението „безславното не е исторично“?

Не е вярно. Историята включва както славните моменти на възход, така и моментите на застой или на падение. Затова историята е прекрасна наука, защото ни позволява да разкрием процеси и явления, които протичат някога в десетилетия, друг път в цели столетия и да си обясним процеси, които са се случили в миналото и които имат свои проекции в настоящето, а биха могли да имат и в бъдещето. Поради това историята трябва да се изучава абсолютно обективно и в пълната си яснота, т.е. не бива никога ние, историците и преподавателите по история, да премълчаваме нищо. Трябва да поднесем на нашите ученици и цялото общество цялата истина и след това самото общество да я използва по начин, който намира за добре. Като професионални историци имаме задачата истината да достигне до всеки, който иска да я чуе, разбира се.

Какво е схващането ви за „народ”?

Това е въпрос, по който са изказани стотици мнения в науката. Лично за мен народът е група от хора, които се усещат като едно цяло, свързани са с историята, традицията и обичаите, езика и някои други странични фактори. Ако питате конкретно за българския народ, той е историческа оформила се общност, която има общо чувство за принадлежност към едно абстрактно цяло, тъй като народът винаги е абстрактно цяло. Именно това чувство за принадлежност обвързва хората в нашето общество и ни помага да изграждаме национални държави, които да защитават интересите на определен народ.

Какво разказвате на учениците за турското робство?

Започвам още от Османското настъпление на Балканите, завладяването на отделните държави в Югоизточна Европа и налагането на османския административен и военно-религиозен модел по нашите земи. Запознавам учениците с цялата история, свързана с нашествието, с османското робство, като акцентирам върху отделни моменти, които разкриват приликите и разликите между българското общество и обществата на останалите покорени страни от Османската империя и, разбира се, с останалите християнски общества в Европа. Така можем да разберем къде се пораждат големите разлики между Изтока и Запада и да установим, че те се дължат не само на Желязната завеса и десетилетията комунизъм, а и на моментите, в които българският народ е бил под Османско робство. Чисто исторически отдавна е установено, че най-добрият термин е Османско владичество и Османска власт над българите, но ние, историците, една част от които сме много емоционални хора, понякога използваме термина робство като синоним на власт и владичество. Оправдание за използването на този термин можем да намерим донякъде – макар да не е чисто научен и най-коректен, все пак той се е наложил в българското обществено пространство, дори и сред професионалните историци и е в употреба още от 1878 г.

Кое е най-важното, на което искате да научите учениците за периода на „турското робство“ или „османското присъствие“ (в зависимост от това как наричате този исторически период“)?

Учениците доста добре разбират какви са били негативните моменти по време на Османското робство. Те, дори за изненада на външни хора, много често точно откриват проблемите, които е пораждало Османското владичество върху българската народопсихология и с това си обясняват някои специфични за Балканите явления и за българския народ в частност, като незачитането на държавата, като прекаленото желание за свободия, за игнориране на държавните структури, което включва неплащането на данъци и т.н. Всичко това те лесно си го обясняват през призмата на Османското владичество, чиято същност те разбират по простата причина, че то има доста допирни точки с настъпилия след 9 септември 1944 г. период в България.Те са ограничаване на пътуванията, ограничаването на идеите и всичко онова, което се е случвало между 1944 и 1989 г. Така че учениците могат да правят аналогии, защото са чували разкази на своите родители, близки, баби и дядовци, така че това не им е съвсем непонятно, макар и да живеем вече в 21-ви век на интернет и комуникациите. Те са достатъчно интелигентни, за да разберат, че свободата не се дава даром и както казва Раковски : „Българите мечом са своята свобода загубили и мечом пак трябва да я добият“. Просто съвсем ясно им е как трябва да действат, за да защитят свободата си, нищо че поколенията израснали и образовани през 1990-1991 г., та дори и след 1997-ма, също ще бъдат най-активните граждани на България. Те в най-голяма степен не се отличават от своите западноевропейски връстници. Това са поколенията, които, надявам се, ще донесат благоденствието на България и ще ни доближат до онази цивилизована Европа, към която се стремим вече повече от век и половина. Говорейки за интелигентните ученици, аз визирам не само моите ученици от НГДЕК, където преподавам, но преди това съм имал честта и удоволствието да преподавам в 31-во СПТУ „Иван Вазов“, където работех също сред изключително интелигентни и много мотивирани деца. Смятам за погрешна представата, че българското образование в момента е в някакъв едва ли не колапс. В България има много стойностни училища, много добри преподаватели, много мотивирани ученици. За жалост положението не е масово такова – на едно добро училище се падат десет недотам добри. Това като цяло, мисля, е проблем за цяла Европа и този проблем трябва да се преодолее със средства, осигурени от държавата и по начини, които държавата смята за най-добри. Това не е проблем, който може да бъде решен от един директор или училищно настоятелство.

Какво, според вас, означава да си гражданин?

Да си гражданин има много аспекти, но основните, според мен, са два. Първият е чисто юридическия – бидейки български гражданин, човек е задължен да спазва българското законодателство и във всеки момент да се ръководи от интересите на държавата и своя народ. Това е абсолютно задължително за всеки български гражданин. Вторият аспект е по-скоро емоционален – да си български гражданин означава, че трябва да положиш максимални усилия не само за благоденствието на народа си сега, но и за благоденствието му в бъдеще. Емоционалното гражданство обединява голяма част от българските родолюбци, патриоти, сплотява ги и ги кара да се опитват да променят България към по-добро. А и всички хора, които обичат реда и справедливостта в държавата си – надявам се това да са масата българи. А чужденците, получили българско гражданство? Те също са задължени да спазват българското законодателство и да милеят за държавата, тъй като това е държавата, на която те са вече граждани. В крайна сметки всеки иска да живее в един приятен, уютен, сигурен и хубав дом и макар да си роден в другаде, когато дойдеш в този дом, той става твой и следва да се опитваш да го направиш по уютен и по-сигурен.

Има ли гета във вашия град? Ходил /ходила ли сте там? Знаете ли какво учат/не учат ромските деца?

Проблемът на гетата е, че те създават една затворена във всеки смисъл общност. Тя е затворена икономически и образователно имотна общност и това не позволява на хората в нея да се интегрират. Ако говорим конкретно за ромските деца, техният основен проблем е, че близо 80 на сто от тях не посещават редовно училище. Много често училищата в гетата, а аз говоря конкретно за софийските, дори се познавам с една от директорките, те съществуват благодарение на тези гета и благодарение на тях получават своя бюджет. И това поставя учителите в много тежкото положение да не могат да изключат никога и по никаква причина онези деца, които масово не посещават училище, пишат се отсъствия от колегите, след което те не представят никакъв медицински или друг документ за извинение. Извиняват ги само и само тези деца да може да се водят като ученици и да се вземат по 1600 лева на година за тях. Образователната ни система дотам е сбъркана като плаща на калпак, че дори да не получаваш образование, ти се водиш образован – много често тези хора получават свидетелства за завършено образование, вземат шофьорски книжки, не могат да четат правилника и дори не могат да си напишат името под фишовете на КАТ, на което лично съм бил свидетел. Наистина е потресаващо да видиш човек на 20-21 години, който не може да си напише името! Да, регионалните инспекторати би трябвало да контролират тази ситуация, но съгласете се, в град като София с близо 200 училища, без да включвам частните, контролът е много труден. А и тези училища по принцип са смятани за проблемни и там инспекторите обикновено подхождат много снизходително. Представете си какво е в провинцията, където има по 2-3-ма инспектори за някоя сравнително голяма по територия община – в някои села може и въобще никога да не е стъпвал инспектор през последните 5-10 години. Така че просто няма как да се осъществява ефективен контрол. Това може да се прави на училищно ниво, но когато самото училище не е заинтересовано да наказва и санкционира тези ученици, реално се получава порочен затворен кръг и те никога не получават образованието, за което държавата плаща. Хем изтичат държавни пари, хем тази група остава сегрегирана от обществото и заради липсата на образование тя не се включва по-нататък в живота на останалите граждани.

Откъде се ражда словото на омраза?

Словото на омразата се ражда от две места. Първо – от абсолютно неадекватните български политици, които единственото чувство, което те могат да събудят, е омразата. Любов към себе си не могат да събудят, доверие – още по-трудно. Затова те се опитват да ни плашат с нещо. Едните ни плашат с пожарникаря от Банкя, който ще открадне всичко от държавата, други ни плашат с други „чудовища“. Но общо взето всеки политик залага на омразата, без значение към какво ще е насочена тя. И ако сте следили внимателно кампанията за евроизборите, почти всички партии наблягаха на минусите на останалите и на някакви страхове, които трябва да има в обществото. Това е първият „кладенец“ на словото на омразата. Вторият е огромната, тоталната, нечовешката лична несправедливост и на държавата в България. В страната държавността отдавна е отстъпила своето място на други структури, на структури, които са парадържавни и които изяждат сърцето и душата на нашата държава и я разграждат тотално. Липсата на справедливост, която се олицетворява от неадекватността на следствието, прокуратурата и българския съд, който колкото и да твърдим, че е независим, през последните две десетилетия доказа не само че не е независим, но и че е неспособен да вземе и елементарно решение. Явно Темида е загубила битката с престъпността. А говорът срещу чуждестранните имигранти? Този говор има политически мотиви, той не се корени в народопсихологията на българина, в някаква ксенофобия, която нашият народ изпитва. Защото ние никога не сме били ксенофоби, винаги сме помагали на другия, когато той изпитва затруднение. Помогнахме и сега, както стана ясно, макар това да не беше изисквано от нито една международна конвенция, тъй като хората, които идват в България, идват от невоюваща страна, република Турция. Според Конвенцията за бежанците на ООН, България не е длъжна да им дава нито бежански, нито хуманитарен статут. Въпреки това властите решиха да им дадат хуманитарен статут, с който показахме, че българите сме народ толерантен, който винаги е готов да помогне на някого, който е изпаднал в беда. Цялата омраза, която понякога лъхаше от медиите, се дължи на политиците и на желанието им да трупат дивиденти от това. Разбира се и на основателния страх на част от българското население, че то не познава тези хора и не знае какво може да се случи. Ще повторя пак – в България липсва държавата. Ако тя си беше на мястото и справедливост имаше навсякъде, хората не биха се притеснявали да допуснат в селото си чужденец. Аз прочетох думите на кметицата на с. Розино, която съвсем правилно каза: „Ние в селото имаме един полицай, не знаем дали ще бъдем защитени, а не знаем тези хора откъде идват, защото са влезли в България без документи за самоличност“. Аз разбирам страха на тези селяни – вече две десетилетия, например, българската държава не може да се пребори в с. Мечка с едни безчинстващи организирани банди, а какво остава за с. Розино, където полицията е още по-малко и където областният център е още по-далече? Така че разбирам страховете на тези българи в селата и смятам, че всеки нормален човек също ще ги разбере. За това е виновна държавата, нито един от тях не носи вина. Виновни са хората, които не успяха да осигурят ред и справедливост в страната вече 25 години, та даже и от 1944 г. нататък.

Любен Каравелов или Христо Ботев са еталоните за гражданско и национална идентичност за вашите ученици?

Лично аз съм наблегнал, а и сме го обсъждали с моите ученици, че истинските еталони, патриарсите на българското Възраждане са Г.С. Раковски и Васил Левски. Каравелов и Ботев, разбира се, са много светли имена, те са икони на нашето възраждане, наши водители и революционери, но бащата на нашето организирано национално-освободително движение и първи негов идеолог е Георги Раковски и заветите му звучат все още твърде актуално. Желанието му винаги на първо място да се поставя българският народ и винаги на първо място да се защитава българският интерес, без да се зачитат великите сили, без да се слуша Русия и без да се вярва на останалите балкански народи, които той ясно е усещал, че имат империалистически претенции към България и българските земи. Другият гений и самороден талант е Левски, който въплъщава най-добрите черти на българския дух и който неслучайно се е превърнал в наш национален герой. Той е човек, който с всяко свое действие е доказал, че е отдаден на съдбата на своя народ, че му посвещава не само живота, но и смъртта си. По тази причина те двамата, а не Каравелов и Ботев, според мен, са водещите личности около които се гради новото българско национално самосъзнание, формирало се в епохата на Възраждането.

А така ли смятат и вашите ученици?

Не всички, аз никога не давам постулати. За мен постулатите в историята и изобщо преподаването са нещо безсмислено. Опитвам се да лансирам тези, като учениците влизат в дискусия с мен, спорим, аргументираме се, говорим и всеки има правото да избере човека, който за него олицетворява гражданското и националното. Но съдейки по някои от техните контролни и дипломни работи, очевидно и те осъзнават, че приносът на Раковски и Левски е най-сериозен.

Въпросите зададе Георги Папакочев

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.