Възходът на модерния популизъм

 

Да се разровим в политическия феномен на съвременния популизъм, на какво се дължи възходът му, както и какво е въздействието, което може да има върху демократична страна.

В много демократични страни, харизматичните лидери хулят политическите опоненти и провалените институции. Те твърдят, че са за народа. Някои критици обозначават този подход като авторитарен или фашистки, докато други твърдят, че тези лидери манипулират избирателите. Този стил на политика се нарича популизъм.

Въпреки различията си, всеки човек може да е популист. Популистът кара хората да вярват, че има лесно решение на проблемите. В психологически план това силно напомня за семейството: представата за „бащицата“, който ще оправи нещата. Популистките движения имат склонност да залагат на мъжки лидери. Идеологически те ни връщат назад към 1950-те години, когато мъжът е ходел на работа, а жената се е грижела за домакинството.

Популизмът се разпространява не само в Европа, но и в САЩ. Популистка беше и средата която помогна на Доналд Тръмп да стане президент. Лозунгът му „Да направим Америка отново велика“ беше класически популизъм.  Популистки са петзвездно движение на Италия и анти-имигрантските партии от дясната „Лига“. Такъв е бразилския президент Болсонаро. Популист е Владимир Путин.

Има разлика между това да си популярен и да си популист. В политическите науки популизмът е идеята, че обществото е разделено на две групи, които си противоречат една на друга . Това са“чистият народ“ и „корумпираният елит“. Терминът „популист“ често се използва като съкратена политическа обида. Лидерът на либералната партия, Джереми Корбън, бе обвинен в популизъм заради лозунга на партията си „за многото, а не за малцината“ .

Според някои автори думата „популист“ по принцип се използва неправилно, особено в европейски контекст“. Истинският популистки лидер твърди, че представлява единната „воля на народа“. Този лидер е враг на досегашната система и има за цел да „източи блатото“ или да се справи с „либералния елит“.
„Като цяло е определението популист е приложимо към дясното в европейски контекст… но това не е желязно правило“, казват други. По-важното е, че популистките партии могат да бъдат навсякъде в политическия спектър. В Латинска Америка имаше по-късния президент на Венецуела Чавез. В Испания има партията Подемос, а в Гърция етикетът е приложен и за Сириза. Всички тези са отляво.

Но най-успешните популисти днес са вдясно, особено радикалното дясно. Такива политици „като Марин Льо Пен във Франция, Виктор Орбан в Унгария, и Доналд Тръмп в САЩ, съчетаваха популизма с антиимигрантски послания и авторитаризъм.

Туитър и Фейсбук дават на потребителите възможност да коментират публикациите на реномирани медии. А това дава поле за изява на популисткото говорене. Съществуват и добре организирани групи, които се опитват – включително с помощта на руски ботове или фалшиви профили – да влияят на общественото мнение по спорни теми

Такис С. Папас изследва явлението възход на популизма и трайното въздействие, което може да окаже върху дадена страна. Примерите му за Гърция са красноречиви. Чуйте го!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.