И Столична община сита, и луковите глави цели

Ще започна с едно признание. Имам затруднение как да озаглавя текста. Дали да бъде „И Столична община сита, и луковите глави цели“, или „И луковите глави сити, и Столична община цяла“? Кой е по-висш в тази „хранителна верига“ на властта? Дали това е институцията, от която зависи дали едно публично събитие да бъде проведено, или да бъде забранено, защото нарушава обществения ред и е насочено против правата и свободите на други граждани? Или организаторите на „Луковмарш“, които дванадесет поредни години демонстрират, че някаква си там община не може да ги спре? Накрая се спрях на варианта, в който цели остават луковите глави, заради правдоподобността на метафората. На едни лукови глави повече прилича да са цели, отколкото да са сити. Но имам сериозни съмнения не в метафоричната, а във фактическата правдоподобност на заглавието.

Фактологията е, че за втора поредна година Столична община не разреши провеждането на Луковмарш, но не го и забрани. Как е възможно това, може би се чудите. Според Закона за събранията, митингите и манифестациите тези публични прояви не са на разрешителен режим, а на уведомителен. Строго казано, общината не „разрешава“, а „съгласува“ даден митинг или шествие. Ако тя откаже да съгласува събитието, това не означава, че то не може да се проведе. Напротив, може, но в такъв случай провеждането ще е без „благословията“ на общината и на риск на организаторите и участниците.

Има обаче в закона един важен детайл, който години наред се припомня от правозащитници не само във връзка с Луковмарш, а и по повод на други публични прояви на омраза. Това е член 12, която ясно описва кога общината може да забрани събитие. Не просто „да не съгласува“, а директно и буквално да забрани. Сред изброените предпоставки за забрана в член 12 са случаите, в които събитието нарушава обществения ред и е насочено против правата и свободите на други граждани.

Да се забрани нещо означава да се направи така, че то да не се случи, а, ако се случи, да има санкции за тези, които са го направили. Ако съм си забравила абонаментната карта за столичния градски транспорт например, а, поради навика да я нося, нямам и билет, плащам глоба от 20 лева на контрольора. Ако откажа, следва акт.

Да се върнем на „когнитивния дисонанс“ как общината хем не разрешава шествието, хем то се случва. Столична община, според собственото ѝ съобщение, е решила да не съгласува Луковмарш, защото е получила писма от ДАНС, МВР и Главна прокуратура, че събитието крие риск за обществения ред. Това е предостатъчно основание маршът да се забрани по силата на член 12 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, нали? Вместо да го забрани обаче, Столична община просто не го съгласува. И не само това, ами го пренасочва от първоначалния му маршрут до паметните плочи на ул. „Тракия“, където участниците да поднесат цветя.

Това вече и аз трудно го разбирам. Как общината хем не съгласува, хем определя маршрут? И как се позовава на член 12, а не го прилага? Ако използвам пак примера за пътуването без билет – то е все едно контрольорите да ме хванат и, вместо да ми наложат глоба, да кажат – щом си без билет, няма да пътуваш до Орлов мост, а до Лъвов мост.

Отделно, общината не е взела под внимание дългогодишните апели на правозащитници, че Луковмарш не просто представлява заплаха за обществения ред. Той е публично легитимиране на групи, чиято основна дейност е насочена против правата и свободите на други граждани, а това също е описано в член 12 като основание за забрана.

Независимо от личността на генерал Христо Луков и от това доколко нацистки е бил Съюзът на българските национални легиони, Луковмарш е неонацистко шествие. Той е манифестация на омразата към всичко различно от етнически българското хетеросексуално мнозинство. Към ромите и етническите турци, към евреите, към чужденците, особено към бежанците, търсещите убежище, мюсюлманите и африканците, към хората с различна сексуална ориентация или полова идентичност. Или дори към тези, които са с „неподходяща“ прическа (или облекло, или значка) или външност, или се разхождат в „неподходяща“ част от парка, или са с „неподходящи“ политически убеждения.

Изображение: Индимедия България.
Изображение: Индимедия България.

Човек трудно може да си представи колко неща може да се окажат „неподходящи“ в очите на един неонацист. На шествието против Луковмарш преди няколко дена например една приятелка ми разказа, че са я тормозили заради… шапката ѝ. Решили, че това трябва да е еврейска шапка и че момичето, следователно, е еврейка. Тъй че е добре да не забравяме, че колкото и да сме „изрядни“, можем да си изпатим и поради липсата на познания и обща култура у средностатистическия неонацист, съчетани с убеждението, че някой е такъв, какъвто изглежда в очите на неонациста. Преди да пребият до кома Георги Димитров – Метин на „Пиротска“, не са го питали дали е български гражданин.

Преди началото на Луковмарш полицията арестува седем от желаещите да се включат в него. Двама от тях са били с ножове и боксове, а останалите са носели сериозен боен арсенал в колата, с която са пътували. Срещу какви ли „врагове на родината“ са били насочени тези приспособления?

По-сериозният въпрос е – трябва ли те да бъдат използвани срещу хора, за да разбере Столична община, че Луковмарш не е безобидна проява на мнение? Колко инцидента като този пред софийската джамия трябва да се случат? Колко хора трябва да бъдат убити, за да схване общината, че неонацизмът не е нещо невинно?

Не по-маловажен въпрос е – какво трябва да се случи, за да разберат и медиите, че неонацизмът не е легитимна гледна точка, която да бъде канена в студиото? Колко време ще е нужно на Българското национално радио да разбере това? Ако негови журналисти се борят за защитата на свободното слово, колко са чувствителни сетивата на същите журналисти за отговорността при употребата му? Правят ли разлика между свободно слово и легитимация на словото на омраза?

И така, кой е по-висш в „хранителната верига“ на властта? Столична община или Луковмарш? Кой обикновено се страхува в една хранителна верига – който изяжда или който ще го ядат? Вълкът или зайчето? Зайчето, ще кажете. Добре, а страхуват ли се организаторите и участниците в Луковмарш? Ами нямат повод да се страхуват. Имат на своя страна евродепутати, общински съветници, медии, включително национални, общественото мнение в преобладаващата му част. Владеят националистическата реторика на жертви-герои, правят пресконференции, твърденията им услужливо се тиражират от медиите. Палят си факли, макар да им е забранено, и никой не ги арестува за това.

А Столична община страхува ли се? За да продължава да не прави онова, което вече и тя е разбрала, че по закон е редно да извърши, сигурно има от какво да се страхува. Най-малкото – няма воля да постъпи по правилния начин. Не ѝ се конфронтира. Което също си е страх, всъщност.

Тъй че луковите глави, освен цели, са и сити – изяли са си поредната годишна порция на публично внимание и легитимиране. Общината пък е цяла – спестила си е неприятностите, които иначе щеше да има с националистите и вътре в нея, и извън (включително и над) нея.

А заглавието е метафорически правдоподобно, но фактологически вярно е противоположното.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.