Има ли правозащитни идеи в предизборните документи на партиите?

Само 17 месеца след последните парламентарни избори на 12 май миналата година пак сме в изборна треска.

Партиите са изложили на медийната сергия „стоката” си – програми, платформи, „акценти” и т.н. Сега радиата, телевизиите, сайтовете и вестниците са се превърнали в огромен „пазар” и всеки „продавач”, пардон, партия, се мъчи да привлече „клиенти” да купят нейната стока, т.е. да гласуват за нейните листи на 5 октомври.

Разбира се, уподобяването на предизборната надпревара с пазар е метафора. Но всъщност никак не е лишена от основание и не е случайно, че на Запад отдавна и напълно сериозно се употребява израза „пазар на идеите”. Програмите и платформите на партиите са най-луксозната „стока”, която се предлага на този пазар.

Известно е, че избирателите не четат програми, а се ориентират от това, което гледат по телевизиите и прочетат по сайтове и вестници.

Но това не е аргумент против предизборните програми, напротив – те са предназначени за бизнес общността, за професионалните комуникатори (журналисти, специалисти по ПР, рекламисти), за анализаторите и в края на краищата – за чужденците, които внимателно наблюдават ставащото в милата ни Родина. Хората, които професионално се занимават с политика, по програмите на партиите съдят както за тяхната ориентация и намерения, така и за зрелостта и задълбочеността, с която подхождат към решаването на обществените проблеми.

Ако питаме политиците (но не частно, а публично) дали правата на човека са важни за тяхната партия или коалиция, те със сигурност ще отговорят положително. Някакси не върви през 2014 в страна член на ЕС да не кажеш, ако те попитат (проблемът е, че никой не пита, но това е друга тема), няколко патетично вдъхновяващи думи за значението на човешките права и за това колко твоята партия/коалиция ги обича.

Ала ако публично заявената привързаност действително отговаряше на вътрешните нагласи на партийните елити, то и понятието, и конкретни предложения как, ако дойдат на власт партиите ще работят за подобряване на практиката по спазването на правата на човека и разширяване на демокрацията, би следвало да присъстват в партийните предизборни документи.

За да провери дали това е така, „Маргиналия” реши да се запознае с програмните предизборни документи на петте най-вероятни, според демоскопските проучвания, участнички в следващото Народно събрание и да види какво пише там за правата на човека и за разширяването на демократичните свободи. Петте партии са ГЕРБ, коалицията „БСП – лява България”, ДПС, Реформаторският блок и ДПС. Искахме да видим дали партиите предлагат нещо в най-популярните области на правата на човека (правата съвсем не се изчерпват с тях!) като защита на правата на културни, етнически, религиозни и всякакви други малцинства, борба срещу дискриминацията, разширяване на пряката демокрация, правата на жените, правата на лишените от свобода, върховенството на закона.

Нека почнем отзад напред. Коалицията „България без цензура” няма предизборна програма, най-малкото на сайта на ББЦ такова нещо не може да се открие. Изглежда в тази свръхпопулистка групировка са решили, че за техния електорат това е излишно, а пък специалистите и без програма си знаят какво могат да очакват от „новия политик” и неговата формация – надути и неизпълними обещания… Вместо програма там има 20 „приоритета”, всеки от по едно изречение. Между тях има бисери като „7. Въвеждане на трудово образователна повинност за отпадналите от системата на образованието”, което си е пряко покушение срещу опитите за образователна интеграция на децата и младежите например от ромското (но не само) малцинство. За да сме справедливи, трябва да кажем, че в „приоритетите” на ББЦ има и искане за „пряк избор на районни и градски прокурори, съдии и началници на РПУ-та”. Това действително, ако стане, би било съществена стъпка към разширяване народовластието. Но как да стане това, какви да са критериите за избор, чрез какви механизми да се осъществи, са все досадни подробности, за които няма нито дума в „приоритетите” на ББЦ. Даже човек започва да изпитва съмнение в правотата на иначе съвсем правилните идеи, като ги види да фигурират между „приоритетите” на възможно най-популистката партия в историята на т.н. „преход” – тази на „новия политик” Бареков…

Следващата партия е Реформаторския блок. Възможно е той да има много добри идеи във всичките области, за които стана дума по-горе. Там има видни специалисти в областите на юриспруденцията, политологията и социологията. Самото име на това обединение на седем партии включва „реформи”, а лидерите му многократно са говорили за желанието си за крупни преобразувания в законодателството, в съдебната система и функционирането на демокрацията. Ала за зла беда Реформаторският блок 25 дни преди изборите няма сайт! Когато кликнеш върху връзката „РБ” в „Гугъл”, на екрана на компютъра се поява появява емблемата на коалицията и надпис на фона на цифрата 7 (номера на РБ в интегралната бюлетина) „Очаквайте новия сайт на Реформаторския блок”. Като няма сайт, няма, разбира се, и никакви програмни документи. Как е възможно по-малко от месец преди изборите да казваш на жадната за информация публика да чака нов сайт, е непонятно. Така че, за съжаление, нищо не можем да кажем за намеренията на РБ в областта на правата на човека.

Какво ни предлага в областите, които ни интересуват, БСП?

Нека преди това да кажа, че коалицията „БСП – лява България” няма предизборна програма. Тя има една доста кратка платформа, пригодена за четене от т.н. „масов човек”. С други думи, това не е подробен документ, предназначен за експертната публика, а нещо като манифест или позив, инструмент за пряка агитация на избирателите. В него се натъкваме на два пасажа, които могат да се отнесат към графата „права”. Ето първият, той е за малцинствата: „Много от най-острите социални проблеми са концентрирани в част от етническите общности и най-вече в ромската. Широко рекламираната интеграционна политика по отношение на ромите не е решила нито задачата за тяхното приобщаване, нито се одобрява от мнозинството представители на тази общност. Изразяваме загриженост за тези хора – за тяхното образование, за техните социални права, но и за задълженията на всеки трудоспособен български гражданин да полага усилия за осигуряване на своя живот и да допринася за напредъка на обществото.”

От този текст разбираме, че ромите не одобряват това да бъдат интегрирани. Може би става дума за непрецизен изказ и идеята е, че според БСП ромите не одобряват досегашните интеграционни политики и искат други. Добре, а предлага ли БСП такива? Не. Тя изразява „загриженост за техните права”. Но както веднага ще забележи всеки внимателен наблюдател, тази загриженост е балансирана – за да не вземе да се отдръпне от БСП мнозинството – с това, че всеки трябва да „полага усилия за осигуряване на своя живот…”. С други думи, непряко се казва, че ромите сами са си виновни за мизерията и необразоваността. Те, а не системната дискриминация към тях, за която са отговорни и правителствата на БСП.

В документа на БСП има и няколко думи за религиозните права. Ето ги: „БСП зачита свободата на избор на вероизповедание и принципа на разделение между църквата и държавата. Ние обаче сме против легализиране и толериране на противоречащи на закона, човечността и нашите традиции крайни идеи и практики в религиозна форма”. Тук имаме същото, както с малцинствените права – обща декларация, която по същество се отрича от второто изречение на пасажа, чийто смисъл е, всички „нетрадиционни религиозни общности”, които не се харесват на крайно консервативните избиратели на БСП, да внимават в картинката, ако не искат да имат неприятности. А всъщност най-доброто е просто да ги няма.

Ето с това се изчерпва загрижеността за правата на човека на най-голямата и съвсем доскоро управлявала партия у нас. С две думи – както в мисленето, така и в изказа на тази партия, която по идея би трябвало да е най-големият защитник и радетел за правата на човека, то просто не съществува. А бившият председател на БСП е шеф на Партията на европейските социалисти. Защо не погледне какво има по въпроса за правата например в програмите на ГСДП, или на френските социалисти, или на британските лейбъристи? Ще дойде ли изобщо време, когато някой председател на БСП ще подеме инициативата на френските социалисти, които, както впрочем и испанските им колеги, стигнаха до там, че излязоха с инициативи за легализиране на съжителствата на ЛБГТ хората? Левите партии на Запад са измежду най-последователните защитници на правата на човека. А у нас?

На тези избори ГЕРБ излиза със солиден програмен документ,

разпрострял се на цели 63 страници. В него има подробни идеи за какво ли не – като се почне от екологията, мине се през енергетиката, здравеопазването, науката, културата, селското стопанство и въобще всички области, за които модерната държава се счита отговорна или които регулира. Но за права на човека там не се говори, за дискриминация също. Ала има глава „Върховенство на закона, сигурност и обществен ред”. Там става дума за съдебната система. Но не, както някой би си помислил, за структурни и организационни реформи в нея, отдавна назрели и многократно обсъждани в обществото. Не. Там става дума за „електронно правосъдие”, за ускоряване на съдебните процеси, за „край на бавното правосъдие”, за нов Наказателен кодекс и за реформа – но без да се уточнява каква – в института на съдебните заседатели. С това се изчерпват идеите на ГЕРБ, които могат да бъдат отнесени, макар и с усилие, към „права на човека”.

Остана ДПС. Програмата на ДПС е обширна и детайлна. Там ще намерим не един два пасажа, а цял раздел, осмият, който така е и озаглавен „Права и свободи”. Там се говори подробно за защита на правата на малцинствата, заклеймява се ксенофобията, споменава се религиозната толерантност, изказва се – за пореден път – съжаление, че виновниците за „възродителния процес” все още не са наказани. Вярно е, че изразите са, как да кажа, малко натруфени. Например: „Убедени сме, че етнорелигиозните малцинства могат да се превърнат в генератори на толерантност и заедност на Балканите и в Европейския съюз”. Или: „Превенцията на ксенофобията и крайния национализъм е същностен компонент на етническия модел и баланса на принципите на идентичността и интеграцията в обществото”.

Проблемът с визията на ДПС за правата и свободите не е в подминаването на тази проблематика, а в контраста между думите и делата. Поне така беше досега. Не може да се отрече ролята на ДПС както за запазване на етническия мир, така и като изразител на въжделенията на смъртно наплашените от „възродителния процес” български турци. Но в същото време ДПС е партията, която открито лансира „модела Пеевски”, т.е. схемата очевидно олигархично управление на държавата. Другите партии практикуват същото, но поне се опитват да прикрият практиките, за разлика от ДПС. Болестта на ДПС се нарича контраст между думи и действия. И този контраст поставя под съмнение иначе съвсем похвалните усилия на ДПС да отрази – единствена – правозащитната тема в програмата си.

Изводът от краткия преглед, който направихме, е съвсем неутешителен.

В мисленето на водещите наши партии, с изключение на ДПС, правозащитната проблематика отсъства. А присъствието й при партията на българските турци е силно словесно, но слабо на практика. Това е огромен дефицит на българската политическа класа. Правозащитният поглед е израз на светоглед, на възгледи, които би трябвало да са съзвучни с една от главните тенденции в мисленето за обществото през втората половина на миналия и през сегашния векове – тенденцията всеки държавнически акт и всеки проблем да се осмислят от правозащитна перспектива. Разширява или стеснява правата на хората дадена идея или предложено решение? Как още да се разширят правата на хората? Как в държавната практика да бъдат отразени последните достижения на правозащитната мисъл? Помислили ли сме за дискриминираните групи? Това са въпроси, които доминират мисленето и на леви, и на десни политици. Но не и у нас. Защо беше възможно в програмата на Обама, когато кандидатстваше за първия си мандат, да има цял раздел за правата на човека? А защо нищо подобно не виждаме у нас, с изключение на програмните документи на ДПС, която, както се знае, няма как самостоятелно да дойде на власт?

Какъвто народът, такива и политиците му, ще каже някой. Да, правозащитното мислене не е част от популярната култура на българина. Така е. Ала трябва да е част от мисленето на политиците, защото те са призвани да водят напред публиката. Но засега си оставаме с това „трябва”. Целият прогрес в областта на човешките права у нас след 1989 г. е ставал поради натиска отвън. За да ни приемат в Съвета на Европа, трябваше да се присъединим към Европейската конвенция за правата на човека. За да станем член на ЕС трябваше да приемем Закон за защита от дискриминация. Без подбутване от вън никакъв прогрес в правозащитната област не би имало. Във всеки случай не и при това поколение политици, които сега или управляват, или се готвят да сменят управляващите. Да се надяваме, че когато станат управленци, тези които сега са на двайсетина години, ще мислят системно и дълбоко за правата на човека.

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.