Имплантиране на омразата

[quote_box_center]

Европейският парламент обсъжда възхода на речта и престъпленията от омраза

„Свобода от омраза“ е мотото на публикувания на 3 юли 2014 г. годишен доклад на Minority Rights Group International (MRG ) за състоянието на малцинствата и коренното население. Данните, изводите и препоръките в изследването (240 страници), което обхваща всички континенти, бяха представени през юли в Европейския парламент. В документа са изложени аргументирани доказателства за обезпокояващата тенденция за разпространение на езика на омразата и престъпленията от омраза във всички региони на света.

“Разпространението на престъпленията от омраза срещу малцинствата мащабно се подценява. В съвременния свят омразата се задвижва през границите от онлайн пропаганда, провеждана предимно от сектантски джихадисти или десни расисти“, смята Марк Латимър, изпълнителен директор на MRG . Той предупреждава, че „ако правителствата игнорират престъпленията от омраза, за извършителите това е зелена светлина, за да продължат“. Една от основните констатации на доклада е: „престъпността от омраза е широко пренебрегвана, недостатъчно отчитана и често остава без контрол от страна на правителствата, което води до ескалация на насилието срещу малцинствата“. Този извод е подкрепен с редица примери от всички изследвани страни.

Едно от най-тревожните съобщени на доклада е, че престъпленията от омраза са резултат от целенасочени съобщения не само за физическите лица, но и за техните общности. Това е особено очевидно в насилието срещу малцинствата и жените от коренното население на даден район. Те постоянно са подлагани на сексуално насилие, което се използва като вид оръжие по време на война, или като инструмент за потисничество и унижение на цивилното население.

Разпространението на унизително отношение или подстрекателски език в политическия дискурс чрез проповеди, чрез медиите и онлайн има много реални последици за маргинализираните общности. През 2011 г. в много страни слухове и подбуждане са довели до насилие и загуба на човешки живот.

Документът обхваща и всички европейски страни. Общовалидно е заключението, че последиците от финансовата криза през 2008 г. и въздействието на мерките за икономии в много страни имат важна роля за възхода на десните организации, чиито програми са насочени срещу малцинствата. Открояват се примерите от Унгария и Гърция. И в двете страни крайнодесни партии с антималцинствена и антимигрантска реторика са натрупали значителна опора в националните парламенти. Голяма част от вниманието на медиите към престъпления от омраза се фокусира върху дейността на крайнодесни, неофашистки извършители.

При откриването на конференция на тема „Борба с престъпленията от омраза в ЕС” комисарят, отговарящ за вътрешните работи на ЕС – Сесилия Малмстрьом, бе категорична: “В много европейски страни е нарастваща тенденцията към тормоз и насилие, насочени към предоставяне на убежище, към имигранти, към етнически малцинства, към сексуалните малцинства.”

Като очевиден модел на ксенофобия Малмстрьом посочва и България, „където неотдавнашното пристигане на хиляди бежанци, разселени в резултат на конфликта в Сирия, е предоставило нова цел на крайнодесните групи. Малцинствените общности в България като роми и етнически турци отдавна са обект на дискриминация и маргинализация, която също е преведена на езика на омразата и предизвиква към мотивирано насилие.”

В доклада обстойно се обсъжда и ролята на интернет и социалните мрежи. Документът пояснява, че „тези отворени платформи“ позволяват на хората да се обединят по различни поводи и идеологии. Това дава много добра възможност за организиране на различни групи на омразата.”Както и в други европейски страни, в Русия социалните медии осигуряват готови платформи за расистки и ксенофобски настроения. Медии като Facebook, Instagram и Vkontakte – руски сайт, подобен на Facebook, често се използват, за да пропагандират омраза в Русия. През октомври 2013 г. HRW обвини радиостанция Вести FM за подбуждане към насилие, защото публикува на своя уебсайт картата, която съдържа информация за квартали, в които живеят много недокументирани имигранти.

Продължаващото използване на ксенофобски и подстрекателски език по време на изборните кампании е повод за призива да бъдат създадени категорични кодекси за поведение и санкции за ограничаване на словото на омразата.

Маргиналия

[/quote_box_center]

В периода на Косовската криза работех като кореспондент на българската секция на ВВС в Белград. Там през 1994 г. е основан Центърът за културна деконтаминация. Негов ръководител е една забележителна жена – Борка Павичевич. Тя ми разказа как веднъж центърът, заедно със студентското движение Отпор, организирали измиването на централния площад на Белград и околните улици със сапунена пяна след митинг на партията на Милошевич. След тази акция  хората отивали в центъра и споделяли: „Чак сега разбрахме посланието ви”.

Възможно ли е от време на време да „поизплакваме“ и съзнанието си, да го проветряваме от закоравелите наслоявания и стереотипи, от всичко, което целенасочено е набивано там? Можем ли да погледнем  на света около нас с нови очи? Доктор Джордж Буре от Университета на Шипенсбърг казва: „всичко, което влиза или излиза от психиката, минава през съзнанието“. Струва си да помислим върху това.

Един от най-значимите проблеми пред човечеството е срещата, сблъсъкът с другия, различния. Ние постоянно откриваме различния и така преоткриваме и себе си. А как се отнасяме, как постъпваме с другия, когато го открием, това вече е друг въпрос. В повечето случаи се постараваме да го подчиним, принизим, а не рядко и да го премахнем, за да демонстрираме предимство и мощ. Човешката история е низ от доказателства за човешкото самоизтребление. Човекът от  различна раса, пол, с друг цвят на кожата,  различна вяра, традиции, обичаи често се смята за вреден, излишен – затова трябва да бъде унищожен или употребен. Един неизвестен историк е казал: „Всичко, което знаем за изтребените народи, е това, което техните палачи са благоволили да ни кажат”.

Целият ми професионален опит  с годините неизменно затвърди убеждението, че в основата на посегателството срещу другия – под каквато и да е форма, стои езикът на омразата. Няма нищо по-разрушително, по-замъгляващо съзнанието, от езика на омразата. Езикът, който превръща човека пред теб във враг само защото е различен.

И точно този език е любимият инструмент на повечето диктатори, лидери, вождове. Определяш някого за враг, посочваш го с пръст и казваш „Той е или те са причината за всичките ви проблеми. Премахвате ги и всички проблеми ще се решат от само себе си“. Този метод действа безотказно от най-древни времена до днес.

В бивша Югославия станах свидетел как един чисто икономически конфликт бе трансформиран в етнически. Политици, медии, интелектуалци – всички бяха впрегнати в хора на омразата. Ефектът – почти 10 години самоунищожителни войни, хиляди разрушени домове и лични трагедии. 15 години след прекратяването на изтребленията последиците са все още незаличими. Губещи са и мразените, и мразещите. А омразата все още е там, готова при първа възможност да се развихри отново. Днес в България с тревога наблюдавам  все по-нагнетяващия  език на омразата. И тук политици, представители на институциите на всички нива, медии набеждават един или друг етнос за проблемите в обществото и в държавата. За наводненията във варненския квартал Аспарухово виновни били незаконните ромски постройки и, разбира се, техните обитатели. Кой допусна да бъдат изградени тези постройки, кой си затваряше очите, пред факта, че има постройки на място, където е недопустимо и опасно да ги има? Защо години наред представителите на съответните институции удобно не са забелязвали множеството нарушения на закона? Или може би отговорът е: „ако нямаше роми, нямаше да има проблем“? За циганите се говори ,че се продават на изборите, че крадат, че  лъжат, че са мързеливи . Обидно и несправедливо е  цял етнос да бъде слаган под общ знаменател.  Питам се колко от моите съграждани знаят, че според официалните данни  у нас има 5000 роми с висше образование! Даваме ли си сметка, че  представителите на малцинствата са огледало на нас самите като общество?

Виним другия, различния, че той е това, което е. Наивно се самозалъгваме, че ако той изчезне, ще се изпарят и проблемите ни. Ако няма роми в България, няма да има незаконни постройки, няма да има безразборна сеч, няма да се краде, няма да се купуват гласове и ние ще бъдем едно образцово общество, където цари върховенството на закона. Ако го няма дисциплинирания електорат на ДПС, няма да има Ахмед Доган, Делян Пеевски, проблеми с КТБ. Всъщност лесно е – „няма човек, няма проблем“. Виновни са те, но никога ние. Те са виновни, че ходят да гласуват, а не ние, отвратените от всички високопоставени в обществото представители на нашия етнос, който не ходим да гласуваме, които не търсим причините за проблемите, но постоянно мрънкаме и роптаем срещу последиците от тях.

Цветан Тодоров написва една изключително стойностна книга, в която използва един прекрасен похват, базирайки се на исторически документи, за да представи точно този проблем – „въпроса за другия” във всичките му аспекти. Книгата е „Завладяването на Америка”. Срещата на два свята, две култури, две раси.  И тази среща се оказва най-големият геноцид в историята на човечеството. Цветан Тодоров  представя преместването на опознавателната и оценъчната гледна точка, от която настоящето се взира в миналото. Себепознаването минава през познаването на другия. Изследването „Завладяването на Америка” показва, че да победиш някого и да го завоюваш не означава да завладееш. Завладяването идва, когато ти си проникнал в същността на другия. Всеки път, когато изграждаме образа на етнически или религиозно различния  като враг,  когото трябва да унищожим, за да не ни унищожи,  се превръщаме в изтребващи се общества.

Avatar

Диана Димитрова

Диана Димитрова е журналист, докторант във ФЖМК. Тя е с над 23 години журналистическа практика. Работила е като репортер, редактор и водещ на обществено политически предавания в националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ и в Дарик радио. В периода 1999 – 2003 г. работи като кореспондент на ВВС в Белград. Автор е на много анализи в БТА и вестник Капитал и на студията „Генезиса на политическите партии в Сърбия”.