Информационната война

Андрей Иларионов е известен руски икономист, от 2000 до 2005 г. е бил съветник на Путин. Сега работи в САЩ и е добре познат като остър и безкомпромисен критик на руския президент. В „Маргиналия” през юни бе публикуван превод на друга негова реч под заглавието „Четвъртата световна война”.

Речта, която публикуваме, е произнесена на 28 септември на семинар, организиран от „Отворено общество” в Талин. Препечатваме текста от сайта на Радио „Ехото на Москва” (Эхо Москвы).

Дами и господа! Уважаеми гости!

За мен е висока чест да бъда отново тук, в Талин, и да имам възможността да споделя с вас някои съображения по един въпрос, който, за съжаление, ни заставя да следим с напрегнато внимание един от най-сериозните проблеми на днешния ден –  проблема за информационната (дезинформационната) война срещу свободното общество. Тази война бе разпалена преди известно време и сега тя се води на едно безпрецедентно по интензивността си ниво.

Организаторите на този форум ме помолиха да отделя повече внимание на това какво може да противопостави на информационната агресия една относително малка страна, която разполага само с ограничени ресурси. Какви действия въобще е възможно да предприеме тя в едно твърде агресивно информационно пространство? Какви са наличните инструменти, чрез които може да се защити свободното информационно пространство – и тук, в Естония, а и не само в нея?

След известни размишления в главата ми се оформи отговор, който може би ще се стори на някои от вас твърде песимистичен. Но се надявам, че въпреки това той дава храна за размисъл и обсъждане, което може да ни доведе до необходимостта от коригиране на някои базови принципи на обществото, основано на либералната демокрация, общество, което ни е толкова скъпо и чийто модел на организация смятаме за един от най-добрите.

Изправени сме пред невероятно сложна задача и затова аз настойчиво ви моля да разглеждате моите съображения не като вариант на готов отговор, а като покана за дискусия, за съвместни интелектуални усилия, които  изискват нестандартни подходи и немалко време, за да разберем какво може и какво трябва да бъде направено в сегашната, твърде необичайна обстановка.

Съображенията ми за информационната война се свеждат до десет пункта. След това ще кажа и няколко думи и за възможните стратегии за противодействие.

Първият пункт е твърде прост, но и достатъчно неприятен. Информационната война, за която сега говорим, е всъщност истинска война. Не е леко да се съгласи човек с това, но такива са фактите. Това значи, че на информационната война са присъщи практически всички елементи и характеристики на „класическата” война. Тя се характеризира преди всичко с наличието на информационна агресия, на информационни сражения, информационни фронтове, с използването на (дез)информационно оръжие. Налага ни се да си служим с такива понятия като информационно нападение и отбрана, информационни атаки и информационна съпротива, като информационно настъпление и отбрана. Става дума също така за информационни противници и съюзници, за информационни победи и поражения, за информационни войски (дивизии, бригади, армии и т.н.), за жертви на информационната война, за информационен тероризъм, съответно за информационни агенти и диверсанти. Най-накрая уместни са и такива понятия като информационни специални операции и войски със специални задачи, за информационни блокади и за информационни театри на бойни действия.

Много от това, което изброих, съвсем не са нови термини. Повечето от тях съм ги взел от литературата за информационната война, която в последно време стана много богата. В Русия и в други страни има много автори, които са посветили голям брой изследвания на информационната война и на начините на воденето ѝ.

Днешният руски режим започна и продължава да води най-опасната информационна война. А гражданите на Русия са първите жертви на информационната агресия. Именно в тази страна много от споменатите по-горе понятия в последно време се превърнаха в мрачна действителност.

Няма да повтарям неща, с които повечето от вас са добре запознати. Искам само да обърна внимание ви към една от най-важните черти на съвременната информационна война. Когато се сблъскваме с дейността на такива организации като руския Първи канал на телевизията, като телевизия „Russia Today”, Всерусийската държавна радиотелевизионна корпорация, радио „Гласът на Русия”, ние имаме работа не с традиционна журналистика и не с обикновени средства за масова информация. Не, ние се сблъскваме с информационни войски, с информационни бригади, дивизии и армии. Те правят информационни настъпления и информационни атаки и атакуват не само населението на Русия, но и гражданите на други държави.

Главният извод от първия пункт (възможно е да се върнем към това малко по-късно) ни принуждава да коригираме традиционния подход към принципа за свобода на разпространението на информацията, приет в демократичните общества. Става дума за необходимостта от информационна съпротива и за това, че трябва да се създава устойчива система на информационна отбрана.  Липсата на такава отбрана и на такава съпротива води до многочислени и тежки жертви на информационната агресия, до информационни поражения, които могат да предшестват пораженията и в други сфери при настъплението на криминалния авторитаризъм върху свободното общество.

Вторият пункт се състои в това, че целта на информационната агресия не е завоюването на територии, а на хора или по-точно – на съзнанията им. С други думи, това е поробване на населението чрез установяване на контрол върху съзнанието на хората, над техния светоглед, над възгледите и ценностите им. Това поробване не зависи от това на чия територия живеят потенциалните жертви. Всеки, който бива подложен на подобни атаки в процеса на информационната война, може да стане нейна жертва, но само ако не бъдат осъществени защитни мерки. Най-пластичната част от организма на човека е точно съзнанието му, мисленето му и те в най-голяма степен са податливи на въздействието на информационната агресия.

През почти половината век след прочутата Фултънска реч на Уинстън Чърчил, мнозина на Запад, а и не само там, смятаха, че ефективната индоктринация („промиването на мозъците”) е възможна само в „затворените общества”. Смяташе се също, че тази индоктринация може да се осъществява само в условията на информационна изолация, когато всички информационни ресурси са монополизирани, а самото общество е обградено със „стена” – Берлинска или Китайска, или така наречената „желязна завеса”. Накратко – мислеше се, че промиването на мозъците става само там, където хората нямат възможност самостоятелно да избират източниците на информация.

Точно заради това една от най-важните цели на стратегията на свободния свят, насочена към несвободните общества, беше разрушаването на всички такива стени и завеси. Помним знаменитите думи на Роналд Рейгън: „Господин Горбачов, махнете тази стена!”. Смяташе се, че разрушаването на стените и завесите и осигуряването на информационна откритост гарантира свободната конкуренция на различните източници на информация и дава на хората възможност свободно да избират това, което им се нрави и им е интересно, това, което е най-обосновано и най-добре отразява случващото се в обкръжаващия ни свят.

Но през последните 20-25 години имахме възможност да се убедим в това, че реалният живот забележително се отличава от предишните ни представи. Най-голямата изненада и – трябва силно да наблегнем на това – неприятна изненада, се оказа това, че ефективното промиване на мозъците на десетки милиони хора е възможна навсякъде, във всякакви условия, както в изолирани, така и в неизолирани общества, независимо от наличието или отсъствието на стени, граници или завеси.

Например, за разлика от СССР, в Русия сега няма тотален административен контрол върху информационното пространство. Разбира се, телевизията и повечето печатни издания се контролират от режима. Но в социалните мрежи, поне засега, практически няма ограничения. Все още няма и сериозни ограничения и за информационния обмен с външния свят. Въпреки това, независимо от относителната информационна откритост на сегашна Русия, милиони хора в нея се оказаха заразени и отровени от тежка форма на дезинформация, фалшификация и нескривана лъжа.

Третият пункт се отнася до корените на информационната война. Те са разположени дълбоко във времето, стигат до съветските времена. Дълго време в СССР съществуваха особени  военни поделения, занимаващи се със „спецпропаганда”. В университетите и в другите образователни институции съществуваха катедри и факултети, които подготвяха бойци за специалната пропаганда. Много от тези центрове бяха закрити в началото на 90-те години, но сега те възобновиха дейността си. Според някои оценки сега в Русия има 74 центъра, които се занимават с подготовката на спецпропагандисти. В тях се обучават военнослужещи, журналисти, военни кореспондент, психолози, филолози и хора с различни други професии. Преподават им основи и методи на водене на информационна война.

Четвъртият пункт се състои в това, че информационната война представлява един от основните, а вероятно и един от главните, елементи от така наречената „хибридна война”. Хибридната война е нещо съвсем различно от „класическата война” и не се свежда до нея – тя включва също така подривни действия, корупция, енергийна война, икономическа война, финансова война и, разбира се, информационна война.

Пето. Информационната война представлява също така и един от основните елементи на така наречената Четвърта световна война. Според терминологията на кремълските пропагандисти, войната, която руският режим сега води, не е просто Руско-украинска война. Не, според тях тя трябва да бъде схващана като увод към Четвъртата световна война. Преди няколко дни близкият до премиера на Русия господин Игор Юргенс, произнасяйки реч в Киев, заяви открито: „Това не е война срещу Украйна. Това е конфронтация между Русия и Запада”. С други думи, за режима на Путин Украйна е само територия, на която те започнаха (а по-точно продължиха – след Руско грузинския сблъсък) война със западната, „атлантическата”, англосаксонската цивилизация.

По такъв начин, преди Четвъртата световна война да премине във фазата на непосредствено класическо военно стълкновение, тя е разпалена информационна война. Строго погледнато, информационната война срещу Запада беше започната преди няколко години, но сега интензивността й достигна до ново, безпрецедентно високо ниво.

Шесто. Каква е дефиницията и какви са методите на информационната война? Ще цитирам един от учебниците по специална пропаганда: „Информационната война въздейства на съзнанието на маса хора и представлява част от борбата между различните цивилизационни системи. Тя се води в информационното пространство с помощта на специално предназначени за целта средства за управление на информационните ресурси и с помощта на информационно оръжие”.

Ще назова основните методи и инструменти на информационната война, някои от тях бяха вече споменати:

  • социален контрол, т.е. влияние върху широки слоеве от обществото;
  • социално манипулиране, т.е. въздействие върху обществото с оглед на постигане на определени цели;
  • манипулиране на информацията, т.е. използване на отговаряща на истината информация, но по такъв начин, че от нея да бъдат направени неверни изводи;
  • дезинформация, т.е. разпространение на изкривена или изфабрикувана информация (или и едното, и другото едновременно);
  • изфабрикуване на информация, т.е. създаване на напълно невярна информация;
  • лобиране;
  • шантаж;
  • изнудване;
  • информационен тероризъм.

Седмият пункт е много важен и бих искал да му обърнете специално внимание. Информационната война е първата действително тотална световна война. И в Първата, и във Втората световни войни, и в така наречената Трета (Студената), имаше ясно очертани театри на военни действия, фронтове, флангове, тил. Макар че в тези войни бяха въвлечени много държави, те все пак не обхващаха цялото човечество.

Но по силата на вътрешноприсъщите си качества информацията има свойството да се разпространява без оглед на границите и на изкуствено установените бариери. Поради това в информационната война няма тил, няма флангове, а фронтовете й могат да се разполагат навсякъде.

Една от най-популярните характеристики на съвременното общество е тази, която го описва като „информационно общество”. Много от членовете на съвременното общество са заети с производството, обработката, предаването, разпространяването и употребата на информацията. Днешният човек с пълно право може да бъде наречен homo informaticus.

Поради това информационната война прониква навсякъде, дори и в най-отдалечените ъгълчета на съвременното „информационно общество”. Всеки човек, най-малкото всеки грамотен човек, а още повече всеки образован човек, е въвлечен в никога неспиращ информационен процес и поради това няма как да не е участник – разбира се, в различна степен, в информационната война. Освен това, колкото повече човек е въвлечен в информационния процес, толкова повече той е подложен на въздействието на информационната агресия.

Разбира се, има все пак някакви препятствия пред информационната война. По принцип едно от забележимите препятствия е езикът, а по-точно това, че той е непознат. Хората получават и употребяват голяма част от информацията чрез език, който им е познат (или чрез няколко езика). Разбира се, това не се отнася до визуалната или музикална информация, която всеки човек разбира, независимо от това дали владее някакви езици, или не.

Но това езиково ограничение постепенно се преодолява. Ако погледнем с очите на потребителя, ще видим, че това преодоляване е резултат от растящото ниво на образованието на хората и от масовото учене на чужди езици. А от друга страна, от страната на тези, които доставят информационното съдържание, то се преодолява чрез излъчването на програми, доставящи дезинформация на най-различни езици, не само на руски. Например, пропагандисткият канал „Russia Today” излъчва програми на английски, испански, арабски езици, а скоро ще започне да предава и на немски и френски. Освен това, стотици и хиляди бойци от „дезинформационните бригади” активно действат в социалните мрежи на местните езици в много страни от света. Такава информационна война изисква огромни ресурси. В сравнение с разходите за традиционната журналистика, това са много големи разходи, но всъщност е даже много евтино в сравнение с ресурсите, които са необходими за водене на война със стандартни класически методи.

Осмо, характеристиките на информационната война. Благодарение на свойството на информацията да прониква навсякъде, където има хора, можем да кажем, че всъщност информационната война е това „абсолютно оръжие”, за което в миналото неведнъж говореха фантастите. Това оръжие е способно да поразява най-разнообразни цели, с него могат да се постигат различни резултати. Диапазонът на въздействието на това оръжие е неограничен. Дезинформацията е евтина, широко достъпна, тя прониква през държавните граници, при това без да се сблъсква със сериозни препятствия.

Днешната информационна война достигна до невиждана преди това интензивност. Това се обяснява както с успехите на техническия прогрес в областта на масовите комуникации, на телевизията и радиото и на появата на социалните мрежи, така и с набора от методи за водене на информационна война и с интензивността на употребата им. Понеже са ни необходими примери за сравнение, няма да е пресилено да кажем, че сегашната информационна война може да бъде сравнена единствено с кампаниите против „враговете на народа” през 30-години на миналия век, срещу „безродните космополити” в края на 40-те години и против „лекарите убийци” в началото на 50-те. Малкото хора, които още помнят сталинските пропагандистки кампании, разгръщани между 30-те и 50-те години на миналия век, казват, че впечатлението е сходно. При това забележително е, че поне през последните десетилетия от съществуването на Съветския съюз нищо подобно не се наблюдаваше. Така че обосновано е предположението, че ние преживяваме исторически една от най-мащабните и най-интензивни кампании в историята на информационните войни.

Две думи за ефективността на информационната война. Според резултати от социологически изследвания, проведени в Русия и в някои други страни, в последно време в съзнанието на хората са станали и продължават да стават много големи промени – такива, които ние нито сме виждали, нито даже сме очаквали съвсем доскоро. Вирусът на чувството за имперско величие, дремещ в руското общество, с помощта на информационната война беше разбуден и доста лесно обхвана голяма част от руското население. При това забележими изменения на общественото съзнание наблюдаваме не само в Русия, но и в много други държави от бившия СССР, а също и в Европа (в Западна и Централна Европа), в Северна Америка и в други части на света. Още един важен елемент на съвременната информационна война е присъщият й интензивно емоционален характер, редовно стигащ до нивото на истерия. Това се прави съвсем съзнателно от информационните агресори, защото истерията е най-ефективният начин за потискане на процесите на рационално мислене сред аудиторията, която е подложена на информационна атака. Наблюдава се рязко увеличаване на употребата на емоционално натоварена и обикновено подложена на табу лексика, в това число на термини като „нацисти” и „фашисти”, чиято употреба в съвременната цивилизована дискусия, ако не става дума за разговори върху историята, обикновено се смята за неуместна.

Друга заслужаваща внимание  черта на съвременната информационна агресия е нивото на фалшификация на информацията. Днешната информационна агресия не се ограничава само до това да изкривява информацията, деформирайки реалните факти. Сега се сблъскваме с масово производство на „алтернативна реалност”. А хората, които помнят какво ставаше в сталинските времена, твърдят, че сегашните мащаби на разпространение на фалшификации и на преднамерени лъжи са безпрецедентни.

В хода на руско-украинската фаза на тази война станахме свидетели как организациите за информационна съпротива разобличиха първо „20 факта за лъжите на пропагандната на Путин за Украйна и за войната там”. След това този списък се разшири до „40 факта за лъжите на путиновата пропаганда”, а след това тези факти станаха 60, 80 и дори 100. Всичките тези „факти за лъжи” представляваха примери за изкусни фалшификации с използване на фото и видео материали, снимани в Чечения, Дагестан, Кабардино-Балкария, Сирия, Югославия, а също и в самата Украйна, но в друго време. Тези материали бяха обработени и снабдени с текстове, така че да излезе, че са факти от днешна Украйна. Дори само този пример показва колко големи човешки, технологични, творчески, организационни и финансови ресурси са впрегнати в процеса на конвейерно производство на фалшификации и измислици.

В този процес особено значима роля играят както новите технологии, така и новите начини на разпространение на дезинформация чрез  социалните мрежи – с помощта на специални „бригади от мрежови агенти”.

Девето. Какво представляват целите на информационната война? Те се свеждат до „промиване на мозъците”, до изменение на възприятията на хората за окръжаващия ги свят, до това да предизвикат отклик у хората, както и до това най-малкото да се осигури неутралитетът на една част от населението, да се получи емоционална и политическа поддръжка от страна на друга част и да я привлекат като съучастник в разпространяването на необходимата идеология. Освен това става дума и за пораждане и усилване на лоялност към действащия режим. Основна цел на информационната война е да се поддържа постоянно висока мобилизация на привържениците си и демобилизация на противниците. А още – в това да бъдат изхвърлени опонентите и тези, които са способни да се съпротивляват, вън от пределите на информационната битка.

Това, трябва да отбележим, е особено важен момент, доколкото методите, използвани против обикновените хора, които се опитват да изяснят за себе си действителното положение на нещата, са извънредно агресивни, безпределно цинични и често направо вулгарни. Много обикновени хора, които са въвлечени в дискусии на политически теми, атакувани по най-острия начин, в това число и чрез масова употреба на жаргонни, цинични, вулгарни и нецензурни думи и изрази, не издържат на натиска на агресията, грубостта, простащината и напускат полето на информационния бой. Много малко са тези обикновени хора, които са способни да издържат на личните нападки и да не отстъпят пред откровената простащина. Много от тях просто не са готови психологически за това и след такива нападки са принудени да прекратят активното си участие в дискусиите. Изхвърлянето, отстраняването на опонентите и на обикновените хора от активно участие в информационното пространство, е една от най-важните цели на информационния агресор.

Ярък пример на такава информационна агресия ни дава историята на руската блогосфера. Нейният ландшафт се измени коренно през последните 15 години. В края на 90-те години на миналия век и в началото на новия тя беше място, където се поддържаше извънредно високо интелектуално и културно ниво на дискусиите, място, където господстваше търпимост към различните гледни точки, а мнозинството от участниците в диалога бяха искрено заинтересувани от неговата съдържателност. Но някъде около 2003 г. бандите на информационния агресор извършиха масирано нахлуване в блогосферата, захванаха се с персонални нападки срещу много блогъри, при това с неограничено използване на „ненормативна” лексика. Така в част от блогосферата съдържателната дискусия стана практически невъзможна, а дебатите бяха сведени до изясняване на личните отношения на участниците и до взаимни оскърбления. Последиците от тази интервенция бяха, че много блогъри просто напуснаха полето на обсъжданията. А след това, в течение на много години, сред тези, които наблюдават, можеше да се формира изкривена представа за съотношението на силите между представителите на различните гледни точки, за това, че политизираната част от руската публика се намира на невероятно ниско ниво на интелектуалното и културното си развитие, както и за това, че руското общество прибягва главно към извънредно примитивни и агресивни начини на общуване. Нужни бяха няколко години руската блогосфера постепенно да се научи да изработва мерки за противодействие на информационната агресия. Но за известен брой години преди да стане това, информационният агресор удържа значителна победа.

Десето. Сегашната информационна агресия е едно от най-сериозните предизвикателства към свободното общество. Защо? Един от най-важните принципи на свободното общество е този за свободата на словото. Добре известни са думите, приписвани на Волтер: „Не съм съгласен с убежденията ви, но съм готов да умра за правото ви да ги обнародвате”.

Обаче в ситуацията на информационна война буквалното придържане към този принцип може да означава, първо, самоубийство, както виртуално, така в някои случаи дори и реално след виртуалното. Второ, това буквално придържане към принципа за свобода на словото може да окаже съществена помощ на информационните терористи. Поради това в сегашните условия е необходимо да се направи корекция в практическата употреба на този най-важен принцип на свободното общество. Тези лица, нации, хора, които не могат да организират информационна съпротива срещу водената против тях информационна агресия, са обречени на поражение. Видяхме до каква обществена, човешка и морална катастрофа доведе победата на информационния агресор в Русия. Виждаме как нещо подобно се случва сега и вън от границите на Русия. Отначало идва поражението в информационната война, а след това – и на другите фронтове на така наречената Четвърта световна война.

Очевидно е необходимо да се коригира този водещ принцип. Или поне да започне обсъждане как можем да съхраним този най-важен принцип на свободното общество, принципа на свободата на словото, на свободата на изказванията, свободата на разпространение на информация, като при това не допускаме безнаказаното злонамерено разпространение на дезинформация, лъжи и явни фалшификации.

* * *

Накрая искам да кажа няколко думи за това, как може да бъде организирана информационната съпротива, на каква база може да бъде изработена стратегия за информационна отбрана.

1. Първото, което трябва да се разбере, е, че това е война. Това не е приятно общуване с познатите ни в социалните мрежи. Това е истинска война. И даже на тези, които не искат да участват в нея, им се налага да се държат в съответствие със законите на военното време, както се казва „Виж какво, сега ти се оказа участник във война”.

2. Второ, в повечето случаи имаме работа с информационна агресия, която се извършва не от журналисти, а от професионални пропагандисти, от информационни войски, от информационни части със специално назначение.

Как да се държим в условията на информационна война? Как да се отнасяме към информационния агресор?

3. Необходима е корекция в прилагането на принципа на свободата на словото. Нека за миг си представим, че сега не е 2014 г., а е 1944-та и се намираме не в Естония, а във Великобритания. По това време британското общество беше едно от две-три свободни общества в Европа. Практически целият континент се намираше под контрола на държавите от Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония) или на сталинския СССР. Как мислите, каква следваше да бъде реакцията на властите в свободна Британия, ако група немски журналисти, например от главния орган на нацистката партия вестник Völkischer Beobachter, би пожелала да посети Британските острови?  Да речем, че те биха искали да посетят Саутхемптън, Брайтън, Портсмут, за да получат информация за положението на южните брегове на Англия и, разбира се, да съобщят в Берлин впечатленията си. Въпреки принципа за неограничено търсене и разпространяване на информация в свободното общество, британците, разбира се, не биха допуснали такова нещо. В условията на война има граници на прилагането даже на базовия за едно свободно общество принцип. Такива граници се появяват и в хода на тази война. Ние сме длъжни да помислим какво да се направи в тази връзка в сегашната ситуация. Още веднъж ще напомня, че сега ние нямаме работа с журналисти, а със специални информационни войски.

4. Ето още един сериозен и сложен въпрос. Става дума за отношението към защитата на хората, които са потенциални жертви на информационната агресия. Хората са различни. Разликата, разбира се, не е в това, че на хората се гарантират различни основни права, докато в едно свободно общество тези права са еднакво гарантирани за всички. Тя е в различните и неравностойни психологически и психофизиологически способности на хората да се съпротивляват на информационните атаки, дезинформации и фалшификации. По същия начин, както различните хора имат различни сили да се съпротивляват на една обикновена, битова агресия.

Има хора, които могат достатъчно ефективно да се съпротивляват на информационни атаки. Разбира се, този феномен изисква по-сериозно изследване, но ако вземем за пример Русия, можем да кажем, че вероятно около 15% от населението й е способно повече или по-малко устойчиво да се противостои на тази агресия. Мнозинството граждани, оказа се, не са способни на това.

Добре, ако 15% от хората могат сами да се защитават, какво да правим с и за тези, които не могат сами да противостоят на лъжите и фалшификациите, които лесно стават жертви на информационни атаки? Трябва ли да ги защитаваме? И ако трябва, то как?

Един от най-простите и широко разпространени начини за защита, към който прибягват някои руски граждани, е максималното ограничение на контакта си с източниците на дезинформация. Доста руснаци казват, че не могат да гледат руска телевизия и не я гледат. „Не, руска телевизия не гледам”, казват те. Това е съзнателен избор на част от гражданите, който им позволява да минимизират вредата от информационната агресия. Това е естествената реакция на незаразения човек спрямо източника на инфекцията – трябва максимално да се ограничи контакта с този източник. С други думи, това е организация на карантина – колективна или индивидуална. Нека си спомним, че това е традиционно използваният способ за защита в случай на опасност от особено опасни инфекции като чума, холера или когато става дума за досег с отровни или радиоактивни вещества. Всъщност информационната война по характера си не се отличава особено от епидемия или от една бактериологична война. Разликата е само в това, че бактериите  и вирусите нападат тялото на човека, а дезинформацията – съзнанието му, т.е. индивидуалността на човека.

Тези, които са способни сами да се съпротивляват на дезинформацията, могат и са длъжни да анализират информационните атаки, продуктите на информационната война, да проследяват появата им и да се занимават с унищожаването им, като създават собствени материали, разобличаващи дезинформацията. Но как да защитим от нея тези, които не могат сами да се защитят, и как да попречим те да се превърнат в жертви на информационната агресия?

5. Необходими са контрадезинформационни (санитарно епидемиологични) мероприятия и контрадезинформационни служби. През март тази година украинското ръководство беше съветвано да създаде център по борба с информационната агресия срещу Украйна, който да се бори против антиукраинската пропаганда и дезинформация. Украинските власти отказаха да направят това. Но с тази дейност започнаха да се занимават частни организации, представители на украинското гражданско общество като групата „Информационна съпротива” или Inforesist, StopFake, които се занимават с анализ на пропагандата на Кремъл и с разобличение на методите на руската антиукраинска дезинформация. Тези организации можаха да идентифицират стотици случаи на информационни диверсии против Украйна и да покажат на публиката начина, по който те бяха организирани. Въпреки това, в условията на глобална информационна война е ясно, че да се разчита само на частната инициатива в тази област е явно недостатъчно.

6. Необходима е да помним за най-важното „правило за водене на информационен бой”. Най-главното е да не се предава информационното пространство на информационния агресор, на информационните терористи.

7. И накрая. Как може да се възпре стратегическа във водената против гражданите на Русия, Украйна и други страни информационна война? За това е необходимо много да се направи. Но крайната победа над информационния агресор и информационната агресия ще бъде осъществена единствено тогава, когато Русия стане свободна и демократична страна.

Благодаря за вниманието.

 

Превод: Емил Коен

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Андрей Иларионов

Андрей Иларионов е известен руски икономист, от 2000 до 2005 г. е бил съветник на Путин. Сега работи в САЩ.