Интервю с Н.Пр. Андраш Клейн: Суровите цифри на унгарската депортация

 На 17.04.2014 г. в Унгарския културен център се честваха 70 години от унгарския Холокост. По този повод бе открита фотоизложба „СНИМКИ – СПОМЕНИ – НЕЗАБРАВИМИ СЪДБИ ОТ XX –ТИ ВЕК”, разказваща за изключителни личности от унгарската култура като Еде Телер, Лео Силард,  Янош Нойман, Имре Калман, Шандо Корда, които съдбата сблъсква с трагедията на холокоста, но техните имена и изобретения все още живеят с нас. Изложбата откриха посланикът на Унгария – Н. Пр. Андраш Клейн, Моника Балатони – държавен секретар по обществени връзки към Министерството на държавната администрация и правосъдие в Унгария, Владимир Пауновски –  директор на еврейския исторически музей в София към организация на евреите „Шалом” и др. Повече за изложбата и унгарската история ни разказа посланикът на Унагрия в България – Н. Пр. Андраш Клейн. Въпросите зададе Фани Младенова.

Тази изложба е част от възпоменателните програми  за  отбелязването на 70-годишнината от Холокост на Унгарската република. Очевидно е  усилието  на унгарското общество да погледне в своето минало.  В България познаваме изкуството на Имре Калман – „Царицата на чардаша“ е една от любимитеоперети  на ценителите на великолепната му музика. Поради еврейския си произход  и преследванията на нацистите, Калман емигрира в САЩ. Разкажете ни още за неговия живот, защо след 1938 г. този забележителен  композитор не написва повече музика?

За Имре Калман знам, че не е композирал точно заради антиеврейските гонения и именно заради това избягва. Но пикът на неговата  кариера е още в Австро-Унгарската монархия. Трагедията на Имре Калман е, че той отива в Щатите в период, когато оперетата вече не е на мода. Той там просто няма вдъхновение, пък и средата вече не е такава за него. След това той отива в Париж, но ситуацията там е същата. Имре Калман и неговите най-известни оперети са писани още преди края на Първата  световна война и тогава оперетата била изключително много популярна в Австро-Унгария, но да кажем до към 20-те години на XX век.

Разкажете ми повече за изложбата в Унгарския културен център? Каква бе нейната идея и как се осъществи?

В Унгария тази година се възпоменава 70-годишнината от Холокоста и по този повод има всякакви събития. Винаги, когато възпоменаваме, трябва да помислим как да достигнем  до унгарското население. Мислихме много. Идеята обаче на тази изложба е унгарското население и особено младите да се запознаят с такива истории на хора, които са били в Унгария, учили са в Унгария, започнали са професионална кариера в Унгария, но заради антиеврейските гонения трябвало да напуснат страната и достигат върха на тяхната професионална кариера някъде в чужбина. Целта на всичко това е да се види какво губи Унгария заради едно ентиеврейско законодателство и заради един силен антисемитизъм. И тук става дума за хора от науката и културата, които не стават световно известни в Унгария, а вече в чужбина. И това, казвам аз, е едно малко, но важно парче от това, което Унгария губи с Холокоста. Аз трябва да призная, че когато гледах имената, имаше такива, за които не знаех, че са евреи и защо е трябвало да напуснат Унгария. Имаше и хора, които  знаех, че са световно известни, но не знаех, че са били родени в Унгария. И това е идеята на цялата изложба, която представихме в  унгарския културен център. Впрочем и тази събота, на 17-ти, ще  представим изложбата и  в еврейския културен център в София.

Знаем, че през 1944-1945г. като съюзник на Хитлер унгарското правителство  е трябвало да  депортира в лагерите на смъртта почти половин милион евреи. Какво  не знаем за тяхната трагична участ?

В Унгария историята на еврейската общност е една от може би най-трагичните в Централна и Източна Европа. Започва се още с първия антиеврейски закон приет в 1920 г. – нумерус клаузус, който ограничава броя на еврейските студенти в университетите. След това този закон се отменя и до избухването но Втората световна война в Унгария, в сравнение с една Германия или Австрия след аншлуса, еврейската общност беше сравнително добре. Това не означава обаче, че в унгарския обществен живот няма антисемитизъм. Имаше такъв. Имаше силна антисемитска пропаганда и т.н. Но до 19 март 1944 г., когато германците окупират Унгария, няма депортации. След 19 март 1944 г., т.е. след немската окупация, но със съдействието на унгарската администрация, се организира депортирането на унгарските евреи. Цифрите са винаги опасни, но между 400 и 500 хиляди унгарски евреи са депортирани и на всичкото отгоре в срок от 50 дни. Това е малко повече от месец. В Унгария тогава  имахме един губернатор – Миклуш Хорти. Той е губернатор, когато се организира депортацията, но не я позволява и спира депортацията на евреите от Будапеща, където беше най-голямото унгарско еврейско общество. Това е историята. Но повтарям, тук истинската трагедия е, че за много кратко време унгарската еврейска общност от провинцията е депортирана. Спасява се само будапещенската и още други определени хора, от места, където не са организирани масови депортации. Тогава се стига и до края на войната. Предполага се, че близо половин милион са били депортирани, като  към 80 % от тях загиват. Това са така наречените „сурови цифри“ на тази трагедия.

Правителството на Виктор Орбан заяви миналата година твърдото си желание унгарското общество да се изправи лице в лице с драматичното историческо наследство на страната.  Впечатляващи са  усилията на културните среди  и политическите сили  да изградят местата  за памет  – „Дом на съдбите“,  както и  мемориал за десетките  хиляди унищожени деца от депортациите в газовите камери, Института  по нова история. Защо обаче най-авторитетната еврейска организация Mazsihlsz тази година  обяви бойкот на честванията?

Трудно е да се каже дали унгарската общественост и народ  знаят какво точно се е случило с него през XX век. Ако сравним това, което се е  случило в бившия социалистически лагер с това, което става на Запад или, да кажем, ако сравним до каква степен унгарската общественост е имала възможност да опознае какво точно се е случило по време на Холокоста и го сравни със Западна Германия, то какво виждаме? В една Западна Германия след  60-те – 70-те години, когато вече е минало едно поколение и вече има известна свобода на словото, наистина започват да преглеждат своето минало. В една Унгария и в другите страни от социалистическия лагер, по време на комунизма теорията беше такава – всичко, което беше лошо, се дължеше на няколко фашисти, които след войната отидоха на Запад. И много малко се говореше за реалността на Холокоста. В една Унгария какво означаваха 20-25 години антисемитска пропаганда? Холокоста не става така да вземеш едно решение и да започнеш да действаш. Това беше десетилетия приготвяно идеологически. Каква беше вината на самата унгарска държава? Кои бяха сътрудниците на германските сили? Много малко се говореше за това, а искрено започнахме да говорим чак след  90-те години. Това е контекстът. Много е трудно и не е лесно да опознаеш миналото си. Това, което вие споменахте, че днес има известен спор между една от най-важните еврейски организации и унгарската държава е примерът ,че правителството взе решение да се направи мемориал в памет на всички жертви от германската окупация от 19 март 1944 г. Аргументацията на унгарското правителство бе, че без германска окупация нямаше да има депортация, което мисля, че е факт. Това не означава, че в самата депортация унгарската държава няма вина и сътрудничество. Някои обаче казват, че един такъв паметник може да релативизира ролята на унгарската държава в самия Холокост. По този повод в момента има спор, поради който се стигна до тази ситуация. Трябва тук все пак да отбележа, че другите еврейски организации приеха аргументацията на унгарското правителство, но аз искрено се надявам, преговорите да са успешни и все пак тази година да се стигне до някакъв компромис. Ние сме една демократична държава и общество, и се надявам да станем все по-демократични, но не може всички за всичко да са съгласни. Да, имаме спорове и това е един пример за това, което споменахте по този въпрос. Много се надявам да се стигне скоро до компромис.

Колко са спасените евреи от отделни унгарци и високопоставени интелектуалци? Каква е тяхната история ?

Какво е да си евреин? Всичко започва от тук. Това е един труден въпрос. По-голямата част от унгарското еврейство беше едно асимилирано еврейство. Особено в градовете. Заради това много хора не бяха силно вярващи евреи, а бяха евреи от смесени бракове, полуевреи и т.н. В унгарската провинция, за съжаление, малко хора се върнаха след войната. Но след нашата революция от 1956 г. малкото хора, които оцеляха, избягаха от Унгария. Отидоха или в САЩ, или в Израел. Будапещенци, понеже по-голямата част от еврейското население там се спаси, също напуснаха. В този момент в Унгария има между 8-12 хиляди вярващи евреи. Обаче съществува точно тази трудност, която споменах – унгарските граждани евреи  да си кажат кой е, кой не е евреин. Но мисля, че има около 100 или 200 хиляди унгарски граждани, които имат  еврейски произход в този момент в  Унгария – едни от смесени бракове, полуевреи, четвърт евреи и т.н. Особено в големите градове и най-много в Будапеща. Но това „признание“ е много трудно, защото след 1990 г. в Унгария нашата конституция признава 13 национални исторически малцинства. В това число и българите в Унгария. Но еврейската общност не искаше да бъде призната като малцинство, защото според тяхната идеология, това, че си евреин не означава, че не си унгарец. Ти можеш да имаш друга религия, култура или корени, но те не искаха да бъдат общност, която да е различна от унгарската. Това е интересно, но мисля, че поради исторически причини е една логична реакция. Затова е много трудно да се каже какъв точно е броят на евреите в Унгария.

През 2013 г. в България имаше също чествания на  40 000 спасени български евреи  от „старите земи“.  За съжаление, българското общество, академични кръгове и медиите не допуснаха дебат по отношение на трагичната съдба на 11 347 евреи от „новите земи“ – Вардарска Македония и Беломорска Тракия. За общественото  мнение  у нас „български Холокост“ няма, а виновникът за хилядите жертви  е Третият райх. Какъв е Вашият коментар  за трудностите пред паметта ?

Един посланик трудно може да влезе в  дебатите на една страна. Но мисля, че все пак на всички събития, на които съм присъствал, се споменаваха депортираните евреи от Македония и Тракия и не се отрича ролята на българското правителство за това. В страна като България, както и в Унгария, като страни с болезнена история, не мога да не спомена, че това, което стана в България – спасяването на евреите от „старите земи” на България, е нещо, за което аз много ви завиждам. Защото трябва да се каже цялата истина. Знам, че понякога някои хора обичат да идеализират някои личности от историята на България преди 9-ти септември, но въпреки всичко историята на България преди този период е важна. Това, че е имало институции, които морално не са рухнали, като Българската православна църква например. Това, че един заместник-председател на един парламент постъпи, както е постъпил. Това, че е имало и други институции като съюза на писателите, спортен клуб „Славия“ и всичко останало, което се случва, мисля, че трябва да бъде гордост за България. Защото в Унгария е имало много хора, които са спасявали евреи. Наистина много. Имаме фантастични истории – хора, които спасяват от един до хиляди евреи. Много интересни истории са разказани и записани. И това е много важно да се знае – че можеш да останеш човек в такава ситуация. Ако сравня това, което е станало в България, и това, което е станало в Унгария – това са различни случаи. В Унгария имахме индивидуални хора от църквата, които спасяваха стотици евреи. Имахме монахини, които криеха децата, когато отиваха да ги застрелят. Такива истории имахме ние. Но нямахме такава институция, каквато в България е била православната църква, която не в последния момент, а през цялото време  е била против българските еврейски закони. В нашата история това липсва и тази история на България е уникална. Има само един, два такива примера в цяла Европа.  Затова аз бих внимавал повече около тези спорове в България. Едно е сигурното – когато казваш цялата истина. Ако точно кажеш какво е станало в Македония и Беломорска Тракия, това още повече увеличава важността на тези български институции, които накрая успяват да спасят евреите. Този елемент от историята ви мисля, че е един много важен и позитивен момент, за което да кажем един унгарски посланик може само да ви завижда.

Avatar

Фани Младенова

Фани Младенова завършва гимназия с преподаване на чужди езици "Петър Богдан" в гр. Монтана през 2010 година. Понастоящем учи социология в СУ "Св. Климент Охридски".