Театър на човечността

от -
278

Разговаряме за документалния театър и силата му да ни ангажира със социални каузи и да ни променя с Неда Соколовска – театрален режисьор и артистичен мениджър на платформата за документално изкуство В/ХОД и на студио за документален театър Vox Populi. Наред с театър „Реплика”,  Vоx Populi е пионер у нас в разработването на документален театър и въвеждането на т.нар. „вербатим техника”, при която актьорите дословно предават историите на интервюирани по време на теренно проучване хора. Студиото съществува от 2012 година, а първото му представление, „Невидими № 1”, е посветено на хората с двигателен дефицит у нас. Ето един поглед върху документалното изкуство у нас, върху хората, които го правят и върху хората, за които го правят – повечето от които за нас са „невидими”.

 

 

neda-sokolovska-web (1)

Снимка: Неда Соколовска

Кои са хората, които се занимават с документален театър? Какво е нужно, за да се захванеш с този тип изкуство? 

Хората, които се занимават с документални практики са онези, които се вълнуват от процесите в обществото и имат желание да изразят своята позиция, да разрушават стереотипи, да поставят под съмнение статуквото и да търсят обяснение на света, в който живеем, през речника на изкуството.

Koeto ostava-copyright Mihail Georgiev-notastudio 4

Какво се промени на документалната сцена от 2012 досега – за Вас и по принцип – и какво според Вас ще се случва на нея отсега нататък? 

Това, което се случи с документалната сцена от 2012 досега, e че тя се появи на културния пейзаж. Откриването на тази нова артистична зона бързо привлече интереса както на театралите, така и на граждански активните хора, на любопитните и търсещите нови форми на забавление. Скоро започнаха да се формират  нови публики от „абонирани“ зрители и идейни съмишленици. Но най-важно за мен е, че все повече артисти и групи започнаха да правят своите опити в територията на документалното и да проправят собсвените си естетически пътеки в нея. Във време, когато културата запада и получава все по-малко подкрепа от държавните институции, е обнадеждаващо, че се появява ново течение, и то създадено от ентусиазма на свободни творци.

Благодарение на третото представление от поредицата „Невидими № 3: ДОМ”  един от попадналите на улицата хора, поетът Борис Парашкевов, се сдобива с квартира и социална пенсия. В момента отново стартирате кауза с представлeнието „Което остава”  –  този път помагате с топли шапки, шалове и ръкавици за хората, които се издържат с рециклирането на отпадъци. Може ли документалният театър да променя хора, общности, закони и как?

 

Koeto ostava-copyright Mihail Georgiev-notastudio 5

Изкуството има силно влияние върху хората, първо на индивидуално, емоционално и сетивно ниво, но оттам и на колективно, общностно такова. Всяка сила, която може да въздейства върху индивида може да променя и общността. Аз вярвам, че колкото повече едно произведение служи на важна социална кауза, толкова по-смислено става то, по-устойчиво и по-нужно за хората. В „Което остава“ – най-новият проект на Vox Populi се опитваме да обърнем вниманието към хората, които предават вторични суровини и по този начин се препитават. Спектакълът, който създадохме, не само превежда публиката буквално по стъпките на „събирачите“, разказва историите им, но и инициира акция за събиране на ръкавици, както и повдига въпроса за законовата наредба за преместване на пунктовете за вторични суровини извън големите градове. Ето как едно театрално представление се разполага на различни нива на въздействие – от лично-емоционалния контакт до широкия социално-политически дискурс.

Документалните представления могат да бъдат в пъти по-въздействащи от традиционните. Те са нещо като театър x 3 или театър с добавена реалност. Как работи магията на вербатим техниката, според Вас?

Магията на вербатим техниката е в това, че всяка дума, изречена от актьорите, се казва за първи път. Как е възможно това? Актьорите пресъздават гласовете на интервюирани хора на живо – те ги чуват през слушалки и ги възпроизвеждат едновременно. Въпреки, че оригиналните гласове не звучат в залата, техните невидими вибрации присъстват в пространството и със своята истинност създават магията на вербатим театъра.

Има различни видове документален театър. Защо избрахте Вашите постановки да са именно вербатим?

Защото поставяме под съмнение етичността на това да предаваш чужд разказ, да говориш от името на друг човек със собствения си глас. Имам ли право да говоря от името на човек, боледуващ от церебрална парализа, например, ако никога не съм преживялa това? Как да предам опита на някой друг без да създавам представа, без да имитирам или да го превръщам в „персонаж“? Вербатим техниката дава решение на този проблем. При нея актьорът се превръща в канал, празен проход, през който минава гласът, разказът, диханието, мисълта на Другия. Актьорът става предавател на нечия съдба, на нечии важни думи, които иначе няма как да бъдат чути или ще бъдат чути от малцина.

„Невидими № 1” е първо представление на Vox Populi и първо от поредицата „Невидими”, посветена на маргинални общности в Бъглария. То разказва за хората с двигателен дефицит. Промени ли се нещо в екипа на спектакъла и вашето възприятие за тези хора по време на работата ви с тях? Какво научихте от тях? Какво можем да научим по принцип от хората, които са „невидими” за нас? Защо отказваме да ги видим дори, когато можем да направим нещо дребно за тях (например да им купим хляб или да поговорим с тях)? Какво не искаме да разберем за самите себе си?

Нашето отношение не се промени, то се създаде благодарение на този спектакъл. Никой от нас не беше имал личен контакт с хора с двигателно увреждане. Бяхме пълни със стереотипи и притеснения. Представяхме си ги тъжни или отчаяни, в омерзение към т.нар. „нормални“ хора. Вместо това срещнахме тези изпълнени с надежда, сила и любов към живота човешки души, които ни накараха да се замислим – дали дефицитът не е в нас, хората без двигателни увреждания, които сме загубили способността си да ценим живота заради самия живот, да сме благодарни заради това, че дишаме и усещаме.

Снимки: Михаил Георгиев notastudio

 

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ