Интрига на етническа основа в българския либерален двор

Една малка общност в България, наречена „уста миллет” (народ на майсторите”) твърди, че спрямо нея се провежда политика на дискриминация и циганизация и настоява държавата да спре това. Без да е ясно защо тъкмо сега е решила да постави проблемите си публично, етническата група създаде Обществен комитет на мюсюлманите от Североизточна България и започна да събира подписка под петиция, която ще връчи на държавната и изпълнителната власт. Като се позовава на някакви уж исторически данни за произхода на „уста миллет”, текстът минава през възродителния процес, посочва съмнителни като достоверност примери за идентификацията на общността като ромска и завършва с искания към държавата, някои от които звучат абсурдно, дори фашизоидно. Като последното, което настоява, е за унищожаване или коригиране на книги, статии и други публикации в интернет, които разпространяват информация, че „уста миллет” са роми!?

За произхода на „уста миллет” и претенцията им за отделна етническа група да се произнесат етнолозите и историците. Да се твърди обаче, че тя е най-потиснатата малцинствена група в България само на основания като тези, посочени в подписката, че представители на държавата идентифицирали „уста миллет” като роми, е пресилено и несериозно. Елка Шарбанова[1] не можа да отговори смислено как очаква държавата да влезе в режим на регулация там, където става дума за самоопределяне на индивида – етническо или верско, и какво пречи на общността да се идентифицира, както желае, щом твърди, че майчиният й език, културата и обичаите й са турски, а религията – мюсюлманска? Нито защо българските етнически турци не припознават, нито признават „уста миллет” като свои. Няма смислено обяснение и претенцията на „потиснатата група” за статут на отделно малцинство, след като представителите ѝ твърдят, че са част от общността на българските етнически турци.

Петицията с подписката ще бъде връчена на институциите, за които е предназначена, и най-вероятно ще остане в историята. Очаквам, че политиците няма да погледнат сериозно на претенциите на тази група. Въпросът, който заслужава да бъде поставен, е защо „уста миллет”, която има своето политическо представителство в ДПС, поставя така остро проблема за своята идентичност. Може би общността, която твърди, че е около 70 хиляди души, не се чувства добре защитена от тези, които е овластила с гласовете си, и с петицията дава знак, че се разграничава от партията, която Ахмед Доган остави в ръцете на Лютви Местан и Делян Пеевски? А може би тази етноцентристка акция е резултат от провокирана активност отвън с точно определени цели, които на този етап можем само да подозираме, но не и точно да дефинираме.

Преди години в село Славяново братята Юзеирови остро и демонстративно предизвикаха държавата, която отказа регистрация на техния Мюсюлман-демократически съюз, обаче съдът в белгийския град Антверпен го регистрира на 27 май 2011 година. И когато братята Юзеирови, или Йорданови по паспорт, (които също като братята Галеви изчезнаха зад граница, вместо да застанат пред българското правосъдие) бяха в центъра на медийния интерес, специалните служби у нас не обърнаха достатъчно сериозно внимание на акцията в Славяново, чийто жители са основно от т.нар. миллет. А днес, години по-късно, изпълнителната власт в България предлага приемането на десетгодишна Стратегия за борба с тероризма. В нея като основна заплаха за националната ни сигурност са посочени крайната бедност и социалната изолация, които създават среда за радикална религиозни учения.

Илюзия е да се мисли, че „Ислямска държава” няма интерес за инвазия в България. Илюзорна би била и надеждата у нас да не се повтори атентат като този в Сараево. Само че, ако той беше извършен от атентатори, дошли отвън, в бъдеще може да бъде планиран и осъществен от представители на маргинализираните и социално отхвърлени малцинствени групи в държавата ни. Което не изглежда невъзможно на фона на засилващата се антиромска риторика и публично обругаване на цялата група. Още повече, че в големите ромски гета има всички условия за организиране на радикализирани представители на общността. В този контекст е важно да се посочи, че за разлика от големите гета в Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково и други градове на Централна и Югоизточна България, където основната част от жителите се самоопределят като турци и мюсюлмани, то в Североизточна България малцинствените общности не са гетоизирани. А може би тъкмо затова сега вниманието към тях и тяхното самоопределение е толкова засилен. Кой има интерес да създаде интрига на етническа основа в регионите-бастиони на ДПС? И ако в петицията на Обществения комитет на мюсюлманите от този край на България се говори за целенасочена политика на циганизация на представителите на „уста миллет”, то кой може да бъде отговорен затова, освен представителите на ДПС, които държат основните ключови места в държавната и местна власт? И така – ако трябва да открием генезиса на проблема, отново стигаме до ДПС, партията получила международна легитимация чрез европейския либерален алианс. Неслучайно, отграничавайки се от ромите, общността на „уста миллет” се дистанцира и от ДПС, което търси разширяване на електоралната си подкрепа в средите на големите ромски гета.

Тази тема изглежда маргинална на пръв поглед и едва ли ще събуди някакъв особен интерес. Би трябвало държавните институции да прочетат втория план в петицията на „уста миллет”. И да реагират. Ако могат. Със или без Стратегия за борба с тероризма.

 

[1] http://bnr.bg/post/100589847/e-sharbanova-pravitelstvoto-da-vzeme-merki-za-predotvratavane-nasilstvenata-asimilacia-na-usta-milet

Avatar

Венелина Попова

Венелина Попова е журналист от БНР, кореспондент в Стара Загора. Носител е на наградата „Паница” за гражданска доблест.