Ислямска държава иска вие да мразите бежанците

Откакто кризата със сирийските бежанци се превърна от регионален в глобален проблем, тревогите за сигурността все по-често се привеждат като доводи, които оправдават затварянето на границите и отказа да бъдат приемани и настанявани мигранти. Този довод набира сили след атаките, извършени в петък срещу жителите на Париж, когато беше намерен близо до тялото на един от атентаторите самоубийци сирийски паспорт на името на Ахмад ал Мохамад, на 25 години, роден в областта Идлиб[1]. Френските власти казват, че пръстовите отпечатъци, намерени на паспорта, съвпадат с тези на човек, който е дошъл от Сирия в Гърция в началото на октомври.

Ако един от парижките атентатори наистина е преминал по пътя от Близкия изток през Гърция до Западна Европа, това би повдигнало големи въпроси в Европа, засягащи десетките хиляди други бежанци, пътуващи по този маршрут. В САЩ вече 13 губернатори заявиха, че след 15 ч. в понеделник няма да приемат сирийски бежанци в щатите си.

Несъмнено огромният брой бежанци и мигранти, стигащи до Европа, представлява известна опасност за сигурността – както би представлявало опасност и всяко нещо, въвлечено в една толкова хаотична ситуация. Но да се обрисуват с лека ръка всички пристигащи в Европа бежанци като опасни за сигурността е не само дълбоко несправедливо, а е и покушение срещу собствените ни интереси.

Всички други[2] заподозрени в участие в атентатите в Париж очевидно са били граждани на Европа. Всъщност големият брой граждани от Франция, Великобритания и други западни страни, които са пътували до Сирия и Ирак, за да се бият, ни подсказва, че проблемът не е толкова в тези, които идват от някъде си, а в онези, които вече са тук. Нито пък тези хора непременно имат семейни връзки с ислямския свят: има множество европейци, които са сменили религията си и са приели исляма и които пътуват, за да се присъединят към Ислямска държава, както и огромно количество европейски мюсюлмани, които непрекъснато осъждат действията Ислямска държава.

Може би един от най-убедителните доводи срещу приравняването на бежанци и терористи е, че това е точно каквото Ислямска държава иска.

Същите бежанци, които влизат в Европа, често са съвсем същите мирни граждани, които се сблъскват с безобразно насилие и жестока несправедливост в териториите, контролирани от Ислямска държава в Ирак и в Сирия (но трябва да отбележим, че в Сирия мнозина са заплашени и от бруталните действия на сирийското правителство). Изобщо, проучванията показват, че мюсюлманите съставляват най-големият дял от жертвите на терора и в страни като Сирия и Ирак са регистрирани най-големите човешки загуби.

Ако мюсюлманските бежанци идват в Европа и са добре приети там, това дълбоко ще подкопае легитимността на Ислямска държава. Аарон Зелин, сътрудник на вашингтонския Институт за близкоизточна политика, ни улеснява много, като описва някои от съобщенията, с които Ислямска държава характеризира бежанците, прииждащи в Европа от Близкия изток. Тези съобщения оставят впечатление за дълбок дискомфорт и дори завист, че мюсюлманското население около Ислямска държава, а и в самата нея, толкова много жадува да живее не в самопровъзгласилия се „халифат“, а сред „неверниците“ в западните страни.

„Нима вие искате да замените това, което е хубаво, с нещо лошо?“. Това е заглавието на едно от видеообръщенията. То звучи по-скоро като жалба на зарязана бивша съпруга, отколкото като упрек към пристигащите в Европа.

В текст, публикуван в рубриката „Мнения“ на “Вашингтон пост“ тази седмица, специалистът по контратероризъм Харлийн Гамбхир каза, че Ислямска държава съзнателно „залага капан“ за Европа чрез атаките в Париж: „Стратегията е ясно формулирана. Ислямска държава обяснява, че след разстрела през януари на редакцията на списанието „Шарли Ебдо“ подобни атаки „принуждават кръстоносците (т.е. християните, бел. прев.) да унищожават зоната на несигурност около себе си… мюсюлманите на Запад бързо ще разберат, че са изправени пред избора на едно от двете: те или трябва да изменят на себе си… или трябва да емигрират в Ислямска държава и така да избегнат евентуални преследвания от правителствата на кръстоносците и от гражданите“. Групировката преценява, че дори малък брой атентатори могат много силно да променят начина, по който европейските общества разглеждат своите 44 милиона членове мюсюлмани и да постигнат резултат, който представлява промяна на начина, по който европейските мюсюлмани възприемат самите себе си. Чрез тази провокация Ислямска държава се стреми да установи условия за една апокалиптична война със Запада“.

Има хора, които твърдят, че Ислямска държава съзнателно е изпратила някои от привържениците си по този път, за да може да посее раздори. Като имаме предвид колко много фалшиви сирийски паспорти могат да се намерят в Турция и на други места, много по-разумно е да предположим, че паспортът, намерен близо до тялото на един от парижките атентатори, е всъщност една фалшива улика, поставена специално там с цел бъдещо възпламеняване на една напрегната Европа – идея, подсилена и от съобщенията, че друг човек е пътувал със същия паспорт в Сърбия.

Това, което изглежда почти сигурно, е, че Ислямска държава иска да приравнявате бежанците с терористите. След това иска иска бежанците да приравняват Запада с предразсъдъците срещу мюсюлманите и чужденците.

Истината е, че по-голямата част от тези бежанци вече се сблъскаха с твърде грубо посрещане на Запад. На сирийските бежанци, които пристигат в САЩ, им се случва забележително подробна проверка от множество федерални агенции, включително ФБР, Центъра за наблюдение на тероризма, Държавния департамент, Министерството на вътрешната сигурност, Националния център за противодействие на тероризма и Министерството на отбраната. Процесът на проучване може да отнеме години, оставяйки хората, които имат законно право да получат бежански статус, на практика в преддверието на ада.

Струва си да си спомним, че като влошаваме процеса на приемане на бежанците, ние може би правим точно това, което Ислямска държава иска.

 

[1] Статията е публикувана на 16 ноември, а ден по-късно стана ясно, че този паспорт е фалшив и че убитият атентатор не е бежанец от Сирия, бел. прев.

[2] Освен този, който, когато е написана статията, е бил смятан за сирийски бежанец (вж. бел. 1), бел. прев.

 

Статията е поместена в електронното издание на в. „Вашингтон пост“ на 16 ноември. Тя предизвика голям интерес и само за един ден беше повече от 8000 пъти споделена във Фейсбук.

Превод: Емил Коен

Avatar

Адам Тейлър

Адам Тейлър е репортер във вестник „Вашингтон пост“.