Ивайло Дичев: Новият австрийски канцлер иска да ограничи социалните придобивки на източноевропейските мигранти

Професор Дичев, имиграционният въпрос ли превърна  младия Себастиан Курц в звезда на  парламентарните избори в неделя? Ако е така, то питам се, защо –  повечето хора в тази страна няма да бъдат  засегнати от още  100 000 мигранти… Не е ли главоломният възход на 31 годишния австриец  резултат по-скоро на психология, на характерните и за българите страхове от непознатото?

В Австрия, както другаде, се прави амалгама между ситуационния проблем с бежанците от войните в близкия изток и по-общата тема за мобилността. За разлика от България или Полша, които развиха своите ксенофобски истерии въз основа на почти нулева бежанска заплаха, Австрия наистина прие много хора и това стресна тази малко провинциална страна. Съвсем разбираемо е желанието да се сложи някакъв ред, да се пропускат само онези, които имат право на убежище. Но десните и крайно-десните използваха темата, за да ида по-нататък – почнаха да насъскват гражданите срещу чуждите изобщо. В програмата на Курц например четем, че иска да ограничи социалните придобивки на източноевропейските мигранти, което няма общо с войната и впрочем противоречи на духа на ЕС. И веднага одесняването на дискурса става повод за още една стъпка – намаляване на данъците в интерес на най-богатите, преосмисляне на социални придобивки за самите местни. С една дума имаме вече ясно оформената алтернативна десница: бруталното отношение към чужди прикрива настъплението срещу социалната държава. Всичко това подплатено с медиен гъдел – млад лидер, спортист, тръгна с кампанията “black is cool”.

Австрия има горчив опит от влизането на крайнодесните в правителството когато преди 17 години Йорг Хайдер се канеше да управлява и за малко не хвърли страната  в пълна изолация в ЕС. Ще се коалира ли новоизбраният канцлер Себастиан Курц с Партията на свободата? 

През 1993 коалицията на десните с партията на Хайдер предизвика тежка реакция от страна на Европа. Партията на свободата е създадена от бивши нацисти, лайтмотив й е оневиняването на престъпленията от онова време. Плюс откровения расизъм, преориентиран от евреите към мюсюлманите днес. За 24 години очевидно Съюзът сериозно се е променил и коалицията на Курц с Щрахе не тревожи особено – след Унгария, Полша, пък ако щете – България, където в момента ни управлява подобна коалиция. Социалдемократите загубиха подкрепа поради дългото съжителство с десните в големи коалиции – Керн заяви, че този път няма да участва в правителството и ако удържи на думата си (искрено се надявам да не удържи!), единственият ход, който остава, е крайнодесните да влязат в правителството. Отвъд моралния прецедент – Австрия ще се озове във Вишеградската група, това ще затрудни сериозно всякакви идеи за реформа на Съюза. Самият Курц се определя като анти-Меркел, макар за сега само по бежанската тема.

Друга млада политическа звезда причинява тревоги за проекта ЕС–каталунецът Карлес Пучдемон.Казват, че той и неговите последователи развиха алергия към политиката на Мадрид.Стигна се до референдума за свобода и независимост от Испания. Мнозина смятат, че ситуацията с Каталуния е точно като с британския Брекзит – новите лидери не прецениха ситуацията и дръпнаха спусъка. Като гръмне пушката… полезни ходове вече няма.Прави ли са?

Аналогията с Брекзит е в егоизма на богатите – Каталуния се смята за ощетена в отношенията с Испания, защото давала повече отколкото получавала. Същото с Обединеното кралство – и то от времето на Тачър, автор на прочутата реплика „I want my money back”. Друго подобие е, че и в двете страни лидерите са под натиск от различни посоки и не взимат съвсем свободно решенията си. Популизмът на част от тези среди е набрал такава инерция, че е трудно да се направи завой, дори самият Пучдемон да поиска да промени решението си. Това трябва да се има предвид – веднъж събудени, популистките страсти трудно се набутват обратно в бутилката. Свобода, достойнство, да ни уважава светът. Междувременно големите банки вече се изнасят от Барселона и всички разбират, че се задава катастрофа, но няма как да кажат изведнъж сбъркахме – инерцията е твърде голяма.

Всъщност, сепаратист или обикновен  националист е Пучдемон! И по-важното:ако се отцепи Каталуния няма ли да е това началото на края за Европейския съюз? Кой ще последва примера на каталунците – Корсика? Тя стана първа национална сила в регионалния парламент…Шотландия през 2014 година?Баските? Какво да кажем за Фландрия – и новият фламандски алианс е първа политическа сила в Белгия?…

Не знам много за Пучдемон, един познат му измисли етимология  „демонът на пуча“. Мисля, че трябва да се оттегли, за да се реши тази криза, надявам се, че ще се оттегли и Рахой, който прати там полицията по най-глупавия възможно начин. В Каталуния никога не е имало повече от 40 на сто привърженици на независимостта, национализмът там е културен, на база език, традиции и ако има спорни теми по данъците например те можеха да се решат с преговори. Случаят с Корсика е различен, там разчитат на щедрите помощи на Франция, а сепаратизмът днес е, както казах на богатите, които искат да се освободят от бедните. Фламандците са по-близо до Каталуния, но пък държавата Белгия е до такава степен разделена, че не знам какво повече ще получат – там, освен краля и футбола, ги държи основно смесения град Брюксел, който няма как да се раздели. Националната държава се привижда като някакъв спасителен вариант, който да защити човешките групи от заплахите на глобализацията. Това е тежка илюзия, 7-милионна Каталуния или пък 5 милионна Шотландия нямат никакъв шанс пред гиганти като Китай и Русия. Надеждите на сепаратистите – подхранвани години наред от регионалистката идеология на Съюза – е да бъдат независими вътре в съюза, да предоговорят мястото си, да се изтъргуват по-добре. Но ЕС има все по-твърда позиция по отношение на тази казуси. Югославия или Чехословакия са невъзможни днес, впрочем те и тогава се разпаднаха извън Съюза с цел именно по-бързо да се присъединят. Ако Европа се разпадне, това няма да е заради някой китен регион като каталунския. Ще тръгне – както се случи със Съветския блок – от центъра. Засега Германия и Франция не са решили да напускат, така ме нека не избързваме с апокалипсиса.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).