Избирането на мира пред справедливостта не е решение

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун каза, че държавата Палестина ще се присъедини към Международния наказателен съд (МНС) на 1 април, съобщи Асошиейтед прес.

Членството в МНС ще позволи на палестинците да се стремят към повдигане на обвинения за военни престъпления срещу Израел.

Палестинците подадоха в петък документите за ратифициране на Римския статут, с който е учреден МНС, и по този начин направиха последната формална стъпка за присъединяване към съда.

Бан Ки Мун заяви, че “статутът ще влезе в сила за държавата Палестина на 1 април 2015 г.”. Той каза, че действа като “депозитар” на ратификационните документи.

Палестинският ход предизвиква заплахи за ответни мерки от страна на Израел и среща силна съпротива от САЩ, тъй като се разглежда като пречка за постигане на израелско-палестинско мирно споразумение.

Коментар на Ричард Дикър, директор на Международната правосъдна програма на Хюман Райтс Уоч:

Международният наказателен съд предизвиква остър дебат през вече почти 12-годишното си съществуване. Чест повод за спорове е загрижеността за влиянието на съдебния мандат на Съда върху мирните преговори. Според посредници за мир и учени, разследванията на Международния съд могат да блокират постигнатото за прекратяване на военни конфликти. На подобна загриженост е дадена гласност във връзка с осемте настоящи разследвания на Съда.

Медиаторите се позовават на сходни критики след присъдите на Слободан Милошевич и на Чарлс Тейлър, но възраженията срещу постоянния Международен съд са по-ясно изразени. Но, както при Международния криминален трибунал за бивша Югославия и Специалния съд за Сиера Леоне, които съдиха Милошевич и Тейлър, страховете от вредната роля на Международния наказателен съд, колкото и дълбоко да се усещат, не са подкрепени с факти.

Няколко експерти предвиждаха тежки последствия след заповедите за арест, издадени от прокурора на Съда за суданския президент Омар Ал Башир през 2009 г. Някои предсказаха, че повдигнатите обвинения ще застрашат, ако не и унищожат перспективите за приемане на мирно споразумение между Судан и излизащия на политическата сцена Южен Судан. Споразумението бе изготвено, за да спре десетилетия битки, да улесни референдум за независимостта и да доведе до мирно отделяне на Юга. Общоприетото разбиране беше, че заповедта за арест на Международния наказателен съд ще демотивира напълно Хартум да съблюдава условията на Споразумението и ще върне Юга в още години на ожесточени конфликти. Но катастрофичните последствия, вменени на заповедта на Международния наказателен съд, така и не се сбъднаха.

Същите пресилени предупреждения бяха отправени и срещу натиска да бъде заловен военния вожд на Конго Боско Нтганда, издаването на заповед за арест на Джоузеф Кони и донякъде срещу обвиненията на Съда срещу сваления либийски лидер Муамар Кадафи. Въпреки че не се стигна до очакваните последствия, опасението, че Съдът представя истинска заплаха за мира, не се разсейва.

Страховете се пораждат от тектоничната промяна през последните 20 години, която „килна кораба на историята към правосъдието.” В определени ситуации може да се появи напрежение между правосъдието и мира. В такива случаи обаче, решението не е незабавното избиране на мира пред справедливостта. Напротив, в съответствие с нормата за търсене на отговорност за най-сериозните престъпления и съд с мандата да я прилага, задачата е да се защитава една принципна и умна дипломатическа стратегия. Римският статут включва някои средства за намаляване на възможността правосъдието да застраши мирните усилия. Прокурорът има право на преценка за времето на извършване на своите разследвания и издаване на заповеди. Нищо в Римския статут не предполага подписването на заповед преди уречената времева граница. Освен това, Съдът може да реши дали да направи обществено достояние своите заповеди или не.

През 2005 г. организацията Хюман Райтс Уоч призова Кабинета на прокурора да установи насоки за интерпретирането на „интересите на правосъдието”. “Ние вярвахме, че те са важни за възприемането на Международния наказателен съд като съдебна институция. Противопоставихме се на включването на мира и стабилността като фактори, които трябва да бъдат зачитани според член 53”.

През 2007г. Кабинетът на прокурора издаде документ, който определи рестриктивно „интересите на правосъдието”. Според него критериите за позоваване на член 53 трябва да бъдат подчинени на целта за прекратяване на безнаказаността. Документът обаче подцени „разликата между концепциите за интересите на правосъдието и тези на мира, който попада в мандата и на други институции, освен в този на Кабинета на прокурора.” Всъщност, документът от 2007г. формулира правилна политика за Международния наказателен съд като съдебна институция. Макар и търсенето на политика, основана на актуалната й практика да може да си струва, нито Римският статут, нито фактите подкрепят новата интерпретация на член 53.

Прокурорът на Съда  има задачата да изпълнява съдебния си мандат в една крайно политизирана ситуация. Решенията му могат да имат огромни политически последствия. Репресивните правителства, които остро се противопоставят на мисията на Съда, го критикуват като съдебно средство за придвижване на политическия дневен ред. Установяването на легитимността и доверието на Съда ще зависи, отчасти, от дистанцията, която прокурорът ще успее да наложи между действията си и каквито и да било намеци за политическа пресметливост. Призивът повторно да се интерпретира член 53 отваря врата към тенденцията за политизация, от която няма връщане назад. Докато последствията за мира от подобно преразглеждане са несигурни, предложеното лечение може да убие възможността за бъдещи международни наказателни процеси.

Превод: Марта Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика