Изборът на човешката несигурност

Публикацията на Фатме Мюхтар в „Маргиналия“ „Помаците гласуваха за най-малкото зло“ се радва на висока посещаемост тази седмица. В нея авторката описва механизъм, който работи много добре по избори – плашим хората и после те гласуват не от убеждения, а от страх. Ако си представител на малцинство, което е системно дискриминирано, нормално е да дадеш гласа си за онези, които поне не те заплашват. Само за електората на ДПС (който се състои предимно от етнически турци, помаци и роми) ли важи този принцип? По-общо, само за малцинствата ли важи, или може да се приложи и към мнозинството?

Какво може да накара мнозинството да гласува от страх? Внушението, че може да се превърне в малцинство или поне да бъде третирано като такова. Опасните други дебнат отвсякъде.[1] Бежанците нахлуват, нарушавайки неприкосновеността на границите ни, заливат ни, ислямизират ни, освен това са почти само мъже, значи са терористи. Ромите ще станат повече от българите, те грабят, бият и убиват и българския народ, изнасилват жените му, източват бюджета със социалните си помощи. Българските турци искат новини и предизборна агитация на турски език, за да заговорничат срещу българите и да въдворят ислямистка политика в България. И т.н. Волен Сидеров напада продавачи в клекшопове и студенти. На всичко отгоре неизвестни врагове сриват основни институционални сайтове точно в изборния ден.

По време на предизборната кампания например обърнах внимание върху практически всекидневните прессъобщения на МВР за „заловени нелегални имигранти“ и върху дезинформиращите „новини“ за „престрелка на границата“. Важно е не само какво има в новините, а и какво няма. Забелязахте ли, че от неделя насам информациите за заловени чужденци изчезнаха като с магическа пръчка? Възможна хипотеза е, че де-що има полицаи, включително и граничните, са впрегнати в изборния процес и в опазването на Волен Сидеров, та по тази причина мигрантите кръстосват земята ни незабелязани. Втора хипотеза е, че точно по изборите никакви бежанци не влизат в България, а чужденците без документи, които са обичайната жертва, когато някой си е наумил да лови мигранти, вече са заловени всичките. Третата хипотеза е, че информациите за чужденци, които непрекъснато биват залавяни, е имало за цел да всява страх у хората. За да гласуват за онези, които им вдъхват сигурност. Кои са те? Онези, които са на власт и държат нещата под контрол.

Когато вече никой не лови чужденци, ето какво се случва: те нахлуват в университетите ни и тормозят студентите, заключват 5000 души за две денонощия в една зала, в резултат на което на няколко десетки от тях се налага да потърсят спешна медицинска помощ, манипулират гласуването и подменят резултати от изборите…

Шегата настрана. Резултатът от масовия страх е бетониране на властта след изборите. Страхът, впрочем, е съчетан с видимостта, че разни работи се строят. Дори да се развалят веднага след като са построени и дори да са бутафорни. Ако, освен да демонстрира твърда ръка срещу лошите, някой кмет направи и хубави неща за населеното място – рок фестивал, подобрения в градската среда, тогава печели вота на над 80% от гласувалите. Малко е нужно, значи, за пълно бетониране на властта, но повечето дори не си правят този труд – достатъчно е да плашат, да строят и да ремонтират построеното. Между двата тура никакъв видим резултат не може да бъде построен (най-много да бъде открит с рязане на лентички, което също не е за пренебрегване), но пък един атентат срещу Алексей Петров успешно може да отклони общественото внимание от изборните неразбории и да го канализира в правилната посока.

По-сигурен ли става животът на хората в резултат на гласуването им от несигурност и страх?

Има едно мисловно направление, което се нарича „човешка сигурност“. В основата му стои убеждението, че защитата на националната сигурност няма пряко отношение към реалната сигурност на хората. Нека си зададем въпроса: по-сигурен ли е станал животът ни, в сигурни ръце ли сме, откакто избираме и преизбираме ГЕРБ – партия на силната ръка, вторачена в сигурността?

Питането ми е за сигурността на средностатистическите български граждани – хора, които не са бежанци, роми, турци, помаци, хомосексуални и т.н.

Да вземем само някои от най-популярните събития от последните дни и седмици.

Ако се разхождате в Борисовата градина, няма как да бъдете сигурни, че който трябва, се е погрижил да не падне някое изсъхнало дърво върху вас и да ви убие.

Ако сте продавач в клекшоп или студент по актьорско майсторство, не можете да бъдете сигурни, че ще бъде спазено човешкото ви право (първа точка от Всеобщата декларация за правата на човека) да бъдете равни по достойнство с някого, който си позволява да ви тероризира. Дори да се съберат на едно място ръководителите на основната институция, чийто главен предмет на дейност е да ви гарантира сигурността, те не могат да направят нищо, освен да потвърдят собственото си безсилие и вашата беззащитност.

Ако сте гласоподавател, нямате никаква сигурност, че няма да се сложат препятствия пред осъществяването на правото ви на глас и че гласът ви ще бъде правилно (или изобщо) отчетен. На много места желаещите да участват в референдума бяха принудени да се редят на втора опашка или не им се даваше бюлетина, ако не си поискат. Масово има неотчетени преференции, липсващи бюлетини, поправяни протоколи.

Манипулиран е и собственият ми глас – преференциите, посочени от мен и още двама мои близки, не са отчетени (вж. заглавната илюстрация). Вероятно членовете на секционната комисия са си позволили волната интерпретация, че преференциалните гласове за първия в листата са без значение. Само че те имат значение – случва се кандидати от листата с повече преференции да изместят този, който е на първо място. Накрая се оказва, че преценката на близките ми и на мен как да гласуваме е без значение.

Ако подобни волни интерпретации и грешки са на случаен принцип, не биха повлияли съществено на резултатите от изборите. Но ако са систематични – а има данни, че те са точно такива, тоест, че много от избирателните комисии са правели аналогични грешки и нарушения – тогава целият вот е под въпрос.

Членовете на секционните избирателни комисии, от своя страна, също нямат никаква сигурност, че изпълнявайки задължението си да гарантират демократичния процес, няма да бъде нарушено правото им да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение. Защото какво друго може да е затварянето на 5000 души в една зала за две денонощия, в резултат на което десетки хора са получили спешна медицинска помощ, имало е припаднали, за които известно време е нямало кой да се погрижи, паникьосани хора, пишещи по стъклата молби за помощ, гладни хора, спящи по земята хора?

При това, ако някой (човек или институция) нарушава вашите права и ви поставя в несигурност, от това той самият не става по-сигурен. Онези, които в секционните комисии нарушават правото ни на глас, после преживяват кошмара в залата, гордост на премиера – Арена „Армеец“. Медицински лица може да издевателстват над пациенти, но после някой друг да издевателства над тях в друго тяхно качество. Някои хора преживяват полицейско насилие, но самите полицаи също биват жертва – на футболни хулигани или на хора като Сидеров, срещу които са безсилни. Дори Волен Сидеров демонстрира радикална несигурност и се сдоби с повърхностна лицева травма в резултат на нарушение на физическата си неприкосновеност.

А хората на най-високите етажи на властта са несигурни дали ще я запазят, а нерядко имат основания да се страхуват за живота си.

В последна сметка, избирайки сигурността, никой не е сигурен. И няма перспектива в последно време това да престане да бъде така.

А нещата могат да бъдат по-различни – ако поне малко се помисли за спазването на елементарните човешки права, когато се взема едно или друго решение. За нашите собствени права става дума.

Депутатският имунитет е измислен, за да пази депутатите от натиск. Но не е толкова трудно да се направи така, че и гражданите да имат защита от депутатите, които са с имунитет. Не с промяна в Конституцията, и със съответен етичен кодекс може да стане това.

Когато се организират избори, най-важно е да се гарантира в максимална степен, че гласът на избирателите ще бъде точно представен, както и да се гарантира елементарно човешко отношение към хората, които осигуряват изборния процес.

Когато има здравеопазване, най-важното е да се осъществява грижа за здравето, вместо здравната система да унижава пациентите и допълнително да ги разболява, а не дали ще се сливат болници, ще се вземат пръстови отпечатъци от пациенти и т.н.

И така нататък.

Проблемът е, че малко хора мислят така. Или поне – малко хора мислят така, гласувайки. Несигурността има свойството да се възпроизвежда и множи, изглежда като естествено състояние на нещата. Ала това е състояние, създадено от хора, значи може да бъде и друго. На много места в Европа и по света е друго.

Тези дни ми разказаха един основен принцип в германското право, който, изразен метафорично, звучи така – не застрелвай врабчето пред прозореца си, ако те дразни, че пее. Смисълът на принципа е, че не трябва да се преминава към груби мерки, преди да са изчерпани най-меките. Защо са им на германците меки мерки, защото са мекушави? Надали. Става въпрос за способността да цениш света и хората в него, и да го пазиш. Да се отнасяш с уважение.

Голяма част от хората в България гласуват, образно казано, да се застреля врабчето, за да им е мирна главата. Отвсякъде ни показват врабчета, които трябва да бъдат отстреляни. Жертването на живот, достойнство и прочее се преглъща в името на сигурността. Но сигурност няма, защото врабчетата сме всъщност всички ние.

 

[1] Не се съмнявам в усета на читателя към ирония, но „Маргиналия“ има и недобронамерени читатели. Затова уточнявам, че не твърдя нищо от това, което пише по-нататък в параграфа, а показвам широкоразпространени стереотипи. С които, подчертавам, ни най-малко не се идентифицирам.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.