Избрано от Marginalia: Без човеци

В първата седмица на август представяме на вниманието на читателя рубриката “Избрано от Marginalia”. Това не са най-четените, нито непременно “най-добрите” публикации на сайта. Но са такива, на които, мислим, си струва да се обърне внимание от дистанцията на времето и отвъд конкретния контекст, в който са написани.

Повод за коментара на Вяра Ангелова “Без човеци”, публикуван в Marginala на 11 февруари 2014 г., е медийното отразяване на любителско клипче с деца, които бият учителката си в час. Темата за хуманността на медиите ни и етичните стандарти в медийното отразяване обаче е постоянно актуална, независимо от конкретните поводи.

Преди няколко години в едно най-известните и най-гледани немскоезични телевизионни шоу-състезания „Wetten, dass…?“ („Да се обзаложим“) на живо се случи жестока трагедия. Млад храбрец демонстрира акробатични възможности, като прескача различни по размер движещи се коли. Първата – прескочена успешно. Втората…прекалено лесно. Зад волана на третата е баща му. Популярните водещи разсъждават върху усещането да шофираш срещу детето си. Как ли се чувства, питаха се те, не че искаха отговор, а просто за да подчертаят напрежението. В този момент момчето се засилва, скача, удря си главата в капака на колата и пада като парцалена кукла. Камерата на секундата замръзва върху публиката в студиото. Дори техниката не смее да мръдне. Чуват се само стреснати възклицания от водещите и викането на лекар в студиото. Публиката мълчи, както никога до сега. Минути по-късно предаването прекъсва и още минути по-късно е закрито преждевременно.

Момчето оцелява, макар и парализирано. Скоро водещият Томас Готшалк обявява, че приключва с предаването, което е водил успешно години наред.

Камерите можеха да покажат повече. Има ли кръв? Диша ли? Как точно го изнасят? Не го направиха. Защото медиите носят първо отговорност, а след това печалба. Българските медии имат друго разбиране за отговорност. И тук съвсем няма да стане дума за смъртта на един български кмет в състезателно шоу. Не я показаха, но информацията за нея щедро се използваше, за да повиши рейтинга на предаването.

Медиите смятат, че щом някой сам иска да участва в публичността, той трябва да е взел предвид и всички последици от възможен публичен провал. Така имаме възможността да се насладим на пълното човешко падение. Освен реалититата, които се захранват от подобни сюжети, дори новините консумират и тиражират срамоти от Фейсбук с пълна охота. Обяснението е ясно – хората сами са преценили, че искат да споделят официалното си скъсване с човешкото, ерго могат да се оправят сами. Не могат. Медиите не са просто платформа. Журналистиката не е обикновена услуга. Да покажеш любителско клипче с деца, които бият учителката си в час (поредна порция и тази седмица премина през ефира), и после да кажеш на публиката, че това е нередно, е абдикация от отговорност. Защото при третото повтаряне на записа вече си посял желанието следващата жестокост да бъде още по-пикантна за тълпата. Телевизиите трябва да имат механизми, с които да предпазват хората. От самите тях. Не просто аудиторията, а именно хората. Когато обществото е загубило чувството за човечност, някой трябва да сложи край поне на публичното легитимиране, че и без нея може да се живее. Но няма кой. Защото и в медиите вече не работят човеци.

Едно голо момиче се разходи из Студентски град през зимата на 2013 г., а ученолюбиви младежи я заснеха с телефоните си. Снимките им обиколиха всички медии с професионализирани заглавия, че момичето е „нудистка“, която „стряска обикновените граждани“. Авторът на част от клиповете сподели, че не бил се сетил първо да й помогне.  Е, след като историята е във фейсбук, пречи ли някому тя да бъде тиражирана и в медия, в която работят репортери, редактори, главни редактори. Те просто обслужват интересите на аудиторията. Липсата на човечност е пролазила и в техните глави. Затова миналата седмица, когато се отразяваше процесът за убийството на момиченцето от Поморие, журналистите подробно описаха всички детайли, които е предоставила заподозряната в деянието. И след това заключиха, че майката на момичето „се скъсала да реве в съдебната зала“. А авторите са скъсали с човешкото в себе си. На журналистиката ни не са й проблем парите, подкупността и недостатъчния професионализъм. Проблемът е отсъствието на човешки същества.

Avatar

Вяра Ангелова

Вяра Ангелова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Автор на текстове в областите медийна критика, радиожурналистика, журналистическа етика, медии и малцинства.