Избрано от Marginalia: Само за да те признаят за личност

Споделете статията:

В първата седмица на август представяме на вниманието на читателя рубриката “Избрано от Marginalia”. Това не са най-четените, нито непременно “най-добрите” публикации на сайта. Но са такива, на които, мислим, си струва да се обърне внимание от дистанцията на времето и отвъд конкретния контекст, в който са написани.

Краткият коментар на Питър Чикой беше написан специално за Marginalia и публикуван през тестовия ѝ период – на 4 май 2014 г., малко преди официалния старт на сайта на 15 май 2014 г. Добрата новина е, че в края на 2014 г. Питър най-сетне получи хуманитарен статут и вече има документи за самоличност. Другият човек от снимката обаче – Давид Харутюнян от Армения – продължава да няма документи, макар да живее в България от дете. Той живее с жена си, която също няма документи, и двамата отглеждат заедно детето си, което е “нелегално” по рождение. В България има чужденци, които нямат документи за самоличност, но няма правни механизми да придобият легален статут.

Наскоро навърших 45 и през последните 25 години живея на българска земя. Въпреки това, тъкмо осъзнах, че повечето от тези 25 години е период, в който просто съм спрял да съществувам, защото нямам документи за самоличност.

Това е най-болезненият период, с който съм се сблъсквал през живота си, особено защото, макар да имам хронично заболяване, нямам достъп дори до доктори и лечение. Университетската ми диплома, сертификатите от всички курсове, които съм изкарал, всичко е докарано до застой и безсмислие. Животът ми напълно загуби смисъла си. Умът ми се зае с изпробване много други начини за оцеляване на тази земя, повечето от които са незаконни, ако не и нехуманни. Сърцето ми, за първи път в моя живот, изпита ненавист към всеки, който би могъл да е отговорен за това.

Бях затворен в център за задържане на чужденци за почти две години. И както навън в обществото на нелегални – или на хора, които са направени нелегални, така и когато бях затворен с други хора със ситуация, подобна на моята, осъзнах колко безполезен са ме направили, колко социално изолиран са ме направили и колко много хора избягваха присъствието ми. Беше отчайващо. И всичко това, защото бях определен за нелегален в обществото. Загубих присъствието си на земята и неведнъж съм се чувствал по-зле от мъртъв, понеже още дишах…

Затова не пожелавам на никого да остава без документи за самоличност. Часовникът спира и всичко останало губи смисъл, особено животът ти. Бил съм свидетел как хора се опитват да сложат край на живота си, как хора се опитват да откраднат самоличността на други хора, използват фалшива самоличност и така нататък, и всичко това – само за да ги признаят за личност. Толкова много умения са отишли на боклука заради липсата на документи, толкова пари са взети от невинните местни данъкоплатци.

Дошло е време да престанем да философстваме по тази тема, а я погледнем в лицето. Светът стана малък и всичко се вижда, независимо колко много истина може да бъде скрита. И, най-вече, неловко е за невинните граждани, на които светът после гледа като на лоши хора, защото собствените им закони оказват принуда върху тях. Нека се събудим, погледнем реалността в лицето и се захванем да документираме живота с позитивна нагласа.

* Заглавието е на редакцията.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Питър Чикой

Питър Чикой е от Замбия. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски. Живее в България от 25 години. Вярващ католик. Прекарва по-голямата част от живота си в България без документи за самоличност. От края на 2014 г. има хуманитарен статут.