Йордан Лисиков: Децата с аутизъм са като призраци сред обществото

На втори април е Световният ден на информираност за аутизма. В България той се отбеляза, като президентството се освети в синьо снощи. А този уикенд в Българския културен център в Берлин ще бъде открита изложба с картини на деца с аутизъм. Всичко се случва в огромна степен благодарение на усилията и личната инициатива на един младеж, който все още е ученик – Йордан Лисиков. Marginalia публикува разговор на Светла Енчева с него – за дейността му, за децата с аутизъм, за това какви са хората и какво е обществото; и че всъщност човек може да ги променя и да ги мотивира да излязат от зоната си на комфорт, ако полага усилия.

Как решихте да се занимавате с популяризиране на децата с аутизъм?

Първо се запознах с кондицията на аутизма покрай родителите ми. И участвах в няколко проекта, но от две години се занимавам с индивидуални проекти, които са по-сериозни, като едната година направих две арт инсталации, от рециклирани изгорели крушки. С подкрепата на приятели събрахме над 300 изгорели крушки и направихме две композиции, едната от които беше поставена в училище, и там излезе също така и презентация, а другата беше поставена в централния офис на „Пиреос банк“, те подкрепиха проекта.

А защо решихте да се занимавате с това?

Покрай семейството ми се запознах с деца, които имат аутизъм. Първоначално и аз не разбирах каква е тази кондиция. Но след това осъзнах, че тези деца са буквално като призраци сред обществото. Хората нямат никаква представа какво е аутизъм. И затова те решават просто да игнорират проблема. А броят на аутистите в света нараства все повече и повече, и е много важно хората да бъдат информирани за това състояние, за да могат да покажат някаква съпричастност към тези деца и към хората с аутизъм като цяло.

Какви са причините да не виждаме тези деца?

Ние като общество сме свикнали да приемаме това, което е най-удобно за нас, и да сме в зоната си на комфорт. Естествено, много по-удобно е да игнорираме факта, че тези деца всеки ден срещат трудности да живеят в нашето общество и да контактуват с хората в него. И, тъй като ние нямаме този проблем, не сме склонни да помагаме на останалите групи.

Как бихте описали децата с аутизъм?

Според мен, с две думи – те са добри души. Защото аз, както споменах в началото, също имах този процес на свикване, ако мога да го нарека така. Първоначално и аз не можех да възприема децата с аутизъм, но с течение на времето, след като прекарах повече време с тях, осъзнах, че и те имат абсолютно същите чувства и емоции като хората като нас, хората без аутизъм. Но тях никой не ги възприема. Няма кой да откликне на тези чувства, така да се каже.

Защото хората не са обучени как да го правят, или защото нямат чувствителност?

И двете, бих казал. Първо – да, като цяло, както споменах преди, хората нямат интерес да се занимават или да положат усилия, да разберат хората с аутизъм. Но, също така, има определени начини, по които трябва да се общува с този тип хора. Не може да се води разговор като с хората без аутизъм. Трябва по-тактически, по-спокойно да се подходи към нещата.

Вие самият общувате с хора с аутизъм. Само с деца или и с по-големи?

Основно с деца съм общувал, но съм се запознавал и с по-възрастни хора с аутизъм. По-възрастните, поне тези, с които аз съм запознат, са минавали през терапия и определено се вижда, че контактът с тях е по-лесен. Но понякога, въпреки че знам как да се отнасям към тях с повече внимание и повече спокойствие, пак е доста трудно да се установи контакт. И не е лесно да се привлече тяхното внимание и да се води, така да се каже, нормален разговор.

Децата, които познавате, посещават ли някаква форма на училище или детска градина?

Ами да, в България има центрове, например център „Тацитус“, който се намира тук, в София. И той се занимава тъкмо с отглеждането и развитието на такъв тип деца – с аутизъм. Засега съм ходил да помагам там няколко пъти. И мога да кажа, че отговорните там са много добре запознати и знаят как да комуникират с този тип хора.

Имате ли лични впечатления за дискриминация по отношение на деца с аутизъм?

Ако трябва да бъда честен, не съм бил свидетел на някаква фрапантна случка. Но определено онлайн или сред познати мои съм забелязал да се използва думата „аутист“ като обида или като нещо, което показва някакво по-низше същество. И това, според мене, е абсолютно неетично и не е правилно, тъй като аз лично съм запознат с този тип хора и бих казал, че те по много начини са дори по-различни от мен и имат позитивни качества, които аз нямам. По никакъв начин не може да се каже, че те са по-низши под каквато и да е форма.

Заминавате за Берлин, за да представите изложба. Ще разкажете ли за нея?

След миналогодишния ми проект, който беше основно за съучениците ми в училище, исках да направя нов, който да обхване по-обширно количество хора. Затова, като се появи възможност да направим втори проект в Българския културен център в Берлин, дадох идеята децата от център „Тацитус“ да направят изображения, картини, които да бъдат изложени в центъра. И след това да бъде проведена презентация за хората, които имат възможността да присъстват, така че да се обясни какво е аутизъм на тези, които не са запознати, но и също така част от картините евентуално да бъдат продадени и средствата от тях да бъдат дарени на център „Тацитус“.

За презентацията е нужен JavaScript.

Чудесно, дано се продадат! А каква беше идеята за крушките, впрочем? Защо крушки?

Защото Autism Speaks („аутизмът говори“, бел. ред.), така се казва на английски, това е международната асоциация за аутизъм. Нейният знак е една крушка, която свети в синьо. И тъй като искаме да има природозащитен елемент в проекта, решихме да използваме крушки, които са изгорели – вместо да бъдат изхвърлени, да бъдат рециклирани в тези инсталации. Всички крушки бяха боядисани в синьо и бяха окачени по наистина доста интересни и уникални начини.

И Вашите съученици се включиха в това с крушките…

Да, част от тях. Аз отначало бях леко скептичен как тийнейджъри на моята възраст ще реагират към темата за аутизма. Но бях приятно изненадан – много от тях показаха уважение и подкрепиха моята кауза, като след това си направиха труда да прочетат още за аутизма и дори изявиха желание да участват в бъдещи проекти.

Значи това, което правите, има за ефект и да промени нагласата на хората около Вас?

Да, определено. Аз даже съм изненадан от резултатите, които успях да постигна. Както казах, първоначално бях скептичен.

Но, може би, малко хора са опитвали? Човек няма шанс да разбере дали ще има ефект, ако не опита.

Възможно е. Тази година за първи път ще бъде осветено Президентството в синьо – на втори април, който е Международният ден за информиране за аутизма. Досега основно е била осветявана сградата на Софийския университет. Тази година получихме разрешение от президентството.

Вие ли ще осветявате президентството?

Не, не аз лично (смее се), но хората, които подкрепиха моя проект и са представители на тази организация Autism Speaks, са получили разрешение преди година да се освети президенството.

 

Въпросите зададе Светла Енчева.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.