Как Комисията за защита от дискриминация ще разплете една пълна бъркотия

За протокола, не съм луда (наистина, макар че всички така казват) и никой не ми плаща. Казвам го, защото знам, че е доста странно да кажеш, че имаш доверие на някоя институция или орган. Аз обаче имам доверие в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Бях много доволна, когато проимахме Закон за защита от дискриминацията, а с него и съответната комисия, която да преценява тези неща. Хубаво е да знаеш, че у нас има специализиран орган, към който да се обърнеш. Някак си помага да си представиш, че живееш в държава, която се развива на добре. Повдига морала, така да се каже.

Преди няколко дни се запознах с още двама души, които също са така идеалистично убедени в горното. Намерих ги, много ясно, в КЗД.

Двама граждани

Силва и Христо, макар и да се познават отпреди, са подали независимо един от друг сигнали до КЗД за дискриминация на 12 деца от Сомалия и Афганистан на базата на признаците „образование”, „народност” и „произход”. Става въпрос за драмата „Калище”, която се разигра в началото на текущата учебна година. 12 деца отиват на училище на първия учебен ден, но не ги пускат. Докарани са малко изненадващо, в последния момент. Завихря се бурен дебат за това кой е бил предупреден и кой не, дали са записани, или не…  Детайлите не са важни. Факт е обаче, че родителите на местните деца не са съгласни те да учат със сомалийчета и афганистанчета, кметът застава на тяхна страна и дори като че ли ги подкокоросва, ДАБ, МОН и общината си прехвърлят топката кой е виновен, кой какво бил казал на другия, а медиите пируват с думи.[1]

Докато действието се развива с тенденция към все по-силно опошляване и низост, Силва, в качеството й на редови гражданин, който е възмутен от случката, подава сигнал до КЗД за дискриминация, а няколко дни по-късно сигнал подава и Христо. И двамата са водени от идеята за справедливост и от вярата в силата на това да си гражданин. Лично, нямат нищо общо със случая. Не са дори от района. Тя е икономист в София, а той оглавява НПО в Самоков. Просто вярват, че България е толерантна държава и трябва да остане такава. Казват, че през годините България е дала убежище на хора от различни народности и е била убежище за тях, а това е само по себе си ценно. Самата Силва е от еврейски произход, а Христо – от ромски. В различни периоди и по различни причини, за техните общности България е била и майка, и мащеха, и могат  да се поставят на мястото на тези деца и родителите им.

Две процедури

След като цялата тази история започва доста да мирише – от огромното медийно внимание, от сигнала на двамата граждани, от подадения от ДАБ сигнал в прокуратурата срещу кмета на Ковачевци, от декларацията на общинския съвет в Ковачевци, разпореждаща децата и родителите им да напуснат…. КЗД се самосезира, за да установи дали наистина кметът е подстрекавал родителите и местната общност.

Така в момента текат две процедури, от които тази срещу кмета на Ковачевци е доста по-занимателна и беше доволно отразена. Ако все пак сте пропуснали какво е станало, разбира се, той твърди, че не е дискриминирал, а е бил поставен между чука и наковалнята от ДАБ, при все че и той произнесе някои доста еднозначно дискриминативни думи. Следващото заседание е на 26 март 2015 и е отворено, така, че който иска…

Аз обаче искам да кажа няколко думи за другото дело, онова по сигналите на Силва и Христо, което е по-малко атрактивно. Преди няколко дни се провежда първото заседание по него. Ответници на практика са всички останали, които са замесени по някакъв начин, освен кмета: ДАБ, РИО-Перник, кметският наместник в с. Калище и директорката на училището. Поради липса на конкретни обвинения срещу кметския наместник и директорката на училището, последните са трансформирани от ответници в заинтересовани лица. На мушката обаче остават ДАБ и РИО-Перник.

Всъщност, Христо предпочита всички страни по казуса да останат ответници, за да се установи кой как е допринесъл за ескалирането на напрежението, а Силва няма нищо против фокусирането предимно върху ДАБ, тъй като смята, че тя е основният отговорен. Според Христо и Силва, всички участници повече или по-малко носят вина за случилото се в с. Калище на 15 септември, но основно действията на ДАБ са предпоставили всичко, което последва.

Така двете преписки се допълват. Едната – срещу кмета – е срещу откровеното дискриминативно говорене от типa „Това са вашите деца. Ще учат ли редом с чужди деца или искате да си отстоявате вашите права?!”, а другата – срещу ДАБ – е срещу лишената от дискриминативни намерения бюрокрация, която благодарение просто на затлачване, процедуро-обсесивност и бумащина прави така, че дискриминацията се случва на практика.

Две загадки

Според сигнала на Силва и Христо ДАБ не е направила нищо за осигуряването на образование на децата, които пребивават във временния център от три месеца преди началото на учебната годна, а на 15 септември са се сетили и са ги завели в с. Калище.

По процедура[2] едно дете следва първо да мине обучение по български език, предоставяно от ДАБ. След като ДАБ, чрез своя Интеграционен център, издаде удостоверение за владеене на езика, внася документите на детето в МОН с искане за свикване комисия. Въпросната комисия е към Инспектората по образоване към МОН и определя нивото на знание на детето с цел да се прецени в кой клас да бъде записано. След като преценката е направена, детето бива записано в определено от РИО училище за подходящо, като директорът на училището получава инструкции от РИО по отношение на спецификата на детето.

Според изготвения от КЗД доклад по случая, от ДАБ твърдят, че са подали необходимите заявления, за да може децата да ходят на училище, именно защото им е известно, че държавата е длъжна да им подсигури образование.

Да тръгнем по пътя на процедурата отзад напред и, заедно с КЗД и докладчика по делото, да се опитаме да разплетем тази бъркотия.

Училището. Директорката на училището твърди, че никой не е искал от нея информация за възможностите за учене в повереното й училище и че никога не е отказвала.

Кметският наместник в селото казва, че децата никога не са били насочвани от РИО-Перник, че не е проявяван интерес към това децата да бъдат записани в училището и по-скоро подкрепя Силва и Христо в техния аргумент срещу ДАБ.

РИО. И наистина, не са били насочвани от РИО-Перник, защото самият РИО твърди, че към 15 септември не са имали информация от ДАБ за деца в центъра в Ковачевци, ДАБ не е внасяла искане за свикване за комисия за определена на ниво, с думи прости – не са знаели иска ли се нещо от тях изобщо. След избухването на драмата, на 16 септември, самият РИО е поискал от ДАБ информация за децата в центъра.

В същото време обаче, три дни преди началото на учебната година, в РИО постъпва докладна от директорката на училището, в която се описва за кои класове са деца от центъра в Ковачевци. (Объркващ елемент, ще се върнем към него.)

Извън това, в края на август РИО са получили питане от МОН за това в кои учебни заведения на територията на област Перник биха могли да се обучават децата-бежанци. Те  предоставили информация на министерството, но от това не произтекло нищо.

МОН. От МОН наистина запитват РИО-Перник за това къде могат да учат децата, защото получават информация по малко по-страничен канал. Експерти в РИО-Перник и РСДП-Перник, (Регионална дирекция за социално подпомагане), които са посетили центъра в Ковачевци, работейки по проект на ДАЗД, установяват, че там има деца, които следва да бъдат записани в училище и че експерти от ДАБ предприемат необходимите стъпки. (Втори объркващ елемент, потърпете малко.) На базата на това наблюдение, МОН се обръща към РИО-Перник с въпрос за подходящи учебни заведения. Отговорът е списък с няколко училища, между които и с. Калище.

За мен тук има две загадки, които ми се струват важни за изясняване на бъркотията, а именно: какви точно стъпки са направили от ДАБ, за да запишат децата в училище, след като от РИО не са получавали нищо, и как така РИО получава от училището докладна за едни децата, които самият РИО не е насочвал към това училище?

Разбира се, това са загадки само за мен и са загадки на пръв поглед. Те могат бързо да бъдат демистифицирани и съм сигурна, че КЗД ще го направи.

Двама виновни?

Нарочно е с въпросителен знак, да не се възприеме като присъда. Но има две линии на виновност за този случай на дискриминация.

Едната е институционалната, която е, така да се каже, непреднамерена. Начинът на функциониране на която и да е институция не е измислен, за да дискриминира, а с оглед на координация, информираност на всички заинтересовани и най-вече с оглед на това всички да си вържат гащите. Никой не иска да дискриминира нарочно. Заради чудовищността на процедурите обаче някой може да бъде изоставен извън системата. И вероятно точно това се е случило с 12-те деца, които са искали да упражнят своето право на образование.

И в конкретния случай, да оставим настрана въпроса дали ДАБ са пратили писмо на РИО, за да започнат записването на децата; или дали РИО не са се сетили сами да попитат какво ще ги правят тези деца, като знаят, че ги има, а не получават нищо от ДАБ, макар че според Силва и Христо именно ДАБ носи отговорност за случката. Вероятно КЗД ще установи къде се е скъсала нишката, къде и кой не си е досвършил работата и това ще е вероятно някакво нарушение, а не само по себе си дискриминация. Самата процедура обаче и прехвърлянето на топката между толкова много институции, както се видя, създава предпоставки за това едни децата да не могат да тръгнат на училище.

Действителният акт на дискриминация, предпоставен от цялата административна бъркотия, се случва на първия учебен ден, когато местните хора изразяват несъгласието си децата им да ходят на училище със сомалийчета и афганистанчета, понеже можело да са болни и заради други лишени от разум аргументи, изказани без никакво неудобство пред телевизиите, както и приемането на прокуждащата декларация от общинския съвет. Множество отделни прояви на дискриминация и на насадени до гуша предразсъдъци разцъфтяха в този ден. Кого по-напред да виниш? В такива моменти хората се насъскват един друг. Дали кметът е почнал да насъсква родителите или родителите са започнали да протестират и кметът е решил да се съобрази с гласа народен, може и да не стане ясно. Като местен първенец, може да се предположи обаче, че все пак има някакво влияние върху хората и е можел да се опита да го използва в посока на това да приемат децата. Не знам, не съм била там и не смея да съдя чак толкова строго. Сигурно КЗД ще вземе правилото решение.

Както казах, бъркотията – и от бюрократщина, и от насъскване е толкова сложна, че да се открие точният виновник за този случай на дискриминация, не е лесно. Факторите са много, а последствията – лавинообразни. Къде точно се е зародила тази дискриминация….

Накрая на заседанието питат Силва и Христо какво искат те от КЗД. „Справедливост” е техният отговор.

 

P.S. Ако се чудите какво става с децата днес, много бързо след това цялата сложна процедура се задейства със страшна скорост и децата са записани да учат в училища в София и в с. Земен.

[1] Много се изписа по тази тема и няма да допринеса към историята, ако я разкажа и аз. Вместо това препоръчвам горещо статията на Лора Филева във в. „Дневник”. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/20/2383760_po_kalniia_put_kum_edin_susipan_purvi_ucheben_den/

[2] Наредба 3 от 27.07.2014 за реда на приемане на бежанци в държавните и общинските училища на Република България

Avatar

Ана Изворска

Ана Изворска е магистър по Науки за национализмите. Обучител на младежи, един от създателите и дългогодишен координатор на анти-дискриминационната програма на Българския младежки Червен кръст.