Как се “появяват” бежанците?

Тези дни стана ясно, че Държавната агенция за бежанците (ДАБ) ще бъде разследвана от прокуратурата. Формалният повод е извършен от МВР одит, в резултат на който са възникнали подозрения за нередности, свързани с обществени поръчки и разпределяне на средства. В публикация на Клуб Z се изразява хипотезата, че новото ръководство на МВР не харесва „противоречивите“ изказвания на председателя на ДАБ Николай Чирпанлиев. Последната от крилатите фрази на Чирпанлиев, която придоби широка известност, е: „При нас остават само кюрдите, които са много по-зле от нашите цигани“. От опитите му да замаже гафа стана ясно, че той така и не схваща, че твърдението му е двойно дискриминационно: кюрдите са „по-зле“ от „нашите цигани“, които, предпоставя се, са зле по дефиниция и затова могат да се използват като мерило какво е да си „зле“. Колко лесно се оказва в изречение от един ред да обявиш два етноса за непълноценни.

Чирпанлиев обаче няма да се раздели с поста си заради крайно дискриминационното си поведение, което в страна, в която дискриминацията се третира адекватно, щеше да е достатъчно основание най-малкото за оставка. Ако престане да ръководи Агенцията за бежанците, това най-вероятно ще стане заради финансов одит. А подобни одити са обичайна практика при новите правителства, които искат да сложат свои хора за шефове на агенции. Да не забравяме, че част от програмата, около която се обедини крехкото парламентарно мнозинство, беше изграждането на ограда по цялата ни граница с Турция, за да се спре притокът на хора, търсещи убежище.

От тази ограда от бодлива тел вече са изградени 30 километра. Официалните статистики сочат драстично намаляване на броя на преминалите нелегално границата, за да търсят убежище в България. В същото време, започна да се наблюдава нещо много странно.

От няколко месеца насам МВР тиражира информации за групи чужденци, открити на най-необичайни места в страната. Близо до черноморския бряг, в Северния парк, в някои софийски квартали… И в повечето случаи медиите просто публикуват прессъобщението, без да се опитат да разберат – а как, аджеба, тези чужденци са влезли в страната, след като границата ни е толкова добре укрепена? Приема се като природен факт, че някакви хора ей така могат да се появят – от нищото.

Когато вниманието на публичността се концентрира около необяснимо появилите се групи чужденци, е много лесно да се отвлече вниманието от възможността да се обясни „необяснимото“. Ако човек не се задоволява с предоставените прессъобщения, а си задава въпроси, ще стигне до няколко хипотези.

Вероятно границата ни не е чак толкова сигурна (но това е и едно от основанията да се иска продължаването на оградата по цялата ѝ южна дължина). Но тази констатация не обяснява защо преди търсещите убежище в общия случай щяха да бъдат намерени на границата, а сега някак безпрепятствено стигат до вътрешността на страната, въпреки всички гранични полицаи, изпратени да охраняват. Предположението за корупционна схема не е толкова далеч от ума. Чужденците пак могат да влязат в България, но на по-висока цена. Което обяснява „телепортирането“ им във вътрешността на страната.

Освен по-скъп, достъпът на търсещите убежище до България става и все по-рискован. Откриването на групи чужденци близо до морския бряг означава, че те вече идват и по море. Морето е един от най-опасните пътища за бежанците. Обикновено се ползват кораби и лодки с многократно превишен капацитет, които нерядко потъват, преди да стигнат до крайната цел. Наскоро папа Франциск каза, че Средиземноморието не трябва да бъде повече гробище на бежанци. Дали Черноморието тръгва по пътя на Средиземно море?

Преди няколко седмици потъна кораб край Истанбул. В него са пътували 40 бежанци. Според различни източници спасените са между седем и десет. Сред загиналите има мъже, жени и деца. Съществуват сериозни предположения, че чужденците са пътували към България. Какъв ли трябва да е животът на човек, за да е готов да поеме какви ли не рискове, за да избяга?

В същото време върви пропагандата, че търсещите убежище не трябва незаконно да пресичат границата, а да отидат на граничните контролно-пропусквателни пунктове, да се наредят на опашка и, когато им дойде редът, най-учтиво да поискат убежище. Когато се опитате да обясните, че това просто не може да стане – не само в България, а по цял свят, не ви вярват. И не си задават въпроса – щом е толкова лесно, защо бежанците използват такива рисковани начини да влязат нелегално в страната – да пътуват в кашони, в багажници, по море, да ги хвърлят от влака и какво ли още не.

Но вече имаме прецедент. Лидия Стайкова изнесе информация за сирийска вдовица и дъщерите ѝ, които се опитали да влязат в България през граничен контролно-пропусквателен пункт, за да потърсят убежище. Турската гранична полиция, естествено, не ги пуснала, защото нямат виза. Дори не успели да стигнат до границата – автобусът ги свалил на няколко километра от нея, повикали такси, но таксиметровият шофьор се обадил на полицията. Която ги върнала в Одрин. „Ето ти параграф 22“, коментира Лидия Стайкова.

И докато Николай Чирпанлиев не може да даде обяснение защо само най-неkвалифицираните (според него) бежанци остават в България, четирима търсещи убежище намериха смъртта си на българо-сръбската граница в опит да избягат от страната ни. Те са били част от група чужденци, всеки от които са бил регистриран като търсещи убежище, значи по българското законодателство не са били „нелегални“. Въпреки това са рискували живота си, за да отидат в държава, в която предполагат, че ще ги третират като човешки същества. Толкова за прословутото българско гостоприемство.

Всъщност българската държава прави всичко възможно бежанците да не остават в България – като се започне от качеството на приема им, бавенето на регистрацията на молбите за убежище и се мине през отношението в центровете за бежанци, формалната правна защита, която често се предоставя, липсата на работещи интеграционни мерки. Не трябва да подценяваме и расизма и ксенофобията, които държавата усилва и разпространява чрез медиите, вместо да санкционира.

Много от получилите бежански статут в България и заминали на Запад чужденци обаче могат да бъдат върнати обратно в България, защото европейското миграционно право не идеята да бъдеш бежанец от страната, която ти е дала убежище. Не допуска, че страна членка на Европейския съюз не спазва елементарни човешки стандарти по отношение на бежанците. Затова България трябва да престане да възприема себе си единствено като транзитна зона за бежанците и да се фокусира върху укрепването на границите си, а да създаде минимум условия за достоен живот.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.