Да рисуваш Радичковите врабчета

Руска, Соня, Петя, Ники, Краси и Лили са между 11 и 16 години. Общото между тях е рисуването. По няколко часа всеки петък специален бус ги довежда на улица „Анжело Ронкали“, в католическата църква. Там временно е настанено Ателие „Прегърни ме“. Придружава ги и социален работник. Госпожа Велкова проучва внимателно мотивите ни, преди да даде писмено разрешение. Уточнихме неколкократно детайлите за нашия репортаж. След случая с „Шоуто на Слави“ всички са много предпазливи и не вярват в добрите намерения на журналистите.

This slideshow requires JavaScript.

Сред рисувачите се промъква и малкият Филип (Фипо). Ателието е отворено и за други желаещи, например от съседски къщи. Или деца на приятели.

Първо правят „малко загрявка“. Учител им е Любо, млад художник, студент по сценография в Художествената академия. Задачата изглежда увлекателна за Руска и нейните приятели. Възползвам се в миговете, когато виждам, че  някой от тях е привършил  със задачата и ги „открадвам“ да поприказваме. Преди това съм разглеждала старите им картини. Някои са толкова добри, чак не е за вярване. Очевидно и учителите и рисувачите са взаимно доволни от работата си.

В малката трапезария където разговаряме има олтар с Богородица и Младенеца. Записвам разговорите си набързо, като внимателно следя да не им се натрапвам с прекалени въпроси. Да не ровя в душите им, но все пак да разбера какво мислят за разни неща. Не стигаме до врабчетата на Радичков. Сложна е връзката между изкуството му и тях. Нахлупената шапка на Руска крие лицето й. Очилата на Ники придават важен вид на финото му лице. Казвам на Лили колко е хубава, тя отговаря „знам“. Момичетата са с дънки, якета. Някои дъвчат дъвки хлапашки предизвикателно. Чашите с чай и натрупани в чиниите лакомства правят атмосферата домашна. Шевната машина на Калина (Качи), таблета, на който качват снимки, смехът на художниците и простата деловитост на Милена ни карат да се чувстваме окей.

This slideshow requires JavaScript.

Аменун Филип Женева e млада и е много ярък художник. Поклонник на чувствеността и ахроматичната линия. Между атрактивните си изложби в София и чужбина, тя намира от години време да учи на рисуване децата. Тя казва за тях:  Уча ги с огромно удоволствие. Впечатляват се от цветове, оттам започвам винаги. Освен рисуването се опитваме да изграждаме и ценности у тях. Да извличаме потенциала им. Обществото трябва да им дава шанс. Ние сме обществото – съзнавам, че ако не им се посветя, всичко читаво у тях ще се загуби. Ще започнат да проституират, да правят аборти… Видели са много зло, тук им даваме рамо – щастлива съм като виждам резултатите!

This slideshow requires JavaScript.

Ники: Идвам от Дом „Асен Златаров“. Рисувам от 10-годишен. Видях, че ставам. Правих комикси. После почнах да идвам тук, в Ателието. Започна толкова да ми харесва, сега не мога да си представя без рисуване. Искам да вляза в Академията. Не ми се разделя обаче с приятелите. От четири години сме заедно. Всеки знае всичко за другия. Дори когато се скараме, пак се търсим после.

This slideshow requires JavaScript.

Руска: Аз съм от „Св. св. Кирил и Методий“ в Доганово. Всички от Доганово сме заедно още от „бебешкия“ дом „Вяра, надежда, любов“. Е, не само за рисуване мисля. Обичам и да танцувам. Да ритам футбол. Успокояващо е като идваме тук. Вечер гледам телевизия, чета фантастика, вампирски бестселъри. Директорката на Дома Оля е супер човек, защо питате? Дали съм чела Библията? Ами да. Идваха при нас хора от църквата, християни бяха. Но спряха да идват. Кой сюжет най-много обичам да рисувам? Дева Мария и Исус, много съм гледала тази картина. Най-важният сюжет е Майка и дете. Поне за мен, де.

This slideshow requires JavaScript.

Соня: От  Дома в Доганово съм. Не съм много доволна от себе си. Най-много обичам да рисувам с боички, с цвят. Като започвам да размивам боята с вода, после налагам върху един цвят другия, става… става интересно. Не зная дали ще продължа да рисувам.  По-скоро искам да се занимава с кулинария. Тука хората ми харесват, но по-нататък не зная. Вечер редя пъзел, успокоява ме. Гледам или турски сериали, или „Замръзналото царство“… Любимата ми песен е Frozen. Участвах наскоро и в състезание по бадмингтон в „Арена Армеец“. Харесвам и Силвия. Тя е доброволец, идва в Дома. Приятелка ми е, искам да бъда като нея! Даде ми да чета „Как да управляваме емоциите си“. Все  я чета… За „Шоуто на Слави“ ли да говоря? Не искам. Беше ужасно. Не искаха нашето мнение. Разказваха за нас, сякаш ние нямаме чувства. Не е вярно, че ни бият, че има сексуален тормоз. И да сме приказвали нещо пред тях, правили сме го, защото сме имали някаква цел!

This slideshow requires JavaScript.

Краси: От „Св.Св.Кирил и Методий“ съм. Е, карам и ски, не само рисувам. Уча и английски, посещавам компютърната зала. Но от малка ме влече актьорското майсторство. Наскоро ни водиха да гледаме представление в  Малък градски театър „Зад канала“. Харесват ми български актьори, но най-много ми харесва Леонардо ди Каприо! Като порасна, искам да се занимавам с педагогика. Важно е за децата. Особено за децата от интернатите. Защо ли?… Ами много е важно някой да бъде с детето от малко. Когато ме водиха в Боровец през ваканцията, бях объркана, страхувах се от всичко. Представям си как ми преподават възпитание на малките. Смея се много, вярно. Смешни са ми разни неща.

This slideshow requires JavaScript.

Лили: От „Св. св. Кирил и Методий“ съм. В Елин Пелин има читалище, където играем шопски танци. Ходим на събори. Или диско танци. Записала съм много музика на флашка, в Дома си я пускам. Правим си концерти, аз съм диджей. Не искам да си отивам от  Доганово. Не, не ме е страх, аз съм още 8 клас. Но искат да ни водят в ЦНСТ (Център за настаняване от семейн тип), а в Дома ми е всичко. И имам добър успех – 5.00! Приятелите ми са тук. В събота или в неделя се разхождаме в града. Това ми е животът.

Бележка на редакцията: Какво мисли директорката на Дома за деца в Доганово Оля Ленкова за доклада на организацията, извършила мониторинг за спазване правата на децата, деинституционализацията и телевизионното предаване посветено на проблемите на дома, може да научите от интервюто на „Маргиналия“ с нея, което ще публикуваме на 5 май.

Текст: Юлиана Методиева

Снимки: Светла Енчева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).