Как Великобритания се превърна в износител на джихад

След като английски гражданин обезглави американския журналист Джеймс Фоли, фокусът на световното обществено мнение се насочи към английската държава и настоящите вътрешнополитически и обществени процеси, които стремглаво се развиват там. В медийното пространство редица журналисти и анализатори безскрупулно обвиняват Англия в провал с борбата срещу развитието на тероризъм и радикализация на местна почва. Защо обаче точно Англия и какво всъщност се случва в лондонските предградия е въпрос, който има много гледни точки. Тук ще се опитам да представя някои от тези проблеми, като изчерпателният анализ на ситуацията може да бъде направен само постфактум. Сега по-важното е обществото да надникне дълбоко вътре в политическите и обществените процеси, които до голяма степен характеризират съвременното английско общество.

На първо място, известно е, че Англия и особено Лондон са дом на милиони мюсюлмани. Сам по себе си този факт нито е притеснителен, нито трябва да бъде представян като проблем. Така, както Амартая Сен твърди в своята критика към книгата на Хънтингтон “Clash of Civilisations”, поставянето на етикет върху широка група от индивиди, които споделят една религия, може по-скоро да прикрие истинските качества и ценности на тези хора, отколкото да разкрие тяхната същност. Проблемът обаче е, не че в Англия има 1,6 милиона мюсюлмани, а това, че 4000 напускат държавата, за да се включат в борбите в Афганистан, други напускат, за да се включат във войната в Ирак, а последно 500 английски граждани, които изповядват исляма, отиват в Сирия (200 вече са се върнали), а останалите са част от Ислямската държава (ISIS). Тази статистика определя една притеснителна тенденция, че същностна част от английското общество явно се чувства отчуждена от него, лесно се запалва по радикалните идеи и е готова на всичко, за да накаже Запада.

Това поставя англичаните, а и техните политици, в парадоксална ситуация. От една страна, основен принцип за изграждането на съвременната английска мултикултурност е уважението към различните религии, учения и бит. Англия отдавна е доказала, че е страна, която е отворена към мюсюлманите и е готова да приеме всеки и да му предостави индивидуални свободи, които почти никъде по света няма. Но от друга страна, след последните събития английската общественост за пореден път е в ситуация, в която е необходимо да пристъпи към погазване на тези принципи. Необходимо е властите да установят сериозен контрол върху радикализацията и дори да легализират следенето и шпионажа на всеки потенциален проповедник на терористични нагласи и крайни радикални идеи.

Само през последните няколко дни вътрешният министър Тереза Мей обяви, че подготвя план в три действия, който ще легализира практики, необходими за гарантирането на националната сигурност. Сред идеите, които ще залегнат в този план, е предоставянето на нови правомощия на властите да забраняват съществуването на известни учения, които могат да бъдат определени като спомагащи за процесите на радикализацията. Например учението на Anjem Choudary, което до този момент съществува легално, ще излезе от рамките на закона и ще бъде обявено за престъпна дейност. Също така всяко ислямистко учение, което по един или друг начин включва в себе си политизиране на религията, ще бъде обявено за престъпно. Всички публично финансирани организации като общините и училищата ще получат нови права за директна борба срещу евентуални терористични настроения. Не на последно място Мей обяви, че ще бъде върнат контролът на границите, който съществуваше по време на иракската война и беше преустановен през 2011 г.

Разбира се, тези мерки тепърва ще бъдат допълнително обсъждани и същевременно подложени на критиката на опозицията. Но те ясно показват, че Англия е готова да направи всичко по силите си, за да се справи с радикализацията. Външният министър Филип Хамънд изключи като възможност партниране с Асад, но неговият предшественик Малкълм Рифкинд, който в момента оглавява парламентарната комисия по сигурност, обяви публично, че евентуални разговори с Асад биха били полезни, като аргументира своето мнение със сериозността на обстановката. Той твърди, че Англия може да се справи с тероризма само ако възприема крайно реалистичен подход, подобно на общите действия на Чърчил и Сталин срещу Хитлер.

Друг проблем, който Файненшъл Таймс разглежда в своя анализ след бруталното обезглавяване на Фоли, е нагласата на англичаните към агенциите за национална сигурност. След скандалните разкрития на Едуард Сноудън английската общественост зорко следи дали в опитите си за запазване на националната сигурност английските власти не пристъпват човешките права. Обективно погледнато, този контрол е в услуга на населението, но от друга страна, националното разузнаване е с вързани ръце пред тероризма без своите прийоми за следене и изследване на дигиталните следи.

Последно, въпреки че Фоли беше обезглавен от английски гражданин и че Англия трябва да изпълни същностни промени в законодателството си, проф. Нюман от Центъра за изследване на радикализацията в Кингс колидж Лондон твърди, че за тази екзекуция е избран англичанин, защото разпространеният видеоклип е насочен срещу американското правителство и е било необходимо екзекуторът да говори добър английски, за да се засили драматичността на събитията. Но това не означава, че само английски граждани са напуснали страната си, за да подкрепят ISIS. Той посочва, че според изследванията на неговия институт, има повече борци на глава от населението, които са от Франция, Белгия, Холандия, Австралия и скандинавските страни. В този смисъл борбата срещу радикализацията е еднакво сериозен проблем както в Англия, така и в другите свободни демократични държави.

Avatar

Томас Димитров

Томас Димитров е студент по международна политика в Кралския Колеж в Лондон (King’s College London). Научната му работа е свързана с анализ на международната политическа икономика и разбирането на основите в политическата теория. Има опит като автор на статии на модерните политически проблеми в Европа. Част е от екипа на списание Диалог издавано от лондонското политическо общество. Работи в Международния център за анализ на държавната сигурност към Кралския политически институт в Лондон. Основател е на KCL Balkan Governance Society, първият политически клуб в Англия, фокусиран върху проблемите на Балканите.