Какво (не) могат 30 евро?

Клиент влиза в магазина:

– Може ли един хляб?

– Какво да може един хляб? – пита магазинерът.

Сетих се за този анекдот покрай разразилата се масова истерия около 30-те евро стипендия за ученици от ромски произход. Как всъщност се стигна до истерията?

В разгара на кампанията за президентските избори вече са ясни най-важните проблеми за държавата и народа. Главният проблем са, разбира се, бежанците. В някои общини вече са презаселени двадесетина от тях, което ще промени етническия състав на българското население. Разпространи новината за психично болен човек, който „тормозел цял квартал“. Внимавайте, може би хора с психически увреждания има и във вашия район! Защо тези хора са на свобода, а не изолирани някъде, където няма да виждаме, че са неглижирани до пълно обезчовечаване и смърт? Накрая гръмна чутовния скандал със стипендии от 30 евро (от които държавата щеше плаща 12, но сега ще ги дава само на учителите) на месец за 700 ромски деца в 9 и 10 клас. Бива ли такава дискриминация срещу българските деца? Не може така! Протест!

Тези три теми успешно отвличат вниманието от поредния милиард, даден от България заради несъществуваща атомна централа. От корупцията на най-висшите равнища на държавата, прокуратурата и съда. От каналите, които се използват за контрабанда на цигари, оръжие, наркотици и, покрай другото, и на бежанци. От зависимостта на България от Турция именно заради тези канали, а не заради „бежанския наплив“. От първия реален намек за териториални претенции на Турция към България в най-новата ни история (за разлика от всички досегашни симулирани скандали за подобни претенции). От въпроса колко от бежанците търсят спасение от хора, преследващи ги с произведени в България оръжия.

Но понеже ромските стипендии се оказват по-важни за българското общество от горните проблеми, искам да ви разкажа за две деца от ромски произход, които познавам. Да ги наречем Ники и Невена[1].

Ники

Ники, дребно дете с голяма глава, гъста къса коса и мръсни дрехи, се мотае в квартала и казва, че живее в ромската махала наблизо. Никога не можеш да си сигурен дали говори истината. Миналата учебна година твърдеше, че ходи на училище и е в пети клас, сега повтаря същото. Като се има предвид, че по цял ден проси, по-вероятно не ходи на училище.

Освен че е от ромски произход, Ники има и още една особеност, която го прави обект на дискриминация – транссексуално момче е. Идентифицира се като момче и се представя като Николай, но хората, които имат повече информация за него, знаят, че е Николина. Ако се вгледате внимателно, ще забележите, че вече навлиза в пубертета и тялото му придобива леко женствени форми. Дали се чувства момче или по този начин се опитва да се спаси от ранен брак и/или проституция, или и двете, не мога да преценя. Уважавам правото му на идентификация.

Ники има особен подход в просенето. Първо се сближава с теб, като те пита как си и предава поздрави за близките ти. После те помолва за пари уж случайно – за нещо, което много му трябвало. Ако номерът мине, иска пари всеки път, като те види. Ама не стотинки, а примерно 5 лева. Ако се „стискаш“, тогава може и два. Ако откажеш, започва да се държи лошо. Ако системно му отказваш, удря на чувства: „Како, ти ме обичаше! Не ме ли обичаш вече? Аз много те обичам!“ Междувременно ти прави дребни подаръци – я някой шоколадов Дядо Коледа, я нещо друго…

Често се появява с рани, синини, отоци и превръзки по ръцете. Макар да ми иска пари уж за лечение, травмите определено са истински. Тревожа се да не го бият. Веднъж ми каза, че е сърдит, защото дядо му го набил. Разказах му, че се е случвало и аз да ям бой като малка. „Ама как така! – възмути се Ники – Никой няма право да те бие! Искам да отида при вашите да им кажа да не те бият!“

Чувствам се безпомощна в желанието си да помогна на това дете. Не знам как. Виждам, че парите не са начинът. Не мога да разчитам, че ще ме запознае с родителите си, а вероятно тъкмо те го карат да иска пари от хората. Не мисля и че институциите могат да направят нещо добро за него. Питам го дали от Агенцията за закрила на детето знаят, че не ходи на училище и проси. „А, те много добре ме познават. Нищо няма да направят“, отговаря Ники уверено и този път смятам, че не лъже. „Щом те познават, значи имаш проблем“, казвам. „Ама те заради сестра ми ме познават, тя има проблеми“. Тук вече предполагам, че лъже.

Невена

Невена е в първи клас. Имала е късмета да бъде осиновена от интелектуалско семемейство. Общително и остроумно момиче, чиито всекидневни мъдрости събират много лайкове, след като майка му ги сподели във фейсбук. Преди да тръгне на училище, тя вече може да чете и да пише с печатни букви. Заета е, освен с учене на уроците, и с извънкласни активности – като много свои връстници от добри семейства като нейното.

Навлизането на Невена в училищния живот съвпада със старта на проекта на МОН „Твоят час“. Основната цел на проекта е да подпомогне деца с образователни затруднения и училища, в които има повече такива деца, тоест училища, в които учениците постигат ниски резултати.

И ето, изведнъж Невена се оказва представител на целевата група на проекта „Твоят час“. Учителката попълва от нейно име декларация – по кои предмети изпитва затруднения, дали има хоби (няма, според учителката) и в какви извънкласни дейности иска да бъде включена. Предпоставя се, че детето има затруднения по български. От майката се иска само да подпише декларацията.

Няма квадратче, където може да се отбележи, че първокласничката няма образователни затруднения и няма нужда от допълнителни часове в училище. Въпреки че извънкласните дейности, за които родителите ѝ плащат и които действително са ѝ интересни, са ѝ предостатъчни. Невена има нужда и от детство, не само от образование. Няма обаче вариант, в който да откаже да участва в проекта. Освен ако не напусне училището, което явно по този начин усвоява едни пари.

Тези декларации вероятно ще влязат в някакви отчети. Един ден училището (а после и МОН) ще се похвалят на колко деца със затруднения по български език са дали шанс, предоставяйки им допълнителни часове и извънкласни дейности. Кой знае дали системата ще намери начин да си припише заслугата, че е интегрирала ромското дете Невена и я е спасила от отпадане от училище. Въпреки че единствените, които имат заслуга Невена да расте като децата от добри семейства и да получи възможност да използва интелекта си по правилния начин, са осиновителите ѝ.

… и 30 евро

Единствените общи неща между Ники и Невена са, че са деца, родени в женско тяло, че са от ромски произход, че са от София и че говорят български без акцент. Сега нека си представим, че двамата вече са на възраст, на която са учениците в 9 и 10 клас. Ще стигнат ли въпросните 30 евро до тях? Не. По различни причини.

Ники едва ли ще стигне до 9 клас. А и 30 евро не биха били достатъчен стимул за него и родителите му, за да посещава училище – с просия си изкарва вероятно доста повече.

Що се отнася до Невена, живот и здраве, тя ще завърши не само средно образование, а и висше, без да има нужда от ромски стипендии. Единственият проблем пред нея ще е дискриминацията, която ще среща поради цвета на кожата си.

Тези стипендии обаче може да са от решаващо значение за ромски младежи, които са успели да стигнат до гимназия, въпреки че живеят в бедност. Те биха могли да им дадат мотивация да завършат. Със сигурност има поне 700 такива тийнейджъри, които биха имали по-добри шансове за работа, ако са с дипломи за средно образование. И биха вдъхновили и други да учат.

Скандалът с ромските стипендии беше предшестван от разгласяване на резултати от одитен доклад на Сметната палата за парите, дадени за ромска интеграция в образованието. Основна критика на Сметната палата е че няма яснота колко от парите, дадени за интеграция, действително отиват за роми. Според одиторите трябва образователната система да дели децата по етнически признак, за да се разбере ефектът от интеграцията.

Липсата на интеграцията обаче не е нещо, което е „залепено“ за етноса. Обратното твърдят само расистите. Тя е свързана със социалното изключване, социалната среда, бедността, сегрегацията. Ако образователната система впише Невена в графата „дете от ромски произход“, кой ще спечели от това?

Децата не отпадат от училище, защото са ромчета. Но огромна част от хората, които живеят в крайна бедност и социално изключване и чиито деца отпадат от училище, са роми. Ето защо са необходими специални мерки за интеграция на ромските деца. Без да е нужно да им се правят генетични тестове, за да се установи кои точно са роми по кръв.

И е необходимо да има и такива мерки, които да помогнат на Ники и да не се опитват зорлем да включват Невена.

[1] Имената са сменени.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.