Какво социологическите агенции не могат да предвидят?

Преди избори традиционно у нас се повдига темата – да вярваме ли на социологическите агенции? Повечето хора гледат на тях като на врачки, които „познават“ или „не познават“. Популярно е и схващането, че агенциите са „купени“ – зад тях стоят нечии политически интереси и им се плаща, за да ни показват едни или други проценти. И все пак, докато обмисляме за кого да гласуваме, неизбежно преценяваме гласа си в контекста на резултатите от изследвания, които се тиражират в публичното пространство.

И така, да вярваме ли на социологическите агенции?

И да, и не.

Каква е връзката между тази тема и човешките права, ще стане ясно накрая.

За да преценим обаче дали и доколко да вярваме, добре е да разбираме кои са основните предпоставки агенциите да грешат. Безспорно най-популярната предпоставка е споменатата по-горе –

социологическите агенции не са неутрални

Слушайки изказванията на собствениците на агенции в коментарните предавания, не е невъзможно да разберем на кого симпатизират. Но докато при едни става въпрос за политически симпатии, за други иде реч за сериозни финансово-политически обвързаности.

Как влияят пристрастията и обвързаностите на резултатите от изследванията?

В най-добрия случай агенцията се абстрахира от пристрастията си и провежда изследването, без да си играе с правилата. Случва се агенцията да се опита да „удари едно рамо“ на предпочитания кандидат – като му увеличи малко процентите, за да изглежда кандидатът по-успешен или напротив, да ги намали там, където разликата е малка, за да мотивира избирателите да гласуват. Ако се анкетират повече пенсионери, ще има повече гласове за БСП. Ако се анкетират повече работещи от големите градове, резултатът за ГЕРБ ще е по-добър. И т.н.

Много зависи и как се формулират въпросите. Ако за бежанците се питаше например „съгласни ли сте България да помага на хора в беда“, а не „съгласни ли сте, че България трябва да защитава външните си граници“, резултатите щяха да бъдат доста различни.

Другr, не толкова популярни предпоставки, са

статистическата грешка и неясният брой на избирателите

Социолозите не питат всички гласоподаватели, а определена част от тях, наречена извадка. Тази извадка е добра тогава, когато възпроизвежда коректно структурата на цялото население – по пол, възраст, образование, населено място. И все пак, винаги има възможна грешка, примерно 3%. Нерядко 3% са решаващи за хода на изборните резултати, да не говорим от колко голямо значение са за партиите, които са „на ръба“ да влязат в парламента.

Задачата се усложнява от това, че няма надеждни данни колко точно са реалните гласоподаватели. Как може да се направи точно възпроизвеждане на едно цяло, когато не е ясно какво е цялото?

Не по-маловажен проблем е

кого (не) „хващат“ предизборните проучвания

Проучванията не хващат например избирателите в чужбина. А те също са електорален фактор. Спорно е колко агенции разполагат с анкетьори в труднодостъпни населени места, а там хората също гласуват.

Нещата се объркват още повече, ако изследванията се провеждат по телефона. Преди, когато повечето хора имаха предимно домашен телефон, за да не се разваля извадката, се казваше например „Може ли да говорим с онзи член на Вашето домакинство, който последен е имал рожден ден?“. Често пъти обаче най-отзивчиви се оказваха най-възрастните членове на домакинството, които и най-често вдигат телефона. А до ромските махали на практика не се стигаше, защото там рядко имаше домашни телефони.

Днес, когато повечето хора имат мобилни телефони, а домашният телефон все повече се превръща в отживелица, как една агенция се сдобива с телефоните на цялото население? Много хора разполагат с няколко телефонни номера.

Понякога

изследванията се правят непрофесионално

Това става основно по два начина. Първият е да се задават неясни и/или сугестивни въпроси. Въпрос като „познавате ли българската култура“ например е неясен, защото под българска култура могат да се разбират много различни неща. Въпрос като „смятате ли, че трябва да се защитим от бежанския натиск“ е сугестивен, защото предпоставя, че бежанците са заплаха и че упражняват натиск.

Непрофесионализъм се случва и на самия терен на изследването. Понякога анкетьори интервюират не когото трябва, защото не са намерили точния човек от извадката. Или, за да си спестят време, попълват анкетите сами. В някои случаи агенциите улавят подобни нарушения – примерно, ако резултатите имат подозрителни сходства. Друг път обаче анкетьорите „минават между капките“.

Сериозна предпоставка агенциите „да не познават“ е, че

анкетираните хора невинаги са искрени

Мнозина са склонни да дават така наречените „социално желателни“ отговори, тоест да отговарят така, както смятат, че се очаква от тях. Ако ви попитат колко книги сте прочели тази година например, е много вероятно да се постараете да „измъкнете“ някаква бройка, дори всъщност да не сте прочели нито една цяла книга, а само статии в интернет. По същия начин, много хора са склонни да кажат, че ще гласуват за партията или коалицията, която според тях има по-големи шансове, а после тихомълком да гласуват за някоя по-малко престижна.

Една от вероятните причини агенциите да „сбъркат“ резултата за изборите за президент на България беше именно това. Очакваше се да спечели кандидатката на ГЕРБ и е твърде възможно някои респонденти заради това да са отговаряли, че ще гласуват за Цецка Цачева, а всъщност са гласували за Румен Радев, за когото изглеждаше, че има по-малки шансове. Същото важи не само за България, достатъчно е да си припомним последните избори за президент на САЩ, след които и американските агенции бяха „изненадани“.

Не по-малко значима предпоставка за следизборни „изненади“ е, че

данните на социологическите агенции влияят върху поведението на гласуващите

Данните могат да влияят в посока и до степен, каквато дори самите агенции не очакват. Защото информацията не само информира – тя е част от света, в който живеем, и го променя.

Тук пример може отново да бъде даден с последните президентски избори в България. Проучванията показваха преднина за Цецка Цачева. Говореше се, че ГЕРБ и магаре да сложат за кандидат, ще спечели. Много избиратели се почувстваха лично засегнати, че техният вот е едва ли не предрешен. И гласуваха напук, за конкурентния кандидат. Не защото споделят идеите му, а защото не искат да бъдат възприемани като хора, които биха избрали и магаре.

Човешките действия се подчиняват на закономерности, които в немалка степен могат да бъдат предвидени. Това прави възможни и социологическите проучвания. Но е вярно и че

хората имат свободна воля

и какво ще реши тя, не може винаги да се предвиди. Затова и не е възможно да има напълно точна наука за човешкия свят.

Социологическите агенции в повечето случаи предоставят реалистични, макар и в известни граници, резултати. Въпреки че допускат грешки и манипулации. Не само в България. Ако не беше така, ако те ни сервираха напълно произволни проценти, никой нямаше да им възлага поръчки. Затова има защо на прогнозите им да се гледа сериозно, особено ако се сравняват резултатите на няколко агенции. Наличието на информация, макар и не съвсем точна, е за предпочитане пред липсата на информация.

От друга страна, не бива да забравяме, че ние сме тези, които гласуват. И от това, за кого избираме да гласуваме и как говорим с близките и познатите си и в публичното пространство за този избор и за смисъла от него, зависят и резултатите.

И тук стигаме до човешките права. Защото

гласуването е право

Гласуването е проява на свобода. То не е задължение, макар и да се опитаха да ни го вменят като такова. Не е предрешено от тайни манипулации и купуване на гласове. Ако едни хора се поддават на натиск, внушения и са склонни да продават гласа си, други могат да правят информиран избор и да не се водят по течението.

Гласът ни не е предсказан и от социологическите агенции – те показват какви са тенденциите, но не могат да решат вместо нас как да гласуваме. Това го решаваме единствено и само ние. И само от нас зависи дали ще гласуваме за кандидати, които във възможно най-голяма степен изразяват нашите ценности, или за онези, които според нас имат шанс да спечелят или да влязат в парламента.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.