Какво стана с Украйна и национализма

Изборите в Украйна се разминаха с една основна прогноза: че страната е превзета от националистически формации и представлява опасност за цивилизования свят. Вместо това изборите бяха спечелени от прозападен бизнесмен, забогатял от производството на шоколад, докато националистическите кандидати сумарно получиха около 1.88 на сто.

Ако разгледаме с максимална подозрителност спечелилия Порошенко, надали ще открием някакъв скрит националистически заряд в политическата му ориентация. Напротив, ще видим, че това е

човек на преговорите, защитник на Майдана

и привърженик на умерения подход в преговорите с Русия. Той спечели още от първия тур, с огромната разлика от над 40 процента спрямо втория кандидат – Юлия Тимошенко. Ето на това се казва безапелационна победа. Само че и в това съотношение на първия спрямо втория няма място за националистите.

Във въпроса „къде са украинските националисти“ има място дори и за хумор, или поне Радио „Свобода“ го откри в лицето на кандидата Вадим Рабинович, председател на Украинския еврейски конгрес. Оказа се, че той е спечелил цели 2.26 на сто, тоест повече от двамата националистически кандидати, взети заедно.

Добре, измислица ли е украинският национализъм, след като изборите не успяват да го отразят? Не, не е измислица. Просто е затворен в онези

2 на сто, които Русия с удоволствие умножава по сто

за да дискредитира цяла страна. И нещо много важно: националистическият вот е затворен засега във въпросните 2 на сто. Ще си остане там само при положение, че вътре в Украйна демократичните политически сили ясно се разграничат от него.

Украинските националисти от партия „Свобода“ и от „Десния сектор“ бяха основна тема през зимата, когато конфликтът в страната беше изцяло вътрешен (или поне на пръв поглед изглеждаше такъв). Тогава будеше недоумение и тревога това, че демократите са готови да се борят с режима Янукович заедно с автори на немислими изказвания за „чифутската мафия“. Още повече тревога будеше и посланието на демократите по този въпрос: Украйна е в конфликт от друг порядък, казваха те, ние се борим наведнъж с мафия, комунизъм и Кремъл; после ще се оправяме с национализма.

Това „после“ струваше много скъпо на украинския зимен протест и беше използвано майсторски от руската пропаганда, която сля в едно реални националисти и всички останали. През пролетта вече съществуваха огромни групи хора в цяла Европа, готови да повярват, че в Украйна масово се бият

фашисти“ срещу „руснаци“

Президентските избори показват съвършено различен портрет на Украйна. И то не само защото националистите взимат едва 2 на сто. А защото подчертано антируските партии се оказаха в същата изолация, както и националистическите. Факт, който е буквално необясним за страна, чиято територия беше открадната посред бял ден от същата тази Русия.

След анексията на Крим и последвалите нелегитимнти референдуми в Източна Украйна, вотът на тази тази страна би следвало да е насочен преди всичко срещу Кремъл. А той не е. Антируските кандидати Ляшко и Гриценко получиха общо под 13 на сто от гласовете. Украйна се оказа удивително жилава страна – нападнаха я, ограбиха я, дискредитираха я, а тя въпреки всичко това не се катурна в екстремизма. Дори и в антируския такъв. Засега.

Avatar

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг е журналист на свободна практика и кореспондент на Дойче веле и Радио Свобода в България. Била е кореспондент на Радио Свободна Европа в Хага и Вашингтон, отразявала е процеса срещу Слободан Милошевич и първото дело срещу червените кхмери в Камбоджа. Преводач на Варлам Шаламов и Александър Солженицин на български. Има четири награди за разследваща и аналитична журналистика.