Какво ѝ трябва на човек? Езикова промяна и равни права

Езикът е в нас и ние сме в езика.
Той нас обръща и ние него обръщаме.

 

Започвам този текст с аналог на крилатата фраза на Левски за времето, за да покажа двойствената роля на езика: от една страна, той структурира мислите, нагласите ни и разбиранията ни за света; от друга, ние също имаме власт над него и го променяме, понякога несъзнателно, понякога осъзнато и целенасочено. Чрез промени в начина ни на изразяване, ние моделираме и света около нас.

Поводът да напиша тези редове е статията на Светла Енчева Време е да сменим плочата и наблюдението ѝ, че в българския език липсват оценъчно неутрални думи за single (в смисъл на „неженен/а, необвързана“); на „стара мома“ и „стар ерген“; на „самотна майка“ и „извънбрачно дете“; на „бездетно семейство“; и все още правим разлика между „госпожа“ и „госпожица“ – една опозиция, която в много други езици в момента е на път да изчезне заради променените социални нагласи и ролята на жените в обществото. Време е езикът да последва обществените промени, напомня Светла Енчева, или поне да започнем обществен дебат по темата.

Личните ми наблюдения от коментари в социалните мрежи обаче сочат, че за много хора подобна промяна е нежелана, противоестествена, дори сравнявана с „насилие“ над езика и ползвателите му, които са свикнали с някакви правила и промяната им предрича сериозен дискомфорт. Факт е, че промяната на статуквото винаги е свързана с определен дискомфорт за определени групи хора; това обаче не е попречило на редица важни социални и езикови промени да се случат.

Примери на подобна сериозна промяна могат да се открият в английския език, поетично наричан „езикът на Шекспир“; което, разбира се, не означава, че езикът принадлежи на Шекспир, нито че не се е променил от неговото време насам. Напротив – за да четете Шекспирова творба днес, не е достатъчно да сте изучили добре английския или дори да сте естествени носители на езика; добре е да имате и речник под ръка. Езиковата промяна е естествен процес, тъй като езикът е част от обществения живот, а обществото, знаем, се променя; неестествени са напъните езикът да застине в една неподвижна, идеализирана форма, да се запази „чист“, какъвто е бил в някакво въображаемо минало, без никакви външни влияния и без връзка със заобикалящия го свят. Нереално е и да смятаме, че промените се случват сами, без активна намеса. Понякога наистина е така; но в други случаи те се случват осъзнато и целенасочено – например когато група хора решат да създадат езикова норма и да убедят всички останали да я спазват.

Една от знаковите промени в английския език в последните години е промяната при генеричната употреба на думата man/men (мъж, човек/мъже, хора). Това, разбира се, е свързано с промени в обществените нагласи спрямо джендър стереотипите и ролята на жените в обществото през последните десетилетия, както и множество изследвания, свързани с констатиране на сексизма в езика и налагане на тенденцията за използване на джендър-неутрален език. Въпреки твърденията на традиционалистите, че man включва и жените и много често се употребява в този смисъл, например в известното изречение от Декларацията на независимостта на САЩ All men are created equal (“Всички мъже/хора са създадени равни“), многобройни примери показват, че употребата на думата подканва към асоциации преди всичко с мъжете, а не с хората изобщо. Знак MEN на вратата на тоалетна със сигурност не включва и жени. А изречения като Man gives birth to his children („Човекът/мъжът ражда децата си“) звучат объркващо и абсурдно. Още по-комични са примери като Some men are female („Някои хора/мъже са жени“). На български, впрочем, този проблем не е толкова отчетлив поради факта, че имаме две различни думи за „мъж“ и за „човек“; но пък андроцентричният поглед към света винаги успява да намери начин да се прояви в живота и да ни убеди, че да си човек и да си мъж е едно и също, като в рекламата „Какво му трябва на човек? Нова кола, мила жена и една добра бира.“

Затова и в английския език все повече се налага замяната на генеричното мan/men с по-общата и немаркирана за род дума person/people, включително и в поредица от производни думи, в които участва man: mankind става humankind („човечество“); chairman става chairperson („председател“) или просто chair (буквално, „стол“, метонимично използван вместо заеманата позиция); и т.н. Разбира се, от огромно значение е и фактът, че в ролята на отговорни обществени позиции, каквато е председателят на голяма компания примерно, все по-често се забелязват жени – нещо необичайно в миналото, т.е. езикът се развива паралелно със социалните промени. Във връзка с кандидатирането на Хилари Клинтън за Президент на САЩ пък имаше шеги как Бил Клинтън би бил чудесна Първа дама. Всъщност, ако изборът на първата жена-президент в американската история стане факт, вероятно бързо ще се намери подходяща дума за ролята на нейния партньор; както и много други думи, изрази и ритуали, които ще се наложи да бъдат променяни според новите обстоятелства.

Освен освен промяната на определени думи обаче, желанието да се избегне сексизмът и андроцентризмът в езика налага и някои дълбинни граматични промени, например при генеричната употреба на мъжкото местоимение за 3 л. ед. ч. he/his/him („той/негов/него“) – един проблем, с който английският език се бори от дълго време. Повечето по-стари учебници по английска граматика директно препоръчват употребата на местоимението за мъжки род като обобщаващо, обхващащо в себе си и жените, с цел да се постигне съгласие по число, например:

A journalist should not be forced to reveal his sources („Журналистът не трябва да бъде принуждаван да разкрива своите/неговите източници“).

Съгласуването по число се е оказало приоритетно за граматиците пуристи пред включването на жените, особено в един традиционен патриархален свят, където мъжете се ползват по право с ред привилегии, а професиите по правило са изпълнявани от мъже. След сериозните обществени промени от последните десетилетия обаче подобна употреба става все по-неприемлива, като се препоръчват алтернативи като his/her или his or her („неговите/нейните“ или „неговите или нейните“), а за да се избегне тромавият изказ, все повече се налага употребата на местоимението за множествено число they/their/them с единствен референт:

A journalist should not be forced to reveal their sources (буквално, „Един/една журналист/ка не би трябвало да бъде принуждаван/а да разкрива своите/техните източници“).

Тази употреба на т. нар. singular they среща сериозен отпор от страна на някои традиционалисти и обвинения, че феминистите нарушават езиковата традиция и граматичната логика в името на отстояването на равенството между половете. В разгорещения дебат, разгорял се през 70-те години на 20-ти век обаче се оказва, че ситуацията е малко по-различна: всъщност генеричната употреба на he/his/him е наложена през 18-ти 19-ти век чрез издадената през 1850 г. законова разпоредба за употребата на думи в мъжки род за обозначаване и включване на жени в документите на английския Парламент, както и чрез масирано налагане на прескриптивни правила в учебниците по граматика. Поглед към по-ранни литературни източници (от Чосър през Шекспир до Джейн Остин) свидетелстват, че singular they е било често срещано и употребявано наред с други форми (като he; he or she) и съвсем не се отклонява от най-добрите модели в английската литература.

Борбата с андроцентризма в езика се проявява на много нива, например в шеговитата подмяна на думата History (His story, интерпретирана като неговата история“, историята, разказана през погледа на мъжете) с Herstory (Her story, „нейната история“, с фокус върху ролята на жените в историческите събития). Обект на критика стават и речниците, списвани основно от мъже и представящи света през призмата на патриархата при подбора на думи, дефинициите и илюстративните примери. На тяхно място се предлагат феминистки речници (едно изследване изброява 18 различни издания през периода 1970-2006 г.), в някои от които – отново шеговито – се предлагат дефиниции на думи като като:

CUCKOLD (рогоносец) – съпругът на невярна съпруга. Съпругата на неверен съпруг се нарича просто съпруга.

Дори и силно консервативната религиозна реторика е повлияна от тенденциите към джендър-неутрален език. В някои библейски преводи man/he се заменя от неутрални изрази, за да се подчертае и участието на жените. Man shall not live on bread alone („Не само с хляб ще живее човек“) става People shall not live on bread alone (“Не само с хляб ще живеят хората“), а brother на много места бива заменено от brother and sister. Въпреки възраженията на традиционалистите и желанието да се консервира библейският текст, лингвистичен поглед към оригиналното значение на думите на гръцки (аnthropos, „човек“) или на иврит (achim, „братя и сестри“) показва, че андроцентричната промяна и генеричните употреби на думи в мъжки род често са плод на превода към английски език, а верността към оригинала изисква запазване на неутрални думи и изрази (New Bible draws critics of gender-neutral language).

Още по-интересен е случаят с местоименното назоваване на Бог, традиционно He (“Той”) и появилите се теологични аргументи, че всички човешки същества (а не само мъжете) са направени по божи образ и подобие и следователно Бог няма род; Бог е отвъд мъжкото и женското, а говоренето за Бог в мъжки род дава изкривена и ограничена представа за божествения образ. Безспорно, принос за това ново разбиране имат и първите назначения на жени свещеници в Църквата на Англия (Let God be a ‘she’, says Church of England women’s group).

Социалните промени в западния свят след 60-те години на 20-ти век дават отражение и върху учтивите форми на обръщение в официалното общуване: традиционните в миналото Mr/Mrs/Miss (“господин/госпожа/госпожица) са атакувани поради неравностойното маркиране на признака „женен/неженен“. За мъжете тази информация не е релевантна и, съответно, не е закодирана в обръщението, докато за жените в едно традиционно патриархално общество семейното положение се счита за основна характеристика. Социалните очаквания към жената да се омъжи до определена възраст, да роди деца и да стане пазителка на домашното огнище, както и загубата на собствената ѝ идентичност и преминаване от сферата на влияние на баща ѝ към тази на съпруга ѝ, намират отражение както във формите на обръщение, така и в приемането на фамилното име на съпруга, а според социалната норма във Великобритания в миналото – и първото му име (така например дори първата женапремиер в историята на Великобритания, по баща Маргарет Хилда Робъртс, е наричана Mrs Denis Thatcher).

Тези социално-езикови норми обаче търпят сериозна промяна през втората половина на 20-ти век, когато се налага обръщението Ms (появило се в езика още през 1901 г.), в което, по подобие на мъжкото обръщение, няма информация за семейния статус на жената. И макар че много жени, които все още виждат брака като основното си поле за реализация, предпочитат да бъдат идентифицирани чрез семейното си положение и традиционното обръщение Mrs, неутралната форма Ms все повече се налага. За това, разбира се, има значение и промененият обществен статус на жените, значително нарасналият брой работещи жени, за които професионалното развитие, а не семейното положение е водещо, големият брой разведени или самостоятелно живеещи жени, както и тези, живеещи с партньор без брак, и не на последно място – много по-толерантното отношение и приемането на различните житейски решения, подменило ригидните очаквания на обществото за ролята на жената в миналото. Все по-често омъжените жени отказват да приемат фамилните имена на мъжете си, или пък в знак за равнопоставеност двамата партньори разменят фамилните си имена, а понякога дори сами избират обща фамилия.

В началото на 21-ви век английският език е на прага на нова съществена промяна във формите на обръщение. След отхвърлянето на дихотомията „омъжена/неомъжена“, изразено в обръщението Ms, все по-голяма популярност набира обръщението Mx (произнася се „микс“ или „мъкс“), което тотално отхвърля бинарната дихотомия „мъже/жени“. Появило се в края на 70-те години на 20-ти век (първата документирана поява е в американското списание Single Parent от 1977 г.), то все повече навлиза в официалния език чрез формулярите на банки, университети, институции като Кралската поща и Националната здравна служба, а скоро – може би – ще бъде включено и в най-престижния речник на английския език, The Oxford English Dictionary. В други речници, като Macmillan Dictionary, обръщението вече е утвърдено след направени предложения от потребители към тяхната демократична платформа Open Dictionary.

Езиковата промяна и въвеждането на новото обръщение кореспондира с все по-голямата видимост за хората с нетрадиционна сексуална ориентация, както и с ред други дълбоки социални промени през последните години: отхвърлянето на схващането, че хомосексуалността е болест и отмяната на наказателното ѝ преследване; приемането на джендър флуидността; извоюването на ред права за LGBTQ общността; узаконяването на гей браковете и т.н.

Дигиталната революция и социалните мрежи също имат своята роля при промяната на стереотипите: Facebook например използва singular they (X changed their profile picture), а в началото на 2014 г. въведе за американските си потребители над 50 различни опции за джендър идентификация отвъд традиционните „male” и “female”: “transgender”, “cisgender”, “gender fluid”, “intersex”, „trans female”, “trans male”, “trans person”, “gender variant”, “gender questioning”, “bigender”, “androgynous”, “pangender”, “transsexual”.

Езикът, става ясно от горните примери, не се променя в кабинета на някой езиковед с куп речници и граматични справочници на бюрото. Той принадлежи на всички и всеки има право да участва в процеса на езиковата промяна; а резултатът е плод на действията (целенасочени или не) на различни групи от хора. От една страна, това са професионално обвързаните с езика: журналистите, писателите, драматурзите, актьорите, авторите на учебници и езикови пособия, учителите и преподавателите, езиковедите, лексикографите и литераторите. От друга страна обаче, много важна е ролята на хората, които ползват езика ежедневно, разтягат границите му, приемат или отхвърлят наложените правила, експериментират, заемат думи от чужди езици и ги комбинират по неочаквани начини, създават нови думи или добавят нови значения към съществуващите. Проекти като Open Dictionary показват колко чувствителни са днес лексикографите към всякакви нововъведения и колко бързо и лесно новите думи навлизат в дигитализираните речници. Особено важни са младите хора, тяхната склонност към езиково творчество, към заиграване и нарушаване на правилата и към създаване на нови езикови модели: едно скорошно изследване показа, че момичетата в тийнейджърска възраст имат ключова роля в езиковата промяна (Move over Shakespeare, teen girls are the real language disruptors). Съществени са и целенасочените действия на групи от социално активни хора, които откриват проблемни области в езика, пораждат обществен дебат и успяват да популяризират алтернативни варианти.

Езиковите промени обаче не биха имали сериозен ефект, ако се извършваха на чисто езиково ниво: без съответните социални промени като мерките в подкрепа на равенството на половете на работното място; без специални кампании като кампанията He for She на ООН, чието лице стана актрисата Ема Уотсън; без конкретни стъпки като Декларацията за равенство на половете във филмовата индустрия, приета наскоро в Сараево; без промяна на обществените нагласи, иновациите сами по себе си едва ли биха могли да преодолеят инерцията на традицията. Което идва да покаже, че у нас има доста плочи за сменяне.

П. П. Въпреки заигравката в заглавието, не мисля, че българският език лесно ще понесе подобна промяна и ще позволи употребата на женско местоимение в комбинация с дума от мъжки род. Убедена съм обаче, че има нужда да разчупваме андроцентризма, да стимулираме езиковата креативност и да търсим начини за повече равнопоставеност в езика и в обществото ни.

Avatar

Емилия Славова

Емилия Славова е преподавател по английски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалните ѝ интереси включват учтивостта в английския и българския език; междукултурно общуване; връзки между езиковите и социалните промени; британска култура; световни английски езици; английският език като лингва франка.