Какво значи невинен до доказване на противното?

В нощта на 19 срещу 20 декември се информирах за трагедията в Берлин от Туитър акаунта на берлинската полиция. Екипът, стоящ зад него, пускаше информация на немски и на английски, използвайки думи като „предполагаем“ и споделяйки само потвърдени факти. Призоваваше хората в Берлин да си останат по домовете, да не разпространяват слухове и да не публикуват снимки заради личното пространство на жертвите и близките им. Какъв контраст с реакциите на българската държава при кризисни ситуации. Неотдавна премиерът в оставка Бойко Борисов успя дори да „увеличи“ броя на жертвите в Хитрино с една, съобщавайки, че те са вече осем.

Погледах и една-две немски телевизии. Журналистите говореха сдържано, но топло и човешки, без сензации. Кадрите от площада „Брайтшайд“ включваха служители на медицински екипи, които качват хора на носилки и ги вкарват в линейки. Но не се виждаха нито жертвите, нито кръвта. Всичко е под контрол и ако останете спокойни, ще помогнете по-лесно да продължим напред, беше внушението от немските източници, до които стигнах. (Вероятно булевардни медии като „Билд“ са отразили трагедията по-пикантно и истерично, но не следя жълти медии.)

Попаднах и на репортаж на една от големите англоезични медии, не помня коя. Гласът на журналистката зад кадър звучеше, сякаш жената плаче. Впечатлението от кадрите беше за хаос и истерия, не че показваха нещо конкретно освен тъмнина и линейки. Българското сериозно издание ClubZ публикува заглавие: „12 убити. Бежанец с камион окървави коледен базар в Берлин (СНИМКИ)“. Преди да се ядосам на това заглавие обаче, изпаднах в културен шок от редакционен коментар, публикуван на сайта на една от най-авторитетните световни медии – CNN. „Берлин, имаме проблем“, се казваше коментарът, подписан от Дейвид А. Анделман. Снимката на Анделман към статията създаваше впечатление за улегнал, опитен, авторитетен журналист, с интелектуалски очилца и самоуверена усмивка. В редакционния си коментар той громеше политиката на Меркел за бежанците и вещаеше, че я чакат тежки времена след атаката на коледния базар в Берлин. По-късно на 20-ти декември коментарът беше „обновен“, тоест на практика подменен с нова статия, отново със снимката на авторитетно усмихнатия Анделман, но може да бъде прочетен на други места в мрежата.

По дяволите, не изпитват ли поне малко съчувствие?“, възмути се Александър Андреев от „Дойче веле“ по повод на коментарите в социалните мрежи за трагедията в Берлин. Но докато журналисти и медийни експерти виждат разпространението на омраза и „пост-истини“ предимно в социалните мрежи, те дефилират през парадния вход на световните медии. Защото

не социалните мрежи раждат омраза и „пост-истини“. Те съществуват в обществата, в които хората живеят –

било журналисти, било потребители на Фейсбук или Туитър. И хората и обществата са тези, които могат или не могат да им се противопоставят.

Като предимно американска медия, CNN изразява менталността на общество, което може да търпи съществуването на лагери като този в Гуантанамо и което си избра Тръмп за президент. По отношение на заподозрените в престъпления и тероризъм Германия стои по-близо до скандинавските страни; в една Норвегия например хуманното отношение и уважението е гарантирано дори за терористи като Брейвик. А немалка част от българското общество приветства идеята на Патриотичен фронт бежанците да се изолират в (конц)лагери извън населените места.

Ала какъв шок настана, когато Германия изведнъж освободи заподозрения за атаката с камиона пакистански бежанец, когото родни и световни медии междувременно бяха въздигнали в ранг на извършител. Ама как така толкова скоро, ама как така липса на доказателства! Тази Меркел вече съвсем прекалява, тъпкано ще ѝ се върне. Информацията за нов заподозрян обаче обезсили патоса на всички, които виняха бежанската политика на Германия за трагедията. Защото може да се окаже, че извършителят е от Тунис, дошъл е в Европа съвсем не като бежанец, и то дори не в Германия, а в Италия. Да държим Германия отговорна, че е стигнал до нея, значи да отречем политиката на отворени граници на Европейския съюз, от която се възползват и милиони български граждани.

Защо германската полиция освободи първия заподозрян? Защото всеки е невинен до доказване на противното. И защото има срокове, в които, дори да има съмнения, ако разследването не си е свършило работата, задържането на човек става незаконно. Независимо колко е страшно това, което мислим, че може да е извършил. Няма ли достатъчно обосновани данни за извършване на престъпление, няма и задържане.

Какво щеше да се случи с набедения пакистански бежанец в България?

Първо, нямаше да го задържат за 24 часа, а за 72. Второ, щяха да потърсят всевъзможни основания да му поставят постоянна мярка за неотклонение. Под стража. Трето, ако не могат да намерят убедителни причини за такава мярка (макар в България „заплаха за националната сигурност“ да работи на практика винаги и без нужда от доказателства), щяха да го затворят в център за задържане, например Бусманци. Вероятно – в „стая с индивидуални мерки за сигурност“, иначе казано – изолатор. Помните какво се случи с афганистанците, задържани за бунта в Харманли – бяха прехвърлени в центрове за задържане на чужденци, включително 15-годишно дете, едвам свестило се след кома, без оповестяване на сериозни доказателства за ролята на всеки един от тях. И без да е ясно дали са били от онези, които са хвърляли камъни по полицията, или от нападнатите от полицаи в леглата си по-късно вечерта. Впоследствие голяма част от задържаните бяха депортирани по бързата процедура. А полицаите, участвали в пребиването на хора в спалните помещения, бяха наградени.

Тези, които следят от повече години отношението към задържаните чужденци в България, знаят и друга история

През октомври 2006 г. в Бусманци е задържан чеченец, който е потърсил убежище в България. Русия обаче го смята за терорист, България – също, въпреки че няма доказателства за  това. Затварят го в Бусманци за няколко години, голяма част от времето го държат в изолатор. Подлагат го на мъчения, примерно закопчават му ръцете и краката заедно за парното. Това се наричало „поза лястовичка“.

В края на ноември 2009 г. именно заради този случай Съдът на Европейския съюз в Люксембург постановява максимален срок за задържане на чужденци – 18 месеца. Делото е прецедент не само с постановяването на този срок, но и с бързото време, през което е решено – по-малко от 3 месеца. Човекът е освободен, макар и не веднага след решението.

След известно време обаче чеченецът е арестуван и после вкаран в затвора за „опит за убийство“. Макар информацията да гласи, че опитът се е случил на централна софийска улица, липсват репортажи, които да включват разговори със свидетели. Медиите тиражират единствено официалната информация на полицията. Въпреки че човекът е в затвора, присъда няма. Прекарва там месеци, след което е освободен – поради липса на доказателства.

Докато един ден човекът е застрелян и умира – официална информация, която, за разлика от горното обвинение срещу него, не става достояние на медиите (както и, впрочем, освобождаването му от затвора). За разследване на убийството му не се знае. По-интересното е, че няма и труп. Като няма труп, освен твърдението, че е мъртъв, няма доказателство, че това наистина е така. Няма и възможност да се водят дела от негово име, защото близките му не могат да бъдат упълномощени.

Човекът се казва(ше) Саид Кадзоев.

Презумпцията за невинност

е основополагаща за демократичността и хуманността на една държава. И на нейното общество, и на медиите, и на гражданите ѝ, които ползват или не ползват социални мрежи. Затова Германия не бърза с информацията и пуска заподозрени на свобода, докато редактори на CNN пишат коментари за вината на бежанците, преди дори да се появи информацията за пакистанеца, а български медии обявяват бежанеца за терорист, без да има доказателства, че е такъв. И ако искаме да живеем в демократично и хуманно общество, трябва с действията си, с публикациите си, с постовете си в социалните мрежи да се опитваме да утвърждаваме човешката ценност. Да не бързаме да съдим. Да не търсим и да не създаваме сензации. И да не смятаме, че има хора, на които се полагат по-малко човешки права, отколкото на останалите. Не на последно място, защото не знаем и ние в коя група можем да се озовем някой ден.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.