Карол Радишевски: Да помним, че винаги ще сме малцинство

Карол Радишевски е роден през 1980 г. Живее и работи в Полша. През 2005 г. той създава първото и засега единствено първото и засега единствено художествено списание в Централна и Източна Европа, което се концентрира върху хомосексуалност и мъжественост – DIK Fagazine.  Сред основните му интереси е да издирва архиви от Централна Източна Европа отпреди 1989 г. Карол Радишевски е участник в София куиър форум 2015 – Сладък съюз.

По време на дискусията казахте, че имате резерви към Рейнбоу символите. Ще обясните ли на читателите ни защо?

Иронично споменах за композицията на дъгата. Но наистина виждам копи-пейст поведение у активистите, които не търсят своята локална идентичност, а по-скоро се опитват да използват логото на рейнбоу флага и други символи или събития – например бунтовете в Стоунуол – като обща история и общ подход. Това е ОК, но понякога то е свързано с комерсиални стратегии, като стратегиите на някои американски движения и гей политици. В някои случаи то е свързано с „розовите“ пари – как по-добре да търсим в обществото за какво да дадем пари, а после да бъдем по-добре приети, защото си купуваме разни неща. Но това изключва бедните хора, то става въпрос на класа. Затова предпочитам думата „куиър“, защото е по-широка, включва расата и т.н.

Например, какво се случва сега с новия мейнстрийм филм, създаден от режисьор гей, за бунтовете в Стоунуол? Главният герой е младо и бяло американско момче, а в действителност нещата са започнали от трансполови хора. Не искам да кажа, че заради политическата коректност би било по-добре да се измисли, че бунтовете не са започнали от млад бял американец. Но наистина си е било така – няма нужда да го измисляш, трябва само да го представиш, както е било.

Преломният момент за мен беше Европрайдът през 2010 във Варшава, който беше организиран предимно от германци и хора от Холандия. Входът за гей партитата беше много скъп, имаше специални диджеи… И това е манталитет, който носим с рейнбоу флага. Ала много години преди Европрайда хора, активисти, списания, хора на изкуството са вършили работата си. Тъй че – не казвам, че това е супер лошо, но трябва да имаме чувствителност, че то не е… неутрално. Символът на рейнбоу флага е създаден в Сан Франциско и може би там работи по по-различен начин, отколкото за нас.

И също, посредством архивите съм намерил толкова много интересни хора, истории и символи в локални контексти, които за мен са далеч по-интересни. Защото хората могат да разсъждават, общността може да разсъждава по-директно, когато има свои собствени куиър предшественици.

Това беше вторият ми въпрос – защо архивите и куиър историята в Източна Европа са толкова интересни за Вас?

Ами точно за това. Когато се разкрих, майка ми ме попита дали е защото съм артист, или е мода…

На каква Възраст бяхте?

На 21, мисля. И тя беше объркана – на много равнища, разбира се – и на религиозно, и т.н. Но тогава осъзнах, че това също се възприема като „екзотизация“ – нещо, което „идва от Запад“. Като „пропагандата“ от времето на комунизма – Кока Кола и всички такива неща. Един вид – лошите неща идват при нас; и гей хората – също. Наскоро имаше дискусии в Украйна, в които националистите казват, че не искат страната да влезе в Европейския съюз – поради същите причини. Това е едно от основанията да се занимавам с темата.

И също, защото – просто е интересно за мен. Когато се захванах с това, то се превърна в проект за идентичността. Защото ми е толкова интересно – да чувам истории, да придобивам познание за различни видове опит. Хомосексуалността не е само хомосексуалност, а и много други неща – култура например. Ако бях по-млад, щях да имам повече примери за собствения си вид култура. Щеше да ми е по-лесно и щях да се чувствам по-комфортно да бъда себе си.

Кое, според Вас, е особено интересното, което сте открили в куиър културата преди 1989?

Тя е била много повече куиър, отколкото гей – не толкова движение за права, колкото изследване на сексуалността. Или – идентичност, когато всичко друго е срещу теб. И ти не знаеш, че има други хора като теб. Така че е било повече приключенско, интересно и странно – по начин, по който трябва да дефинираш себе си по различен начин. Или да идентифицираш сексуалността – какво е мъж, какво е жена… Защото понякога това те притиска, но в същото време, по някакъв начин можеш да бъдеш просто помежду. Не непременно да се назоваваш чрез сексуалността си, а просто като различен.

Разбира се, трудно ми е да кажа, защото не съм живял по онова време. Някои хора разказват, че е било кошмар, че е било най-лошото време. Други – че е било много по-интересно и е имало много повече личен контакт, отколкото сега.

В Полша няма клубове за възрастни гей мъже и лесбийки. Те просто не са част от общността. Този факт също е странен за мен и смятам, че е интересно да се говори за него. Понякога те са били по-смели и по-забавни и отворени по отношение на сексуалността си от хората днес.

За презентацията е нужен JavaScript.

За мен беше изключително интересно да разбера по време на дискусията с Вас, че е имало такъв клуб в Прага преди 1989 г. Не знам да е съществувало подобно място в България.

Но е съществувало, със сигурност!

Още по-интересни ми бяха снимките на жени. Мисля – и Вие също казахте нещо в този дух – че е много трудно да се намерят жени от онова време, които да говорят. Аз съм жена и също се интересувам от куиър историята, особено в България. Но за мен е много по-лесно да намеря мъже, с които да говоря по темата. Дори жени, които познавам, ми казват: „Нищо няма да ти кажа!“

Защо мислите, че е така?

Може би поради социалната преса – от тях се е очаквало да се омъжат, да имат деца…

Понякога е по-лесно да си привилигирован мъж – гей, но мъж…

И от това, което знам, гей мъжете са имали места за срещи, но не са ми известни такива места за жени.

Трудно е да се говори за това, защото става дума и за стереотипи – че за мъжете и по-характерен визуалният аспект на сексуалността – че те искат да видят, да изследват, да имат визуален контакт. Но това отчасти е вярно. Също и снимките – имам снимки от България, направени от човек, който е пътувал тук и е правел снимки на нудистки плажове, но никога не съм чувал за жена, която ходи с фотоапарат да прави воайорски снимки на плажа.

(През смях:) Ами на мен ми се е случвало да правя

ОК. Ето защо не искам да категоризирам. Но всички жени, с които съм говорил, които съм интервюирал, са говорили за други неща. Така че – зависи от човека.

Има ли нещо, за което не съм Ви питала, но искате да кажете на читателите на „Маргиналия“? Каквото и да е то.

Важно е да си спомняме, че тези куиър, гей и ЛГБТ проблеми са част от демократичната система и политиката. Като в Полша например, където се извършват толкова сериозни хомофобски актове. Тези хора не смятат, че малцинствата имат каквито и да е права. Те са просто арогантни. И това е началото на ограничаването на демокрацията, непрекъснато.

Аз съм художник, но като работя по такива теми, критикувам от куиър перспектива. Поддържам типичните гей активисти, те си вършат работата. Защото е важно да помним, че никога няма да бъдем мнозинство. Примерно, когато гласуваме за легализиране на партньорството или нещо такова, мнозинството ще гласува против или различно. Не е възможно да е иначе. Винаги го има този специален тип възможност за малцинствата да имат своите права, защото това е част от демокрацията, както я възприемаме най-общо. Същото е с бежанците, хората от различна раса и т.н. Тези неща се променят в Европа и в Полша също. И е важно да сме част от тях.

И само още един въпрос – какво мислите за гей браковете?

Имам голям проблем с тях.

Така предположих и затова попитах.

От една страна, бих казал, че хората трябва да имат равни права. Ако искат да се женят, трябва да имат и тази възможност. Но генерално – идеята за брака идва от Католическата църква. Тя е религиозна, много консервативна и по някакъв начин изключваща другите. В един съвършен свят виждам партньорство за всеки. Това е идеята. Но в реалния свят има значение, че с брака са свързани много закони. Ако аз режа да сключа брак, би било заради законите и след калкулация колко разлики има между партньорството и брака – например колко подкрепа може да има за партньора, изобщо – всякакви такива проблеми.

Но като цяло, идеята за брака е наистина проблематична за мен. Някои казват, че гей мъжете и лесбийките са най-консервативните в това отношение – искат осиновяване, брак и всички тези консервативни ценности, начините, по които те си мислят, че ще бъдат „като тях“. Трудно е да се каже съвсем точно дали е така, но…

Карол Радишевски издирва и куиър снимки от България отпреди 1989. Ако имате такива и бихте му ги пратили, молим да се свържете със Светла Енчева, която да ви предостави негов имейл адрес. Можете и да му пишете директно във Facebook.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.