Леа Коен: Когато фактите говорят, българските антисемити трябва да мълчат

Леа, ти си не само политик, дипломат в онези начални времена на демокрацията, когато България се опитваше да смени просъветската си външна политика, за да заживее в Европа, но и приятел на правозащитната общност. Благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за нас. Как си?

Преди да отговоря на въпросите, бих искала да поздравя екипа на „Маргиналия“ с наградата “Свободен електрон” на БлуЛинк, високо признание за ролята на сайта. Определена по най-демократичен начин, чрез публично гласуване, при конкуренцията с една също много важна организация – „Правосъдие за всеки“, тази награда сочи недвусмислено, че обществото оценява публичната защита на човешките права по-високо дори от правосъдието. Иначе съм добре, работя върху филмов сценарий.

Както знаеш, на 20 януари предстои да се гледа наказателното дело от частен характер срещу „Маргиналия“. За какво, според теб, легионерът Дянко Марков реши да съди 10 души, съставляващи редакцията ни, и нейните почетни членове?

Тъй като сега сайтът „Маргиналия“ се оказва в положение да има нужда от публична, обществена защита, смятам за свое задължение и чест да участвам в нея.

Доколкото разбирам, редакционният екип на „Маргиналия“ е призован в съда от бившия и настоящ легионер Дянко Марков, бивш народен представител, поради обстоятелството, че е бил наклеветен, както твърди той, като „антисемит“.

Преди да изкажа мнението си по този казус, бих желала да припомня една история от 1968 г. На 7 ноември 1968 година в Берлин на конгрес на Християндемократическата партия една млада германска активистка успява да се добере до първия ред на официалните лица и зашлевява оглушителна плесница на германския канцлер Курт Георг Кисингер, избран две години по-рано за канцлер, въпреки нацисткото му минало и лично участие в нацистката политика на Германия. Предишната година същата млада жена влиза в парламента по време на встъпителната реч на Кисингер като канцлер и извиква на всеослушание: “Кисингер, нацист, подай си оставката.“ Инцидентът е огласен от медиите в цял свят и благодарение на него става известно нацисткото минало на канцлера. Едва обаче вследствие на последвалата две години по-късно плесница (заради която младата жена е осъдена първоначално на една година затвор), Кисингер подава оставка, след което германски канцлер става Вили Бранд (новият канцлер веднага амнистира активистката). Вили Бранд е е първият германски политик, който отива в Аушвиц и първият, който на колене моли еврейския народ за прошка.

Името на тази жена е световноизвестно днес. Тя се казва Беате Кларсфелд, съпруга на Серж Кларсфелд, с когото съвместно двамата разобличават и до днес немски нацисти и техни френски съучастници. Роденият в Букурещ през 1935 година Серж Кларсфелд успя след световно разгърната кампания не само да свали от поста му генералния секретар на ООН Курт Валдхайм (заради обстоятелството, че е участвал като двайсетгодишен офицер в Солун в депортацията на солунските евреи), но и да изправи пред съда палачи и техни френски съучастници, виновни пряко или косвено за изтреблението на евреи по време на Холокоста, като Курт Лишка, Клаус Барби, Рене Боске, Жан Льоге, Морис Папон, Пол Тувие и други.

Припомням тази история, за да подчертая, че съпротивата срещу нацисти, техни съучастници и симпатизанти никога не е спирала и е винаги актуална, защото въглените на тази идеология продължават да тлеят, дори когато са прикрити с умели фрази или демагогски уверения.

В тази перспектива, случаят с Дянко Марков е само върхът на айсберга на тенденция, на която вие, сайтът “Маргиналия” и аз, като ваша съмишленичка, се противопоставяме от няколко години насам. За да я нарека ясно, това е тенденция, провеждана от най-реакционни, ревизионистични кръгове в България, в подкрепа на тезата за пълното несъучастие на българското царство, правителство и на българския монарх Борис Трети в гоненията срещу евреите в периода 1941 – 1944 година.

Дали това действително е така в конкретния случай? Дянко Марков е съучастник в политиката на гонения срещу евреите като член на организацията Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), която безрезервно подкрепя и до днес и с която дори се гордее. Той е подкрепял документите на тази организация, бил е съгласен с тях, гласувал ги е, носел е с гордост тяхната значка, притежавал е членска карта. Независимо от кресливата защита, която някои кръгове осигуряват дори в днешно време на тази позорна формация (наричайки я патриотична, вместо ксенофобска, каквато е всъщност), нейното място, както и онова на нейните дейци, е отдавна класирано между недемократичните, реакционни и антисемитски структури в българското общество. Доказателство е техният устав с определен ксенофобски характер, в който ясно е казано:

„Изгонване на всички чужденци. Българско поданство само за онези, в чиито жили тече българска кръв“ (чл.20), „Народно представителство само за родените българи“ (чл.16), „Българският печат да се списва и ръководи само от български журналисти“ (чл.14).

В Централния държавен архив (ЦДА) се пазят множество документи на организацията, които сочат нейния откровено антисемитски характер.Такъв е например техният позив от 26 май 1943 г., в който легионерите призовават за следното:

„Не изселвайте евреите в българските провинциални градове. Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени войници на нашите врагове. Наред с това арестувайте всички евреизирани българи и ги изпратете насилствено на принудителна работа. Нека в кървавата работа намерят успокоение за своето предателско поведение.“

Или друг откъс от същия документ:

„българска юдомасонска общественост, която чрез своите парламентарни представители през месец март осуети изселването на всички евреи извън пределите на България, днес евреите се изпращат по всички краища на българското Отечество, за да хвърлят отровното семе на нашето национално разложение. Никога не трябва да се забравя, че най-характерното расово качество на евреите е техният двоен морал. Това им позволява да избиват гоите, когато са силни, и да лицемерят пред тях, когато са слаби. Тази история се повтаря сега пред нашите очи.“

ЦДА ЧП, 136к, а. е. 6, л. 10

В тези кратки примери е заложено разбирането на легионерите за евреите като „враждебно население“, спрямо което трябва да се действа като спрямо врагове.

Това е основна теза на Дянко Марков, който никога не се е отказал от легионерските идеи и продължава да ги изповядва и до ден днешен. От трибуната на Народното събрание, която му беше предоставена в качеството му на народен представител, той публично разви тезата за евреите като „враждебно население“, като оправда тяхната депортация от Македония и Беломорска Тракия с този факт.

Неговата реч по този повод, преповторена многократно впоследствие, включително от негови апологети и ученици, е пълна обаче с несъответствия, неточности и измислици, които всеки що-годе осведомен историк може да опровергае на куц крак.

Да се задава въпросът дали определението на евреите като колективна общност като „враждебно население“ е проява на антисемитизъм, е дори смехотворно да бъде разисквано, тъй като положителният отговор се налага от самата дефиниция на понятието „антисемитизъм“.

В най-общ смисъл „антисемитизъм“ е „враждебно отношение към евреите“ или „отричане на евреите на същите граждански права като останалите общности“. Това определение може да се намери във всяка енциклопедия с изброяване на многообразните форми на антисемитизъм.

Няма да откривам тук отделна глава за доказания антисемитизъм на цар Борис Трети и неговите проявления, широко познати на обществеността: иницииране, подкрепа и подписване на Закона за защита на нацията през януари 1941, по силата на който започват преследванията на евреите, създаването на лагерите за принудителен труд и изселванията на евреите, след отнемане на цялата им собственост и най-тежкото престъпление: превръщането на евреите от новозавзетите територии в апатриди (лица без гражданство, бел.ред.) през 1941 и доброволното им предаване на германците за депортация и унищожение през 1943. Не зная как трябва да бъде наричано лице, което защищава тази политика на унищожение, но най-изчерпателната дума, която ми идва наум е „завършен, класически антисемит“.

Дянко Марков освен това твърди, че се гордее, че няма пострадали евреи от България, което сочи, че или изобщо не познава историята, или че се гордее с една измислица, или че страда от непоправимо циничен антисемитизъм. Още повече, че е бил свидетел на време, в което е било напълно ясно за каква съдба на евреите става дума. Тази съдба е публично известна още през 1943 година от следния документ, който не може да не е бил известен на един политически активен легионер като Дянко Марков: писмено запитване от 23 март 1943 година на народния представител Петко Стайнов относно „насилственото предаване на хиляди лица от еврейски произход на чужда държава“.

Обвинителят на “Маргиналия” Дянко Марков освен това е класически негационист по отношение на Холокоста, тъй като развива теорията за някаква нула, която стояла срещу броя на пострадалите евреи от царство България. Тази нула обаче е отдавна анулирана, тъй като за аргумент за нея се използва едно недоразумение от Протокола от прочутото заседание във вилата Ванзее от 20 януари 1942 година, на което се обсъжда „окончателното решение на еврейския въпрос“ и се съставя таблица на еврейското население по страни, като в графата за България се отбелязва цифрата 48 хиляди (толкова, колкото са евреите на 9 септември 1944 г.) Тази грешка е незабавно поправена от правителството на Богдан Филов още през февруари 1942 г., като към тях са прибавени и всички евреи от новозавзетите територии, като с това цифрата става 60 хиляди. Жалбоподателят Марков трябва много добре да знае тази цифра като действителна, тъй като именно тя е цитирана в документа на неговата организация, легиона, с искането за депортацията на всички евреи. (Изложение-позив на СБНЛ „Кой покровителства българските евреи?“, 1943 г.)

Защо се вдигна напоследък толкова шум около положението и съдбата на еврейството в България?

Кой и защо организира у нас широката акция в тяхна защита?

Ето каква е истината:

От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000. (ЦДА ЧП, 136к, а.е.6, лист 16.)

Цифрата нула е анулирана от всички центрове за изследване на Холокоста (Яд Вашем, Музей на Холокоста във Вашингтон, Мемоар дьо Ла Шоа в Париж). Тя е анулирана и в официалните германски архиви, като в официалната Хронология на Холокоста, изготвена от германското Министерство на външните работи като част от официалните негови документи, за България пише следното:

ДНВП

Акроним на: Документи от немската външна политика – речниково определение

Документи от немската външна политика, книжно издание на най-значимите дипломатически документи

Представяне:

31.03. – 01.04.1943

България

Разговор на германския външен министър Рибентроп с българския цар Борис.

Царят казва, че той е дал съгласието за „екстрадирането към Източна Европа“ само за евреите от анексираните области Македония и Тракия. „От евреите от България той желае да се екстрадират само малък брой болшевишко-комунистически елементи, а останалите 25.000 евреи да ги затвори в концентрационни лагери, защото има нужда от тях при строителството на пътища“.

Рибентроп отвръща, „че според нашето схващане на еврейския въпрос радикалното решение е единствено правилното“ (ДНВП, поредица E, том V, номер 273).

Депортации от други европейски страни (на първо място до срока 31.12.1941 г., на второ място до първите три месеца на 1943 г.):

Франция (доколкото е окупирана преди 10.11.1942): 41.911/7.995. Нидерландия 38.571/13.832. Белгия 16.886/1.616. Норвегия 532/158. Гърция —/13.435. Словакия 56.691/854. Хърватия 4.927/—. България —/11.364. От руските територии, включително Балтийските страни 633.300) —. Общо 792.818/49.254.

(Редакцията на “Маргиналия” благодари на Марина Лякова за превода от немски език.)

В оригинал:

ADAP

Akronym von: Akten zur deutschen Auswärtigen Politik – Glossareintrag

Akten zur deutschen Auswärtigen Politik, Buchausgabe der wichtigsten diplomatischen Akten

Darstellung:

31.03. – 01.04.1943

Bulgarien

Gespräch des deutschen Außenministers Ribbentrop mit dem bulgarischen König Boris.

Der König sagt, er habe seine Zustimmung zur “Abschiebung nach Osteuropa” bisher nur für die Juden aus den annektierten Gebieten Makedonien und Thrakien gegeben. “Von den Juden aus Bulgarien selbst wolle er nur eine geringe Zahl bolschewistisch-kommunistischer Elemente abschieben lassen, die übrigen ca. 25.000 Juden hingegen im Lande in Konzentrationslagern zusammenfassen lassen, weil er sie dort für den Straßenbau benötige.”

Ribbentrop erwidert, “daß nach unserer Auffassung in der Judenfrage die radikalste Lösung die allein richtige sei.” (ADAP, Serie E, Bd. V, Nr. 273)

Deportationen aus anderen europäischen Ländern (an erster Stelle bis zum Stichtag 31.12.41, an zweiter Stelle erstes Vierteljahr 1943):

Frankreich (soweit vor dem 10.11.42 besetzt): 41.911/7.995. Niederlande 38.571/13.832. Belgien 16.886/1.616. Norwegen 532/158.
Griechenland —/13.435. Slowakei 56.691/854. Kroatien 4.927/—. Bulgarien —/11.364. Aus den russischen Gebieten einschließlich der baltischen Länder 633.300) —. Zusammen 792.818/49.254.

В германските архиви, които вече са отворени, са дадени подробни доклади и за преговорите между германските и български власти как точно да бъде извършена депортацията на българските евреи, както и е указана крайната дестинация – Треблинка.

От изложеното и от многобройни други документи, многократно цитирани в различни източници, става ясно, че място за голяма гордост с правителството на Богдан Филов, извършило тази колаборация, и с българския цар Борис Трети, на каквато става изразител Дянко Марков, не е възприемана като адекватна реакция на случилото се с българските евреи през периода 1941-1943.

Изявленията на легионера Дянко Марков представляват оскърбление към паметта на загиналите по вина на тогавашните български власти, въпреки усилията на достойни българи това да бъде осуетено.

Когато преди по-малко от три години, на 21 септември, в. „24 часа“ излезе със цитираната вече ревизионистична статия на Пенчо Ковачев, възхваляваща „родолюбивата“ дейност на Дянко Марков като легионер, еврейската общност в България реагира остро. В писмо на организация „Шалом“, изпратено и публикувано във вестника, се дава оценката на българските евреи за СБНЛ, към който Дянко Марков принадлежи и от чиито идеи не се е отказал и до днес.

Ето някои откъси от това писмо:

С тези публикации се прави опит да се реабилитира Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ) – една пронацистка и прохитлеристка организация, която признава и подкрепя Закона за защита на нацията и антиеврейското законодателство в България, довело до жестоки репресии на българските евреи.

Има многобройни документи, които доказват пронацистката дейност на СБНЛ:
Символите на организация – емблемата на организацията е стилизирана реплика на знака на СС, а символът на младежката организация включва свастика.

Корицата на програмата на Съюза на младежките легиони е красноречива – в краката на българския лъв също е поставена свастика. Легионерите демонстрират силата и решимостта си с нацисткия поздрав – изпъната ръка за поздрав “Хайл Хитлер”. Лозунгът, който обединява членовете на организацията, е ксенофобски – “България за българите” – призовава всички чужденци и етнически малцинства да бъдат отстранени от България.

Лидерите на легионерите Иван Дочев и о.з. ген. Никола Жеков посещават Германия през 1934 г., където изучават работата на “Хитлерюгенд” и водят разговори с водача на германските студенти хитлеристи д.р Шабел. Удостоени са с “честта” да се срещнат с Хитлер, Розенберг и с други високо поставени нацисти. Получават не само морална,, но и материална подкрепа.

Целта на българските легионери е България да се превърне в “Прусия на Балканите”. В книгата си “Кои сме ние и за какво се борим” (1938) Иван Дочев изказва възхищението си от Хитлер и Мусолини и сочи техния път за пример.

Развоят на международните събития в навечерието и по време на Втората световна война удвояват тяхната инициативност в начертаната посока – създават бойни групи, изпълняват бойни задачи, вземат участие в организирането на акции от масов и частен характер.

Легионерите подкрепят Закона за защита на нацията и антиеврейското законодателство.
Очевидци си спомнят как след влизането на германските войски в България легионерите са марширували с хитлеристки униформи и публично са приветствали фюрера.

Като кмет на Силистра в периода 1940-1941 г. водачът на легионерите Иван Дочев е регионален представител на Комисарството по антиеврейското законодателство, което в периода на действие на антиеврейското законодателство има за цел “да реши окончателно еврейския въпрос” Факт е, че евреите в България са подложени на репресии, а 11 343 евреи от Гърция и Югославия загиват в нацистките лагери на смъртта.

В края на 70-те години на миналия век дейността на легионерите в България и техния водач са били разследвани в продължение на няколко години от Службите за специални разследвания към криминалната секция на Министерството на правосъдието на САЩ.

Иван Дочев е заподозрян в нацистки военни престъпления. “Събрани са сведения и документи за престъпната дейност на лицето Иван Дочев в периода 1930-1941 г. Тази организация (Съюзът на българските национални легиони) е защитавала репресиите срещу българските евреи”, пише в писмото си г-н Нийл М. Шер, директор на американската служба за специални разследвания.

На 2 декември 1981 г. в писмо до Фил Шефлер полицейската служба на община Стафорд, щат Ню Джърси, пише: “Г-н Дочев е основател и лидер на Българските национални младежки легиони, които са били фашистка организация, пронацистки настроена, която в периода на 30-те години е участвала в антисемитски дейности. Чрез по-нататъшни дейности открихме, че през 1943 г. в Русе г-н Иван Дочев е бил представител на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ), което е участвало в конфискацията, гетоизацията и депортацията на бедните еврейски души в този район.

Към “достойнствата” на Иван Дочев могат да бъдат прибавени още: свързва дейността на “Легиона” с Гестапо, поддържа най-тесни връзки с Бекерле и Делиус, създава бойни групи, по-късно превърнати в щурмови отряди от типа на СС, създава така наречените структури ЕК (Екзекутивен комитет) за физическо насилие и АДИ (Антидържавни идеи), което изпълнява полицейски функции.

Приятели ме съветват, в случай че Софийският градски съд (СГС) стартира процеса срещу свободата на изразяване, да не превръщам съдебната зала в „Лайпцигски съд“. Аз пък мисля обаче точно обратното: през 2012 година направих с огромни усилия международна конференция „Да опознаем миналото си“. Поканих за участие и пристигнаха от Скопие оцелелите по щастлива случайност роднини на жертвите на депортацията през 1943 година, загинали до един. Положих всички усилия, в това число вложих и лични средства, да бъде издаден уникалният сборник „Депортацията на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот“ на проф. Надя Данова и Румен Аврамов. Поддържам системно чрез експерти темата в онлайн платформата за човешки права “Маргиналия”. Имам всичките основания на ценностна „пледоария“. Каква е твоята прогнозата – ще тръгне ли делото по същество? Ще продължи ли тенденцията да бъдем обвинявани за хулители на българщината, дори – да бъдем осъдени?

Бих желала да кажа, че когато документите говорят, Дянко Марков и неговите клакьори, подстрекатели и съмишленици, би трябвало да замълчат. В същото време, когато в Германия, Литва и други страни са изправени пред съда, осъдени и затворени въпреки напредналата им възраст 90-годишни сътрудници на нацистите в преследванията на евреите, е сюрреалистично Дянко Марков да повдига наказателно преследване на правозащитна организация, защото се е усъмнила в неговата любов към евреите и е изобличила неговите лъжи за случилото се през 1943 г. в Беломорието и Македония. Убедена съм, че българският съд ще осъзнае историческата нелепост на подобно дело и ще го прати в архив, където е мястото и на изкопаеми от миналото като легионерът Дянко Марков и неговите съмишленици.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).