Когато крадецът вика „дръжте крадеца” или за това как прокуратурата оневини един явен расист

Историята  наистина е малко дълга, но съвсем проста. Преди две години, на 10 февруари 2012 г., група граждани (и пишещият тези редове бе сред тях) изпратихме сигнал до прокуратурата и до Комисията за защита срещу дискриминация. С него настоявахме държавното обвинение да си изпълни задълженията и да възбуди наказателно преследване срещу журналиста Калин Руменов, коментатор, пишещ най-вече във вестник „Новинар“, по чл.  162, ал. 1[1] от Наказателния кодекс заради публикуваната от него предния ден статия, озаглавена „Неблагодарни цигански расисти“. В края на април т.г., след „само“ две години забавяне, прокуратурата съобщи на жалбоподателите[2], че „отказва да образува наказателно производство“ срещу Калин Руменов. Както се казва, случаят е приключен, забравете го.

На пръв поглед всичко е наред. Някакви хора сметнали, че някой е извършил престъпление, обърнали се, както си му е редът, към прокуратурата. Тя направила проверка, не открила престъпление и закрила преписката. Ала има едно голямо „но“ в цялата тази история. Както ще видим, прокуратурата все пак намира, че „трябва да се признае, че използваните от Румен Калинов (името е сгрешено, б.а.) метафори, сравнения и други художествени средства в този и други подобни журналистически материали, са с вулгарно циничен облик“. Според прокуратурата тези художествени средства „е възможно да бъдат възприети като персонална обида, но съгласно чл. 161 от НК за деяния по чл. 146–148а от НК наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“. Озадачаващо, но не е намерено, че авторът е виновен по чл. 162, ал. 1!

Ето: „В случая, от субективна страна, липсва проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, мотивирани от етническа принадлежност […] тъй като се касае за критичен коментарен материал на професионален журналист по конкретен повод“.

Текстът на писача Руменов е по повод срещата на тогавашния държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън с ромски активисти, които са й представили своята добре известна гледна точка: у нас малцинствата и особено ромското са подложени на дискриминация;  мнозинството гледа на ромите като на втора, че и трета ръка хора;  необходима е интеграция не на думи, а на дело; че трябва да има ромски представители на всички етажи на властта. Тези твърдения на ромите са предизвикали ответната реакция на Руменов.

Нека надникнем сега в „творческата лаборатория“ на журналиста. Ето само някои „цветчета“ от неговата словесна „градина“: „Защо ви трябваше да го правите, неблагодарни млади цигани. Защо ви трябваше да лъжете като дърти цигани пред държавния секретар на САЩ и да серете по всички българи, че ви счупват от бой там, където ви хванат. Само и само за да покажете, че няма никаква разлика между вас и всяка отрепка, спипана на местопрестъплението с краден капак на улична шахта“. И още: „Става въпрос единствено за вас, неблагодарни млади цигани – за това, че пак някой за нещо ви е длъжен. И че не оценявате онова, което правим за вашите хора. Българите могат от сутрин до вечер и от понеделник до неделя да недоволстват от своята държава, но не и вие“. Още: „Тяхната антицивилизация (на ромите, б.а.) е възможно най-добре осъзнатият и свободен избор“. Или този диамант на „изящната словесност“: „А кратката обява „Търси се местния Мартин Лутър Кинг“, всъщност е най-краткият цигански виц. Защото, дори и да бъде намерен издирваният, той едва ли ще има какво повече да каже на аудиторията си, освен – Имам една мечта, всеки ден аз и всичките ми 18 деца да ядем салам. Но ако е възможно, да не си го купуваме, а някой да ни го доставя. Или поне да го изхвърля, ние сами ще си го изровим… Към настоящия цивилизационен момент циганите дори принудително да започнат да търсят своя Мартин Лутър Кинг, по-вероятно е преди това да намерят Светия Граал и веднага да го транспортират с каруца до най-близкия пункт за цветни метали. Или да попаднат по следите на изчезналия кивот и да усвоят дървения му материал за разпалки“ (курсивът е на автора на тези редове).

От цитираните откъси е  очевидно, че журналистът квалифицира целия ромски етнос с възможно най-обидни епитети. Ясно е, че не става дума за обиди и клевети, насочени персонално към ромските активисти, срещнали се с Хилари Клинтън, а за такива, визиращи всички граждани с ромско самосъзнание. Но не е само това. Писачът противопоставя ромите на другите, като отрича на циганите елементарни граждански права, които според него „не заслужават“: „Българите могат от сутрин до вечер и от понеделник до неделя да недоволстват от своята държава, но не и вие“.

Когато се етикетира цял етнос, когато се употребяват обиди и се твърдят клевети за цяла малцинствена група,  нима това не е „подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност“? Какво друго да търсим? Призив за масово избиване на тези „инородци“? На това не биха се решили дори по-големи расисти от писача Руменов – скандалът, който ще последва след подобен призив, ще е така грандиозен, че надали ще се намери безумец, който публично да понесе последствията му.

Има ли сред ромите престъпници? Има. Има ли сред тях хора, които злоупотребяват със законодателството за социалното подпомагане? Има, разбира се. Намират ли се жени, които продават децата си? Да. Всички роми ли са такива? Категорично не, не и пак не. Е ли жизненият стандарт на „средния ром“ според изследвания на Световната банка отпреди десетина години (няма данни да се е подобрил, по-скоро се е влошил) около десет пъти по-нисък от този на средния член на мнозинството? Да. Нечовешки ли са жилищните и инфраструктурните условия, в които живеят много голямо число роми, обитаващи гета като „Столипиново“ в Пловдив или „Надежда“ в Сливен? Да. Огромна ли е безработицата сред ромите? Да. Като изключим броящи се на пръсти членове на ромския елит, които стават – за да може да се каже „да, ето, и роми има“ – членове на парламента, или броящи се на пръстите на едната ръка чиновници в централната администрация, има ли роми по етажите на властта? Не. Правителствените планове за интеграция формални ли са и само на думи, писани, но неизпълнявани, с цел от Брюксел да потупат по рамото поредната администрация? Да.

Тук е заровено кучето, както казва руската поговорка. Защото е расизъм и откровено подбуждане към дискриминация, или ако искате, към задълбочаване на съществуващата твърдението, споделяно от мнозина, за съжаление, и озвучено от „автори“ като Руменов, че „самите роми са си виновни“. Защото те всъщност, според този възглед, са някакъв подклас човеци, някакви там полухора, вярно, вече излезли от царството на животните, но още нестигнали до царството на хората. А нужно ли е да припомням, че „идеологическата основа“ на унищожаването от нацистите на шест милиона евреи, на около милион роми, на десетки хиляди „Свидетели на Йехова“ и гейове през Втората световна война бе същата

Но да се върнем към хитрините на прокуратурата. Тя е искала на всяка цена да оневини Руменов. Защо? Защото, ако го обвини по чл. 162, ал. 1 от НК, то съдът може да го прати в затвора. А това не бива по никакъв начин да се случва с този „наш човек“, нали?

Тя е приложила тактиката „крадецът вика дръжте крадеца“. Според нея самите ромски активисти, беседвали с Хилари Клинтън, са расисти, защото: „За него (за журналиста Руменов, б.а) е било неразбираемо какъв смисъл влагат и как си представят исканото от тях „овластяване на ромското малцинство“, след като има законови изисквания за професионални и лични качества и не се предвиждат ограничения по етническа принадлежност. Калин Руменов е приел, че българските граждани от цигански произход (присъствали на срещата) очевидно имат други схващания за „овластяване“, вероятно свързани с претенции за служебна квота на представители на циганския етнос в системата на трите власти и в местната администрация на Р. България. Етническата принадлежност, иначе казано, да има по-голяма тежест от всички изисквания и условия, от личните и професионалните качества на кандидатите за даден пост.  И ето я поантата: „за автора на материала това е представлявало проповядване на етническа дискриминация и поставяне на една етническа група в привилегировано положение […] и е провокирало критическото му отношение към български граждани от цигански произход“. След това прокуратурата твърди, позовавайки се на доклад на МВР от 2012 г., че има „циганска престъпност“ и че следователно това е дори официално приет термин. Ала в пасажа, приведен, за да се докаже това твърдение, се казва единствено че „почти всички трафикирани деца са от ромски произход, на възраст от 8 до 14 години, регистрирани за противообществени прояви“. След това се твърди, че „продължават случаите, в които български гражданки от ромски произход раждат в Гърция и оставят бебетата си за осиновяване или припознаване от гръцки граждани срещу заплащане“. Нима има съмнение, че ако МВР наистина бе употребило словосъчетанието „циганска престъпност“, то прокуратурата щеше да го намери и да го цитира?

Трябва ли да се напомни на прокуратурата, че съществува понятието „положителна дискриминация“, т.е. запазване на квоти за представители на разни малцинства във властта? Че в САЩ след приемането на Закона за гражданските права през 1964 г. тази практика бе широко разпространена, защото това е относително бърз начин (и временен, разбира се: когато образоваността и квалификациите на малцинствата масово се изравнят с тези на мнозинството, от нея вече няма нужда) за това да се чуе гласът на специфичните малцинствени интереси във властта? Прокуратурата не знае, че в  балкански страни като Румъния и Сърбия има квоти, конституционно разписани, за участие на малцинствата във висшите представителни органи на властта. Известно е, че Унгария също има подобна система. Ако прокуратурата мислеше антирасистки, щеше сама да направи проучване и да види, че така ненавистната й система на квоти всъщност е широко разпространена практика. Но тя е загрижена да отърве „нашия човек“, а не за това, дали мисли расистки ли не. И освен това, ако „циганските активисти“ (тук се има предвид Огнян Исаев, говорил за „овластяването“ в блога на Иван Бедров според постановлението на прокуратурата) са проявили расизъм, защо не ги е привлякла към отговорност?

Какъв е смисълът на чл. 162, ал. 1 от НК? Той е предназначен да дисциплинира публичното слово. Той защитава достойнството на хората принципно по същия начин, по който правят това и съставите, които инкриминират обидата и клеветата. Защото хората имат достойнство, етносите също. И ако покушението срещу индивидуалното достойнство е престъпление, то покушението срещу достойнството на групи, на малцинствени групи, е много по-тежко престъпление. За разлика от членовете за обида или клевета, според които наказанието е тежка парична глоба, тук, в чл. 162, ал. 1, се предвижда и затвор, при това с минимален праг; ако бъде присъден, той не може да е по-малък от една година. Защо? Защото законодателят е преценил, че подбуждането към и проповядването на дискриминация или насилие на основата на „раса, народност или етническа принадлежност“ е нещо много, ама много опасно – такова слово е като детонатор в мина – употребиш ли го, и току-виж мината избухнала, мината на етническия или религиозния конфликт, мината на гражданския сблъсък. Нека запомним това – по този член се предвижда и затвор. Това обяснява в много голяма степен старанията на прокуратурата да оневини писача Калин Руменов.

Накрая в задачата се пита: защо са ни закони, ако няма кой да ги спазва? Ако прокуратурата мисли като престъпниците, то къде отиваме? Оневиняването на Калин Руменов е карт бланш за всички, които проповядват расизъм и расова дискриминация, да продължават да го правят. То е потупване по рамото: „Спокойно, момчета и момичета, ние сме зад вас“. Затова бива ли да се учудваме, че чудовищните клевети и подбуди към насилие срещу сирийските бежанци, които лее от телевизионните екрани народната представителка от „Атака“ Магдалена Ташева, остават без какъвто и да е отзвук? Да, прокуратурата, чрез негативното си становище, отклони регистрацията на откровено профашистката Националистическа партия на България. Това е добре. Но в светлината на оневиняването на Калин Руменов, против което, според нашия закон, не може да се възрази, този отказ върши работата на подсказване: „Много сте откровени, бе, юнаци“. В една програма нещата не бива да се казват чак толкоз ачик“.

И така ще продължава вероятно до убийства и погроми, защото, когато властта мълчи, силите на расизма, ксенофобията, етническата омраза и фашизма говорят. Първоначално само с думи, после с чистки (като тези в Розово и в Троянския манастир), за да стигнат до „смъртни присъди“, като тази издадена от родни крайни националисти срещу турски хакери. Трябва ли да чакаме да станат убийства и погроми, за да почне властта и конкретно прокуратурата да изпълнява задълженията си? Боя се, че тогава вече ще е късно.

 

[1] „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“.

[2] Деница Сачева, Магдалина Генова, Емил Коен, Иван Бедров и Васил Чапразов. Към тях се присъединиха чрез Интернет над 50 други граждани.

 

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.